Вие сте тук

Не е нужно да редактираме геномите, за да ги контролираме

DNMT1 - Enzymologic, flickr (CC BY-SA 2.0)
DNMT1 – Enzymologic, flickr (CC BY-SA 2.0)

Първите признаци настъпват още в много ранна възраст. Родителите забелязват, че детето им има проблеми с концентрацията. Докато расте, то може да е щастливо и винаги да се усмихва, но движенията му са резки и с голямо усилие се опитва да говори, а затрудненията в ученето стават очевидни.

Това е синдромът на Ангелман. Някои симптоми наподобяват тези при аутизма, но Ангелман се дължи на специфична мутация, която изключва важен ген в мозъка. Самият ген не е повреден, а просто е изключен. Ако можехме отново да го включим при децата, страдащи от синдрома на Ангелман, то те биха могли да израснат с много по-малко проблеми.

Прочетете целия материал в третия брой на новото списание “Българска наука и медицина”: http://medicina.nauka.bg/category/broij3


Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close