Вие сте тук

Местата на Земята, където е най-вероятно природата да ви убие

Светът е пълен с природни бедствия – от вулкани до наводнения и бури. Но къде рискът за човешкия живот е най-голям?

Повечето от нас са хващани натясно от времето – някои са подгизвали до мозъка на косите си по време на буря, други са изгаряли до червено от слънцето. Но има места по света, където майката природа е наистина безпощадна. От смъртоносни бури до вулканични изригвания, заплахите са навсякъде.

От всички опасните зони на Земята коя е най-смъртоносната?

Нека да разгледаме всеки от четирите елемента на природата, за да открием най-смъртоносните места на Земята.

Водовъртеж в Салтстраумен, Норвегия. Credit: Cephas Picture Library/Alamy
Водовъртеж в Салтстраумен, Норвегия. Credit: Cephas Picture Library/Alamy

Вода

Водата има очевидни рискове за нас, защото ние сме доста зле адаптирани към водната среда. Въпреки нашата опитност с лодки, Международната морска организация все пак отчете 1051 смъртни случая в морето през 2012 г., макар и само малка част да са пряк резултат от вълните.

Някои води са по-опасни от другите, поради уникалните географски характеристики, които увеличават тяхната сила. Проливът Салтстраумен в Норвегия си е спечелил страховита репутация за това, че има най-силните течения на Земята. Но домът на най-мощния водовъртеж в света сега е толкова добре проучен, че туристи могат да преминават през него в надуваема лодка, стига да имат опитен водач.

Вероятно за тези на сушата водата е по-голяма сила, с която трябва да се съобразяват. За хората, които живеят по крайбрежието, наводненията представляват особена опасност. Малдивите – група от ниско разположени острови и атоли в Индийския океан, също са наричани “ефимерните острови”, защото те са много уязвими към повишаването на морското равнище. Рискът се повишава всяка година успоредно с това, че климатът на Земята продължава да се променя.

Опасността е най-голяма, когато нивото на водата се повишава внезапно по време на цунами или буря.

Цунамито в Индийския океан през 2004 г. е опустошително. Credit: Mark Pearson/Alamy
Цунамито в Индийския океан през 2004 г. е опустошително. Credit: Mark Pearson/Alamy

Цунами е внезапно разместване на водите, което причинява огромна вълна или серия от вълни и може да има опустошителни последици. Повечето цунамита – 71% според американската Национална метеорологична служба, възникват в Тихия океан. Но цунамитата, генерирани от земетресения, могат да се проявят във всяка зона на субдукция по думите на Thorkild Aarup – ръководител на звеното за цунамита в Межуправителствената океанографска комисия на ЮНЕСКО.

Съществуват глобални системи за предупреждаване и смекчаване на последиците от цунами, целящи да предпазят хората от това животозастрашаващо явление. Но в някои места предупреждението идва едва 20 минути по-рано, така че едно цунами все още може да отнеме живота на много хора.

През 2004 г. най-смъртоносното цунами в новата история отне близо 280 000 живота в 15 държави, след като земетресение удари бреговете на Суматра, Индонезия. Смъртността е толкова висока, че е трудно човек да си я представи. Но още повече човешки животи са били загубени в наводнения на реки.

Смята се, че при наводняването на китайската река Яндзъ през лятото на 1931 г. са загинали милиони хора, въпреки че официалните архиви сочат по-малък брой жертви. Силен снеговалеж през тази година, последван от размразяване, придружено от необичайно обилни валежи, води до вероятно най-страшното природно бедствие в историята.

Днес, милиони хора продължават да живеят по крайбрежията в непосредствена близост до най-големите реки на Китай и наводненията са нестихваща заплаха, тъй като климатичните тенденции се променят.

Езерото Ниос в Камерун съдържа опасни нива на въглероден диоксид. Credit: jbdodane/Alamy
Езерото Ниос в Камерун съдържа опасни нива на въглероден диоксид. Credit: jbdodane/Alamy

Въздух

Няколко „езера убийци“ са установени в Африка, но не водата е причината за тревогата.

Езерото Ниос в Камерун, както и езерото Киву на границата на Демократична република Конго и Руанда, крият невидима опасност. Тези езера са разположени в области на вулканична активност, където въглероден диоксид се просмуква от под земята.

По време на “изригване” в езерото, въглеродният диоксид избухва от дъното на езерото и образува облак. Тъй като газът е по-тежък от въздуха, той се спуска надолу, избутвайки кислорода и задушава всичко живо в района. След като в резултат на две изригвания през 80-те години на ХХ-ти век в Камерун загиват над 1700 души и 3500 селскостопански животни, експерти разработват методи за безопасно и редовно обезгазяване на езерата с помощта на тръби и сифони.

Потенциална катастрофа е превърната в полза от езерото Киву, където има и метан, изтичащ изпод земята. Разработен е проект, който използва източвания газ като енергиен източник и произвежда електричество за милиони хора.

Но не само газовете могат да убиват. Самият въздух може да раздава смъртоносно наказание, когато ветровете станат жестоки.

Хаити е изключително уязвим към урагани.  Credit: SPACE BY NASA/Alamy
Хаити е изключително уязвим към урагани. Credit: SPACE BY NASA/Alamy

Кейп Денисън в Антарктида според средните годишни стойности е най-ветровитото място на Земята. Не е изненада, че този район е необитаван. Но сезонни бури причиняват разрушения в населени места по целия свят.

Най-силните бури се образуват над топли океани на север и на юг от екватора. Тук, пасатите се усилват от промяната в налягането и се завихрят в резултат от ефекта на Кориолис, създавайки въртящи се метеорологични системи, известни като урагани, циклони и тайфуни. Когато става въпрос за такива бури, Хаити е считан за най-уязвимия остров в Карибския басейн. Не само, че се намира на кръстопътя на ураганите, но и бедната държава не може да се съпротивлява. Селища са построени в заливни райони, естествените прегради като горите са сведени до минимум, а икономиката не е достатъчно стабилна, за да финансира изграждането на укрепления срещу наводнения или системи за предупреждение.

Това обяснява защо най-интензивните бури не са непременно най-смъртоносните.

Последиците от земетресението в Сан Франциско през 1906 г.  Credit: Glasshouse Images/Alamy
Последиците от земетресението в Сан Франциско през 1906 г. Credit: Glasshouse Images/Alamy

Jörn Birkmann е експерт в оценяването на рисковете от природни бедствия в университета в Щутгарт, Германия. Той казва, че циклоните са опасни, защото трудно могат да бъдат предсказани.

“Важно е да се отбележи, че най-вероятно циклоните ще променят своите пространствени модели”, казва той. “Това означава, че циклони ще възникнат в някои райони, където досега или не е имало такива, или са били твърде малко. Тези региони са изложени на голям риск, тъй като хората и общностите нямат или имат много малко знания за това как да се подготвят за циклони.”

Birkmann е част от екипа, който съставя годишния доклад за рисковете за света, публикуван от Университета на ООН. В него се извеждат на преден план страните, които са най-уязвими към природни бедствия, като се има предвид както доколко те са изложени на риск, така и каква е устойчивостта им, като целта е да бъдат насочени усилията в световен мащаб, за да бъдат защитени тези страни.

През 2016 г. Вануату заема първото място в списъка. Повече от една трета от населението на островната държава е засегнато от природни бедствия всяка година. През 2015 г. земетресение, изригване на вулкан и циклонът Пам разтърсиха острова само в рамките на няколко седмици и според официалните доклади взеха 11 жертви.

Този относително нисък брой на жертвите е свидетелство за глобалните усилия за защита на хората от природни бедствия – както по време на бедствията с подобрена инфраструктура, така и след това – с повече помощ. За сравнение, най много жертви в резултат на циклон е имало през ноември 1970 г., когато Бангладеш е ударен от циклона Бхола. Загиналите са близо 500 000.

Част от разлома Сан Андреас в Калифорния.  Credit: Nik Wheeler/Alamy
Част от разлома Сан Андреас в Калифорния. Credit: Nik Wheeler/Alamy

Земя

Ако има нещо, което обединява най-смъртоносните дестинации в света, това е тектоничната активност.

Земната кора е изградена от движещи се плочи, а когато те се движат една срещу друга, това води до натрупване на потенциалната енергия. Когато тази енергия се освободи, земята се пропуква и предизвиква сеизмична вълна, която разклаща повърхността на Земята в силни трусове.

Най-смъртоносното документирано земетресение в историята е земетресението в Шенси, Китай през 1556 г. с близо 800 000 жертви. Тъй като земетресенията също предизвикват и цунами е справедливо да се каже, че те са достоен конкурент на наводненията за най-смъртоносно природно бедствие.

Разломът Сан Андреас, където се срещат Тихоокеанската и Северноамериканската тектонски плочи, минава през Калифорния и е една от най-известните гранични линии между тектонски плочи. Тъй като той е толкова близо до Холивуд не е чудно, че е продуциран екшън блокбъстър със същото име. Голямо земетресение тук би причинило значителни щети.

Но отново не толкова богатите части на света са онези, които са най-уязвими към щетите от земетресения. Градове, в които има вероятност от сеизмична активност, като Лос Анджелис и Токио използват най-новите архитектурни постижения, за да направят своите сгради устойчиви на земетресения и да защитят жителите си. Но не всички страни по протежението на “Тихоокеанския огнен пръстен”, където се случват 81% от най-големите земетресения в света, могат да направят същото.

Според атласа на рисковете от природни бедствия от 2015 г., изготвен от анализатора Verisk Maplecroft, осем от десетте най-уязвими към природни бедствия места в света са във Филипините, които се намират не само върху „огнения пръстен“, но и в зона на тайфуни.

Суровият пейзаж в депресията Данакил. Credit: AGF Srl/Alamy
Суровият пейзаж в депресията Данакил. Credit: AGF Srl/Alamy

Огън

На обратната страна на монетата е вулканичната дейност. Където тектонските плочи се раздалечават една от друга, гореща магма изпод повърхността на Земята изригва, за да запълни празнините.

Често описвана като “най-жестокото място на Земята”, депресията Данакил в Етиопия е пресечната точка на три плочи. Тя вероятно има най-високата вулканична активност в света.

Средната годишна температура тук е 34.4 градуса по Целзий, което прави депресията едно от най-горещите места на Земята. С ниски нива на валежи и пейзаж, осеян с вулканични разкъсвания, хидротермални полета и солници, е нормално да си помислите, че никой не би могъл да оцелее тук. Но афарите наричат това място свой дом.

Всъщност, хората имат навика да се заселват в близост до райони с географски характеристики, неподходящи за обитаване, като това включва и изригващи планини, които бълват реки от огън. Най-известният пример е Помпей – древния римски град, погребан от лава от изригването на Везувий. Но няколко модерни градове имат изглед към активни вулкани. Неапол е на по-малко от 6 мили от Везувий, а Мексико Сити е на 43 мили от Попокатепетъл.

Според изследване, публикувано от Global Volcano Model network през 2015 г., повече от 200 000 души са загинали като пряк резултат от вулканична дейност през последните 400 години. Международният екип от експерти съставя и списък на местата, изложени на най-голям риск от вулканична дейност. Индонезия е на първо място.

Вулканът Мерапи в Индонезия изригна през 2010 г.  Credit: Reuters/Alamy
Вулканът Мерапи в Индонезия изригна през 2010 г. Credit: Reuters/Alamy

Тамбора на остров Сумбава убива 70 000 души през 1815 г., което води до “година без лято” в северното полукълбо. Изригването на вулкана временно променя климата, което означава, че то в крайна сметка взема още повече жертви поради причинения глад и болести.

В по-новата история вулканът Мерапи причинява разрушения през 2010 г., при което загиват над 350 души поради експлозии и задушаващи облаци от пепел. И все пак десетки хиляди души са спасени от навременните евакуации.

В бъдеще значителна заплаха би представлявала не толкова разтопената лава, колкото топлината. В Европа през 2003 г. има 70 000 смъртни случаи в резултат на топлинен удар, когато горещата вълна удари континента и температурите скочиха. Градските райони в частност са изложени на риск, така че докато нашите градове растат, горещите вълни могат да се превърнат в отмъщението на природата за по-голяма част от човечеството, отколкото когато и да било.

Експерти в борбата с бедствията ще направят всичко възможно за  нашата безопасност. Но е възможно собственият ни успех чрез създаването на потомство и икономическо развитие да е това, което ни причинява най-много проблеми.

Превод: Цветелина Христова

Източник: BBC

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close