Вие сте тук

Ловци на птици минават северноамерикански рекорд

Ловец на птици – нудист и притежател на зоологическа градина от Австралия се състезават, за да вдигнат летвата на броя видове птици, наблюдавани за една година.

Puffinus bulleri като този, накарал ловецът на птици John Weigel да надмине досегашният рекорд на American Birding Association, направен през 2013 година

Минали три години, откакто Neil Hayward, биотехнологичен консултант в Бостън, бил на нещо като почивка от работния живот и счупил 15-годишния северноамерикански рекорд за птици. На 28 декември 2013 година, с оставащи само 3 дни до края на неговата „голяма година“, Hayward забелязал една скуа над Атлантическия океан, което направило птицата 749-тия поред вид, който той видял и заснел тази година – с една повече от постигнатото от почитания ловец на птици Sandy Komito през 1998 година.

Бил грандиозен 11-часов финал на година, прекарана в кръстосване на континента. Но тази година отнело само 7 месеца за ловците на птици, за да надминат рекорда на Neil Hayward. През юли, една яребица в щата Вашингтон и представител на световнозастрашения вид Puffinus bulleri в Калифорния, били 749-ят и 750-ят вид за John Weigel, американски пътешественик, приел австралийско гражданство.

Weigel, който държи рекорд за най-много забелязани птици в страната, в която е отраснал, знаел от самото начало на годината, че метеорологичните условия са в негова полза. „Стана ясно, че има много редки видове, които идват в южната част на Съединените Щати, близо до Мексико, както и миграционни видове от Азия, които идват в Аляска“, казва той. „Тогава осъзнах, че мога да мина рекорда… ако Ел Ниньо се задържи.“ Затова Weigel отпътувал към Северна Америка, към регион, обозначен от American Birding Association (АВА), който се простира от Аляска до Флорида и обхваща всичко помежду им, както и приблизително 322 км навътре в океана.

Надминавайки Hayward, Weigel е добавил поне дузина повече птици в списъка си, при това няколко месеца преди да свърши годината. Още по-забележително от постиженията на Weigel е фактът, че той не е сам. Има още един ловец на птици – пенсиониран медицински работник и нудист, познат със своя литературен псевдоним, Olaf Danielson, който се движи в крак с Weigel. Целта да се мине големият годишен рекорд, изисква месеци пътуване – с лодка, самолет, кола или пеша, често в кратък срок. „Беше ужасно скъпо и трудно да напредвам пред този тип“, казва Weigel.

Weigel израснал в Колорадо и акцентът му издава голяма част от американските му корени, докато думи като „живот“ (life) и „време“ (time), носят вокалния ритъм на австралийците. Той притежава зоологическа градина – Australian Reptile Park, на около час с кола от Сидни, и чрез усилията си, свързани с птиците, се опитва да събере средства за програма за развъждане на тасманийски дявол, наречена Devil‘s Ark.

Danielson се занимава с птици още от детството си в Уисконсин. „Моята втора дума беше синигерче“, казва той. През 2013 година Danielson направил рекорд за най-много забелязани птици гол – 594. „Това беше моята странна година“, споделя той, която включвала мразовита екскурзия гол с изкачване на Ату – най-западният остров от Алеутските острови и известно място за наблюдение на птици.

Danielson възнамерявал да отдаде 2016 година на това да мине рекорда на Hayward от 2013 година. Неговият бизнес партньор изкупил неговата част, баба му се разболяла и той станал на 50 години. Струвало му се като подходящ момент да изживее своята голяма година. „Не възнамерявах да се състезавам с някой друг“, казва той, с което подсказва, че неговите намерения не са били да надмине Weigel. Въпреки това обаче публично е оспорвал методите му, като написал в своя блог през май: „Точно както Дявола, дяволският ловец на птици е едновременно навсякъде.“

Има няколко човека, които са успели да заснемат повече от 700 птици за една година. Не само изисква изключителни умения, свързани с птиците, но и голяма инвестиция на време и пари. Ловците на птици понякога преследват един индивид, който може да е в местността едва няколко дни за цялото време.

„В някои седмици си късметлия“, казва Danielson, „а в други седмици изминаваш целия път до Калифорния, за да заснемеш малък зеленокрак водобегач – единственият тази година в Северна Америка. Но е трябвало да бъдеш там предния ден“. След като изпуснал водобегача, Danielson карал „презглава“ до залива на Сан Франциско и изпуснал друга птица, а след това прелетял до Кей Уест, само за да закъснее за още една. „Няма нищо по-лошо от това да обикаляш цялата местност, за да видиш птица, и да я изпуснеш.“ Той смята, че до края  на годината ще е похарчил 75 000 долара в преследване на птици.

Като оставим настрана тези несполучливи моменти, част от това, което направило 2016 година толкова успешна е това, че някои от преходните видове са се задържали. Видът Mitrephanes phaeocercus, например, е прекарал половин година в Югоизточна Аризона, докато обикновено само минава през Мексико, казва Nate Swick, управител на блога на American Birding Association. Той казва, че това е първата година, в която четирима – другите двама са Christian Hagenlocher и Laura Keene – ще видят повече от 700 вида птици.

Освен метеорологичните условия, някои други фактори са помогнали за задвижването на ловците на птици към този елитен ешелон. Първо, списъкът на АВА с видове се е разширил, базиран на ДНК анализи, които са разделили някои видове на два (и това се е случило няколко пъти). Danielson казва, че някои от ловците на птици са се възползвали от круизи по крайбрежието, чрез които успели да заснемат птици, намиращи се далече от брега.

Онлайн ресурсите също много им помогнали. В частност eBird – уебсайт, управляван от Cornell Lab за орнитология и National Audubon Society, което позволява на птичарите да представят своите наблюдения в лесен за търсене формат. „Бързо разбрахме, че птичари плюс състезателен дух е равно на много информация“, казва Brian Sullivan, ръководител на проекта eBird. „Информацията е толкова компактна в eBird, че има вероятност да виждаш конкретни видове на конкретни места всяка седмица от годината.“

Стимулът на състезанието не може да бъде пренебрегнат в тазгодишната надпревара за нов рекорд. За Weigel целта вече не е да надмине Hayward, нито пък това, което би могъл да постигне Sandy Komito, ако е работел по списъка от 2016 година на АВА (около 765 по изчисленията му). Превърнало се е в желание да надмине Danielson. „Срамота е“, казва Weigel. „Ако нямаше никой друг тази година, щях да се забавлявам толкова много. Но не може да отмине годината и аз да съм с по-малко птици, нали?“

 

Превод: Никол Николова

Източник: The Scientist

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close