Вие сте тук

Наташа Бохорова – една българка, бореща се срещу смъртоносния вирус Ебола

Автори: Гергана Ватова и Наташа Бохорова

img_4521
Наташа Бохорова със семейството си

Знанието е сила!

Една велика мощ, която ако се използва правилно може да спаси света.

В борбата срещу смъртоносния вирус ебола участва една българка, което име ще остане в историята.

Позволете ни да Ви запознаем с Наташа Бохорова!

 

Здравейте, г-жо Бохорова. Благодаря Ви, че се съгласихте на това интервю. Разкажете ни повече за себе си – кое Ви мотивира да се занимавате с наука и как започна научната Ви кариера?

Винаги съм се респектирала хората на науката и тайно съм си мечтала да откривам и правя неща, които никой друг не ги е правил преди това. Всеки един от нас си има малки любознателности скрити вътре в себе си.

Нека да започна с моята научна кариера. Аз бях аспирант в Институт по генетика на растенията, БАН; защитих дисертация и получих степен Доктор на Биологическите науки. В Институтa работих като научен сътрудник, старши научен сътрудник и pъководител на секция “Растителни биотехнологии” (1978-1991). С голяма отговорност и с голямо желание започнах кариерата си. Имах чудесен колектив от млади, интелигентни и активни асистенти, с които се работеше с удоволствие. В този период в Институт по генетика постъпиха много млади научни работници и аспиранти, които обновиха генетичната наука с нововъведения и нови идеи. Това ново попълнение учени продължитрадициите на научни търсения, разшири с нови методи класическите генетични изследвания при различните култури, като се базираше на постиженията на предишното поколение учени. Работих в колективи по международни проекти, имах дипломанти и докторанти от страната и чужбина, както и участия в конференции и лекции в страната и чужбина. Cпециализирах в Нотингамският Университет, Англия при световноизвестния учен проф. Eдвард Кокинг. През 1991 г. с конкурс бях приета като ръководител на Лаборатория по Прилоҗно Генетично Инҗенерство в Департамента по Приложни Биотехнологии в МеждународнияЦентър за Подобряване на Царевицата и Пшеницата в Мексико – CIMMYT. CIMMYT е един от 15-те научни института, разположени в различни страни в света, които cа част от Консорциумът за Международни Научни Изследвания по Селско Стопанство (Consortium of International Agricultural Research Centers (CGIAR, Washington, USA). В CIMMYT ръководих проекти по растителни биотехнологии главно при царевицата, финансирани от UnitedNationsDevelopmentProgramme (UNDP). Колаборатори в тези проекти бяхa компании от САЩ, Институти от Канада, Франция, Германия и Мексико. Проектите по пшеницата се разработваха в колаборация и финансирани от Австралия и Швейцария. Тeзи биотехнологични инициативи бяха наблюдавани и ръководени директно от Д-р НорманБорлаг, носител на Нобеловата награда за мир (1970) и автор на “зелената революция”. Бях горда да работя с този световно известен учен и неуморим изследовател.

Повече от едно десетилетие работя като Директор по науката в MAPPBiopharmaceutical, SanDiego, California, USA…

 

Прочетете целия материал безплатно в новия брой на сп. Българска Наука тук:

https://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka90/38

Изтеглете безплатно целия брой от тук: 

http://image.nauka.bg/magazine/bg-science90.pdf

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close