Вие сте тук

Мистериозният път на кървавите водопади в Антарктида най-накрая е разкрит

Кървави водопади. Credit: National Science Foundation/Peter Rejcek
Кървави водопади. Credit: National Science Foundation/Peter Rejcek

Когато изследователите на Антарктида за пръв път открили скала, оцветена с кървавочервена вода през 1911 година, те предположили, че цветът идва от оцветени в червено водорасли. Мястото бързо станало известно като Кървавите водопади, въпреки че се оказало, че това не са нито водорасли, нито кръв.

Всъщност, Кървавите водопади са резултат от бавно течаща, богата на желязо солена вода, която се окислява при контакт с въздуха, точно като ръждата. Водата е толкова солена, че е по-точно да се опише като саламура. А сега учените най-после са разбрали откъде точно идва тази саламура.

Ново изследване, водено от изследователи от Университета на Аляска във Феърбанкс, очертало пътя, по който поема червената саламура, за да излезе изпод ледник, който е на поне 1.5 милиона години.

Кървавите водопади се намират в северния край на ледника „Тайлор“, който се простира на 100 км през трансантарктичните планини.

Когато ледникът „Тайлор“ се разпрострял над континента преди милиони години, той затворил малко солено езеро под безброй слоеве сняг и лед. Солената вода ставала все по-концентрирана, докато саламурата не станала толкова солена, че вече не замръзвала при обичайните температури.

Субглациалното саламурено езеро е остъргвало желязо от основата на скалата, което ѝ придава този бележит ръждив цвят щом достигне външния свят. Но този път навън досега оставаше мистерия.

Credit: Erin Pettit
Credit: Erin Pettit

За да разбере откъде идва саламурата и как излиза през пукнатина от ледника, екипът използвал радарен метод, наречен радио-ехолокация (RES), който се използва често при изследването на ледници.

„Солите в саламурата направиха това откритие възможно, като увеличават контраста със сладководния лед на ледника“, казва главният изследовател Jessica Badgeley от Колорадския колеж.

Екипът местел антената на RES радара през целия ледник по решетчест модел, който разкрил какво се намира под леда, много подобно на начина, по който прилепите използват ехолокацията, за да определят заобикалящата ги среда.

Както се оказва, ледникът „Тейлор“ крие мрежа от пукнатини, през които саламурата е инжектирана в леда под огромно напрежение. След това екипът проследил 300-метровия път, по който поема саламурата през тези канали под налягане, за да достигне върха на Кървавите водопади.

Откритието им обяснява най-накрая как течната вода – дори и да е много солена – може да тече през изключително студен ледник.

„Въпреки че звучи нелогично, водата освобождава топлина, когато замръзва, и тази топлина затопля заобикалящия я по-студен лед“, казва геологът Erin Pettit, част от екипа.

Саламурата има по-ниски температури на замръзване и заедно с топлината, това помага за движението на течността.

„Ледникът „Тайлор“ е най-студеният познат досега ледник, през който постоянно тече вода“, казва Pettit.

Това откритие може да помогне на изследователите да разберат повече за екологията на субглациалното саламурено езеро, което не е толкова мъртво, колкото вероятно очаквате.

Предишни изследвания са разкрили, че всъщност солената саламура е дом на някои изключително издръжливи бактерии. Откъснати от света за хиляди години, тези микроби не са имали нищо друго за храна, освен сулфат, който много бактерии могат да използват за енергия.

Заклещени под ледника без светлина и кислород, бактериите започнали да преработват сулфатните си ресурси, разграждайки ги до сулфит, който реагира с високото съдържание на желязо във водата, което произвежда повече сулфат за храна.

Учените мислят, че тази изненадваща адаптация може съвсем да не е ограничена от ледника „Тайлор“ и е само един пример за дългосрочно поддържане на живот, затворен под хилядолетен лед.

Сега изследователите мислят, че последното откритие за начина, по който саламурата си създава път към свободата на Кървавите водопади може да ни подскаже нещо за еволюцията на тези издръжливи микроби.

„Това изследване може да ни отведе близо до разбирането на съчетаното геохимично развитие на саламурата и микробната среда в него“, пишат те.

Изследването е публикувано в Journal of Glaciology.

Превод: Никол Николова

Източник: Science Alert

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close