Вие сте тук

Открита е първата опашка на динозавър, запазена в кехлибар

Сегмент от пернатата опашка на динозавър, живял преди 99 милиона години, е запазена в кехлибар. В смолата са останали също растителни частици и мравка. Credit: R.C. MCKELLAR, ROYAL SASKATCHEWAN MUSEUM

Според доклад, публикуван в списание Current Biology, е открита опашката на динозавър на възраст 99 милиона години, включително кости, меки тъкани и дори пера, запазени в кехлибар.

Въпреки че и преди са откривани единични пера, запазени в кехлибар от ерата на динозаврите и доказателства за пернати динозаври са запазени във фосилните записи, това е първият случай, в който учените могат да направят ясна връзка между добре запазени пера и динозавър.

Полупрозрачният кехлибар от средата на Креда е с размера и формата на сушена кайсиева ядка и в нея е запазен 3,5-сантиметров израстък, покрит с нежни пера, чийто цвят е описан като кестеняв с бледа или бяла долна повърхност.

Деликатните перца, покриващи опашката. Credit: LIDA XING

Микроскопските анализи на пробата и сканиране с компютърен томограф са разкрили осем прешлена от средата или края на дълга, тънка опашка, която вероятно е била изградена общо от над 25 прешлена.

По долната страна на опашката се вижда подредбата на перата. Credit: LIDA XING

По структурата на опашката, изследователите съдят, че тя е принадлежала на млад целурозавър, принадлежащ на групата на тероподните динозаври, която включва всичко от тиранозаврите до съвременните птици.

Наличието на съчленени опашни прешлени в пробата позволило на учените да отхвърлят хипотезата, че перата са принадлежали на праисторическа птица. Птиците притежават няколко слети опашни прешлена, наречени пигостил, който позволява на опашните пера да се движат като едно цяло.

Структурата на динозавърските пера е отворена, гъвкава и подобна на тази при украсителните пера на птиците. Credit: ROYAL SASKATCHEWAN MUSEUM

Перата на динозавъра имат слабо изразена централна ос (рахис) и изглежда са провисвали настрани. Отворената, гъвкава структура прилича повече на тази при украсителните пера на птиците, отколкото на структурата на маховите пера, които имат добре изразен рахис, странични разклонения (рами) и кукички, които захващат цялата структура в гладко перо.

Изглежда, че ако цялата дължина на опашката е била покрита с наблюдаваните в смолата пера, то динозавърът не е можел да лети. Вместо това, подобни пера биха могли да служат за сигнализация или терморегулация.

Кехлибарът е наречен Ева, в чест на палеоботаникът Eva Koppelhus, която е съпруга на съавтора Philip Currie, и е открит в мина в долината Hukawng в Качин, северен Мианмар. Кехлибарите, откривани в този регион, съдържат вероятно най-голямото разнообразие от растителни и животински представители на Креда.

Той е бил един от повече от дузина кехлибара, съдържащи значими включения, взети от екипа през 2015 от известен пазар за кехлибари в столицата на Качин. Два от другите кехлибари съдържали пера от птици от ерата на динозаврите и са описани в проучване, публикувано по-рано тази година.

По-голямата част от кехлибарите в Бурма се използват за бижута и Ева вече е била подлагана на обработка, преди екипът да я открие.

Формата на кехлибара от мината в Мианмар вече била частично изменена в овална от търговеца на бижута, от когото е взет. Credit: R.C. MCKELLAR, ROYAL SASKATCHEWAN MUSEUM

Но обработката си имала и своята добра страна – тя позволила на учените да изследват химическия състав на изложената повърхност на опашката. Те открили желязо от разложената кръв на динозавъра.

„Това ни дава надежда, че ще успеем да получим още химическа информация за неща като пигментацията или дори да идентифицираме части от кератина” – казва Ryan McKellar, който е съавтор на проучването и куратор на секцията по палеонтология на безгръбначните към Royal Saskatchewan Museum, Канада. „Може би не при този конкретен обект, но при следващи.”

Междувременно, наближаващият край на десетилетния конфликт между правителството на Мианмар и Армията на независимостта на Качин, която контролира Долината Hukawng, ще доведе до повишен достъп на учените до кехлибарените мини и ще доведе до внушителни открития. Може би ще бъде открит дори цял динозавър?

Превод: Росица Ташкова

Източник: National Geographic

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close