Вие сте тук

Народното събрание прие отчетите за дейността на БАН за 2015 г. и 2016 г.

На пленарното заседание на 18.05. Народното събрание прие годишните отчети за дейността на Българската академия на науките за 2015 г. и 2016 г. Председателят на Комисията по образованието и науката Милена Дамянова представи доклад от заседанието на парламентарната комисия и обобщи направените становища относно годишните отчети на БАН.

По време на дебатите народните представители се обединиха около становището, че БАН е безспорен научен, експертен и духовен център, който поддържа високо ниво на научните си изследвания.

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски представи пред депутатите дейността на Академията през изминалите две години. В изложението си той припомни, че Българската академия на науките е водещият научен център на България, в който се провеждат фундаментални и приложни научни изследвания, с огромен изследователски и научен потенциал, подпомагащи развитието на нашето общество като конкурентно и иновативно. „БАН е и място, в което се създават ново поколение материали и технологии, където се съхранява родовата памет, изучават се родната история, бит, език и култура“, подчерта акад. Ревалски.

В изложението си пред народните представители председателят на БАН акцентира върху публикационната активност на учените от Академията. „В периода 2010-2015 г. на БАН се пада основната част на българска научна продукция в реферирани чуждестранни списания, което показва, че  изследванията в БАН получават международно признание и са видими извън рамките на страната“, уточни акад. Ревалски. Публикационната активност на учените от БАН през 2016 г. се задържа висока, като делът на излезлите от печат през годината публикации с импакт фактор е нараснал в сравнение с 2015 г.

Председателят на БАН представи успешното международно сътрудничество между български и чуждестранни учени. „Академията е изключително добре интегрирана в европейското и световното научно пространство и е търсен партньор за участие в международни проекти. Доказателство за значимостта на нашите научни разработки е включването на проект на БАН в класация с 25 най-успешни проекта, финансирани по Седма рамкова програма на ЕС“, обяви председателят на БАН.

Като основен проблем пред Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски определи ниският процент млади учени в системата на БАН. По думите му,  като цяло учените в България устойчиво намаляват и е достигнат критичен минимум. Като начална стъпка за преодоляване на този проблем акад. Ревалски посочи стартиралата през 2016 г. „Програма за подпомагане на млади учени в БАН“, финансирана от Министерството на образованието и науката. Той припомни и успешната работа на отделни институти на БАН с талантливи ученици и посочи, че това сътрудничество между Българската академия на науките, учители и ученици ще се разраства в рамките на Ученическия институт към БАН.

През 2016 г. БАН е договорила над 3 милиона евро за 15 нови проекта по Рамковата програма на ЕС „Хоризонт 2020“, съобщи акад. Юлиан Ревалски, но уточни, че проектното финансиране трябва да има допълваща, а не заместваща роля на институционалната форма на финансиране.

Изключително голяма е ролята на БАН и като експертен център, съобщи акад. Ревалски. Той допълни, че през 2016 г. са дадени над 9 300 експертни мнения, поискани от различни министерства и ведомства

По време на дебатите в парламента Снежана Дукова каза, че приносът на академията е ярък и в определени научни направления професионално висок, но в последните години няма ясен анализ на структурните промени в сферата на изоставащите научни звена.

Проф. Анелия Клисарова заяви, че в бюджета на БАН за 2018 г. трябва да се осигурят повече средства за хуманитарните науки. „БАН е прозорецът към европейската и световната наука”, каза проф. Клисарова и допълни, че Академията има основна роля за запазване на националната ни идентичност.

Народният представител Ерол Мехмед отправи критики и конструктивни забележки към дейността на БАН.

Проф. Станислав Станилов обяви, че Българската академия на науките е реформирана според европейските изисквания и припомни, че след международния одит беше извършена тежка структурна реформа в БАН. „Учените в БАН работят почти без помощен персонал и сами извършват своите научни изследвания“, каза проф. Станилов. По думите му Академията работи в „режим на прегряване“ и дава максимално възможното като резултат.

Колегата му Стоян Мирчев каза от парламентарната трибуна, че въпреки липсата на достатъчно финансиране, Българската академия на науките е съпоставима с останалите научни институции в световен мащаб.

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close