Вие сте тук

Обратна връзка: За Обсадата на Константинопол (717-18г.) и спасяването на Европа

Читателят ни Илия Пенев изпрати своя обратна връзка, свързана със статията на Александър Стоянов “За Обсадата на Константинопол (717-18г.) и спасяването на Европа”

С голямо удоволствие прочетох изключително детайлната статия на г-н Стоянов – може би най-подробният труд по въпросната тема. Силно ме впечатли големият брой разнообразни източници на информация и най-вече критичното им сравнение, що се отнася до дати, описание и численост на армии, кораби и т.н. Действително, обсадата на Константинопол и провалът на арабската инвазия е значимо събитие в историята на Европа и по мащабност би могло да се сравнява с неудачните опити на Османската империя да завладее Виена и действително да стъпи в Европа, събития 7-8 века след гореспоменатото.

Въпреки доста подробното описание на събитието, за мен остава малко неясно, кой все пак се крие зад името “българи”. Дали това са именно етнически българи, или това име се приписва на всички дошли от новосъздадената държава България, в която както е известно, населението е съставено от не една етническа група. При създаването на българската народност несъмнено значителна роля играе и многобройното местно славянско население, заселило се тук от голямата вълна славяни заляли Балканския полуостров 1-2 века преди това, и стигнали чак до азиатския бряг на Средиземно море. Тук  са и останките, съвсем не малобройни, и на тракийските племена, както и ред други. Името на държавата България трайно се установява, идвайки по аналогия с вече известна прародина Велика България. Но доведените от Аспарух прабългари са видимо малцинство, така например според Михаил Сирийски, през ХІІ в. въз основата на по-стари източници, дружината на Аспарух се състояла от 10 000 души. В статията се споменават многократно по-големи числа. Дали армиите, наричани български, се състоят действително от етнически българи, или това име е свързано с името на държавата, не е ясно. Авторът, който е проучил значителен по обем материал би могъл да хвърли светлина по този въпрос. Според скромните ми знания, едва ли тези армии са били съставени само от един етнос, при наличието на множество други, и то значително по-многобройни.

Но това е по-малкият ми въпрос. За мен остава под съмнение втората част на заглавието: “…и спасяването на Европа”. Ще си позволя да дам едно кратко описание, без претенции да е абсолютно точно. Европа, в общоприетото днес понятие, не съществува. Рухнала е най-развитата във всяко отношение държава – Римската империя. На нейната територия тепърва възникват множество дребни държавици, лишени от всякаква цивилизация, език, литература, технически, архитектурни умения и т.н. Тотално над всички територии настъпва икономически упадък, съпроводен с културен, научен и технически такъв. Разрушени са почти всички големи градове, Рим е нееднократно плячкосван. Театри, стадиони, храмове, паметници, и всички белези на римската култура и цивилизация системно се унищожават, частично поради неразбиране, частично от настъпващото християнство, което настървено преследва всичко езическо. Народите, които идват на територията на Европа,  разграбват градовете, но не живеят в тях. Парадоксален е фактът, че славяните още векове ще живеят в полуземлянки, край запустяващите градове с невероятни сгради, бани, форуми и др. Други предпочитат юртите. Огромната вълна от различни заселници опустошава Европа, без да създаде даже нито едно значимо селище. Европа потъва в мрак за следващите 7-8 века. Християнството все повече затяга контрола над цялата духовна дейност, унищожават се масово книги, малко по-късно даже вече е създаден първият списък на забранените от християнството книги, който се попълва постоянно през вековете, и формално е отменен едва в средата на 20 в. На практика почти цялата римска и елинистична култура са унищожени. Странно би било да се предполага, че арабите биха имали интерес към тези територии. Константинопол разбира се е нещо друго, милионен град с несметни богатства.

От друга страна, Арабският халифат твърдо се установява в Испания (днешна).  Без никакви предразсъдъци, арабите се заемат масово да превеждат почти всичко, което е останало от римската цивилизация – без разлика художествена, литература, трудове по физика, математика, архитектура, астрономия, философия. Днес огромна част от известната литература на античния свят е минала и запазена благодарение на арабските преводи. Това създава и по-друга база, върху която се развива арабският свят, появяват се учени, писатели поети, които свободно творят, без да са притеснени от каквито и да е било догми.  Не мога да не спомена името на Омар Хайам, автор на десетки хиляди рубайа, и в същото време на трудове по физика, математика, астрономия и медицина. Думичката “алгебра”, позната на всички днес, идва от същото място и време. Строят се огромни сгради, като джамията на Омайадите в Дамаск, ~ 750г., споменавам я, защото е нещо като пример на верска търпимост, в нея се намира и параклисът на Йоан Кръстител. Няма такъв пример в християнския свят. Ще минат още поне 3-4 века, докато в Европа ще започнат да се строят подобни по мащаб сгради. Липсват каквито и да било строежи на нови градове, с утвърдена архитектура, даже старите не се ползват. Разрушава се и се унищожава всичко, свързано с античността, защото е езическо. Аналогично е и положението в християнските райони в Мала Азия, в рамките на Източната Римска империя. Освен неспирните междуособици и кръвопролития, унищожени са и почти всички ръкописи, преследват се учени, само един пример, известната Ипатия, математик, астроном, философ, е убита в църквата, според една от версиите жива одрана, според друга убита с камъни. Подложени са на унищожение известните школи и библиотеки в Александрия, съществували векове наред. Подобни примери има стотици, чак до 16-17 в.

В Толедо, обаче, арабите създават специална школа, която превежда и преписва на няколко езика огромен брой антични паметници, сградата, която съществува и днес, впечатлява с размерите си. Тази практика е разпространена из целия арабски свят.

Неимоверният бум, който преживява Арабският халифат по това време, по значимост би могъл да се сравни само с разцвета на елинистичната култура.

Разбира се, далеч съм от мисълта, че арабите идват в Европа с благородни цели, но особено трябва да подчертая, че налагането на една религия за всички, не е правило при тях. Докато християнството в Европа се налага, къде с меч и кръв, къде по взаимно съгласие, и в крайна сметка всички други религии в Европа са унищожени тотално. Нищо не е останало от религиите и вярванията на всички народи в Европа. Не е така обаче в Арабския халифат, там остават древните зороастрити, изиди, християни, и то от множество различни версии на християнството. Там се запазват и най-старите християнски общности, пък било то и нехристиянски. В Европа трябва да минат поне още 8-9 века, за да се прояви някаква толерантност към другите религии.  Ще напомня и за двата кръстоносни похода, вътре в Европа, завършили с избиването на половин милион катари в Южна Франция, и десетки хиляди други при т.нар. покръстване на Балтийските народи, т.е. създаването на Тевтонския орден.

Ето защо, считам, че да се твърди, че има някакво “спасение на Европа”, просто не е мотивирано с нищо. И както споменах по-горе, не е ясно и кой се крие зад името българи. Не е ясно и от какво по-точно е спасена тя. Някак си странно звучи, че се спасява нещо, което просто не съществува, в цивилизационния смисъл на думата. И то от тези, които на практика са унищожили всичко създадено преди тях, унищожена е цялата цивилизация, съществувала до идването на многобройни народи на изключително ниско културно ниво. В това число и България, която многократно  отбелязва победи срещу Византия, но твърде скромно, да не кажа изобщо не се възползва от източно-римската култура.

Едва ли има смисъл да се дискутира, какъв би бил вариантът на развитие на Европа, при едно по-значимо присъствие тук на арабите, но пък и  трудно е да си представим по-бавно и по-мъчително развитие от това по времето на тъмните векове, продължили на практика почти до Ренесанса (нещо, което не се случва при арабите!).

Ето защо използването на думата “спасяване” като че ли дава някаква патриотична подплата (немотивирана!) на текста, което не е може би съвсем подходящо за една научна статия.

 

Илия Пенев

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close