Вие сте тук

Легендарните динозаври, които си представяме напълно погрешно

Известните зверове като тиранозавъра и велосираптора вероятно не са изглеждали по начина, по който си ги представяме, и вероятно не са се държали по този начин.

Повечето деца преминават пред периода, в който искрено се радват на динозаврите и се интересуват от праисторическите влечуги повече от всичко друго.

Но голяма част от нещата, които знаем, са грешни. Това е така, защото преобладаващите изображения на динозаври винаги са се появявали с известно забавяне, спрямо развитието на новите научни разбирания.

Допреди „ренесанса на динозаврите“ през 60-те години, те били описвани като мудни и тежкоподвижни. Но експертите осъзнали, че те имали активен начин на живот и това бавно било филтрирано през обществеността – с помощта на „Джурасик парк“ от 1993 година.

През последните две десетилетия се наблюдава друга голяма революция в представите ни за динозаврите, благодарение на новите фосили от Китай и напредъка на технологиите. Но голяма част от тези открития не са променили популярните изображения на динозаврите.

Ето някои от най-известните динозаври, както учените мислят, че са изглеждали. Може да ви се стори малко чуждо.

Велосирапторът бил приблизително с размера на пуйка. Credit: Roger Harris/Science Photo Library
Велосирапторът бил приблизително с размера на пуйка. Credit: Roger Harris/Science Photo Library

Велосираптор

Нека започнем с идеята, че всички са чували за това, дори и да не искат да го признаят: някои динозаври имали перушина. Не просто няколко пера тук и там, а цялостно оперение.

Още през 80-те години някои палеонтолози предполагали, че динозаврите имали перушина. Все повече фосили от примитивни дромеозавриди – семейството, към което принадлежи и велосирапторът – били открити с напълно покрити с пера криле. И все пак изображенията на този бележит хищник си останали безпристрастно традиционни.

Всичко това се променило през 2007 година, когато изследователски екип от САЩ открил специфични изпъкналости (ulnar papillae) върху горните кости на крилото на фосили от велосираптор. Тези изпъкналости са местата, на които перата се захващат чрез подкожни лигаменти и са убедително доказателство за това, че велосирапторите имали криле и са били подобни на птици.

Всъщност динозаврите, обезсмъртени като чудовища с човешки ръст, които ловуват на групи, в „Джурасик парк“ са едни от най-погрешно представените.

„Ако животни като велосирапторите бяха живи днес, нашето първо впечатление би било, че те са просто като много необичайно изглеждащи птици“, казва Mark Norell от Американския музей по естествена история, част от екипа, открил изпъкналостите. Това не се отнася само до перата им – истинският велосираптор бил с размерът на пуйка.

Майкъл Крайтън, автор на оригиналния роман „Джурасик парк“, моделирал своите „раптори“ по много по-големия Deinonychus. Изглежда умишлено е променил името, очевидно защото усетил, че „велосираптор“ звучи много по-драматично.

Реконструкция на археоптерикс. Credit: Paul D. Stewart/Science Photo Library
Реконструкция на археоптерикс. Credit: Paul D. Stewart/Science Photo Library

Археоптерикс

Възприето е на него да се гледа като на „липсващата връзка“ между динозаврите и птиците. Този свещен статус означава, че е привлякъл много внимание, не цялото от което положително. Но нови изследвания подсказват, че археоптериксът може и все пак да не е липсващата връзка.

След откриването на динозавър, много подобен на археоптерикс в Китай, изследователите спекулират, че известният птичи предшественик може да е бил праотец на малки, хищни динозаври като велосирапторите. Оттогава се спори по въпроса.

Дори археоптериксът да се счита за най-ранната птица, този етикет е някак своеволен. „На практика е невъзможно да сложиш черта на еволюционното дърво от динозаврите към птиците“, казва Steve Brusatte от Единбургския университет във Великобритания, съавтор на статията от 2014 година, изследваща еволюцията на ранните птици.

Изглежда няма липсваща връзка между птиците и динозаврите, а само постепенен преход, включващ множество междинни видове.

Почти всеки може да разпознае трицератопса. Credit: Mark Garlick/Science Photo Library
Почти всеки може да разпознае трицератопса. Credit: Mark Garlick/Science Photo Library

Трицератопс

Вечният враг на тиранозавъра и на всеки родител, който е имал забоден пластмасов такъв в подметката си, трицератопсът е един от най-обичаните динозаври.

Затова когато през 2009 година John Scannella и John Horner публикуваха статия, в която споменават, че трицератопсът е просто юношеска версия на по-големия, но по-малко познат торозавър, имаше голяма врява. В социалните мрежи се завъртя хаштагът #TriceraFAIL. Хората решиха, че любимият им динозавър е изхвърлен на бунището.

Но не това беше случаят. Преди време различни коментатори посочваха, че трицератопсът е бил открит първи, затова ако някой бъде премахнат, това ще е торозавърът.

Дори и така, това е съдбоносен урок. Нашето познание за динозаврите често е базирано на оскъдни фосилни доказателства, затова дори известните видове може да бъдат прекласифицирани.

Апатозавър, т.е. бронтозавър. Credit: Nature Source/Science Photo Library
Апатозавър, т.е. бронтозавър. Credit: Nature Source/Science Photo Library

Бронтозавър

Всеки истински фен на динозаврите ще разпознае моментално грешката тук.

Бронтозавър е името, дадено на архетипния савропод: огромен, тежкоподвижен и дълговрат динозавър, хранещ се с растения. Но повече от век учените били сигурни, че такъв динозавър никога не е съществувал.

Всъщност скелетът, който първоначално бил представен за бронтозавър, бил на апатозавър с череп, подобен на този на камаразавъра.

Обаче, през 2015 година изследователски екип разкрил нови анализи, показващи значителната разлика между истинския бронтозавър и фосилите на апатозавър, което означава, че родът на бронтозавъра трябва да бъде възобновен.

Ключовият разграничаващ фактор, казват учените, е размерът. В семейство на огромни влечуги, апатозавърът е съвсем малко по-грамаден.

Тиранозавър рекс, какъвто го познаваме и обичаме. Credit: Mark Garlick/Science Photo Library
Тиранозавър рекс, какъвто го познаваме и обичаме. Credit: Mark Garlick/Science Photo Library

Тиранозавър рекс

Някои изследователи са решени да осакатят тиранозавъра. Прекарал десетилетия в това да парира обвинения, че е просто животно, хранещо се с мърша, а не свирепият ловец от популярните представи, сега „гущерът тиран“ се сблъсква с друга криза на образа.

След като пернатата революция отвяла палеонтологията, експертите започнали да премислят рода на тиранозавъра. Със сигурност най-харизматичният хищник на всички времена не може да е бил пухкав?

Никаква перушина не е била открита досега върху повече от 50 екземпляра Т-рекс, изровени в Северна Америка. Но има някои интригуващи следи, идващи от Китай.

През 2004 година примитивен тиранозавроид бил открит с оперение, подобно на това, открито при други малки, хищни динозаври.

Това било последвано от откритието от 2012 година на Yutyrannusбукв. „пернат тиран“. Този огромен хищник бил близко свързан с Т-рекс и не е далеч от размера му. Той бил покрит с дълги пера.

Тези открития предполагат съвсем друг вид на най-известния хищник на всички времена.

Въпросът е дали един пернат тиранозавър е бил по-страшен от ревящото хапливо чудовище, което всички познаваме и обичаме?

Стегозавър – повече плочки отколкото в ресторант. Credit: Sciepro/Science Photo Library
Стегозавър – повече плочки отколкото в ресторант. Credit: Sciepro/Science Photo Library

Стегозавър

Експертите имат дълга история със смахнатите обяснения за странните черти на динозавъра. Обяснения, които са склонни да се промъкват в популярния канон и упорито засядат там.

Например, широко разпространен „факт“ за стегозавъра е, че притежава допълнителен мозък в тазовата кухина, за да допълни дребния мозък в главата му.

Стегозавърът може и да не е бил сред най-умните, но това не означава, че е имал нужда от допълнителен мозък. Разширената кухина вдъхновила този мит, вероятно съдържала гликогенно тяло – структура, открита в много птици, вероятно свързана със съхранението на енергия.

А след това идват и плочите на гърба му.

За известно време най-популярната теория за най-знаменитите атрибути на стегозавъра, е че те са в основата си „слънчеви панели“, които му помагат да регулира температурата на тялото си. Но това постоянно се обсъжда. Все пак, ако това е причината да еволюират тези плочи, за какво служат украшенията на други стегозаври, които повече приличат на шипове?

Голямото разнообразие от мнения за плочите на стегозавъра навежда на друга линия на мисълта. Много подобни на яркото и разнообразно оперение на тропичните птици, може би плочите са помагали на тези динозаври да се идентифицират един друг и да избират с кой да се чифтосат.

Размножаването трябва да е било ключовият подтик за много от най-екстравагантните черти, наблюдавани при динозаврите. В последните години всичко от дългите вратове на савроподите до яката на цератопсите като трицератопса, са били отдадени на сексуалния подбор.

Пахицефалозавърът, за който се мисли, че е удрял с главата си. Credit: Deagostini/UIG/Science Photo Library
Пахицефалозавърът, за който се мисли, че е удрял с главата си. Credit: Deagostini/UIG/Science Photo Library

Пахицефалозавър

Въпреки че не е част от главния отбор динозаври, пахицефалозавърът е добре познат сред по-проникновените фенове на динозаври заради едно: блъскащите се глави.

Тези динозаври се представят почти само въвлечени в битка, насочвайки се един към друг с глави. Пахицефалозавърът имал куполовидна глава с добре подсилен череп и доминиращата представа е била, че мъжките използвали тези вградени стенобойни машини, за да се бият един с друг като днешния дебелорог овен.

Но някои изследователи са изказали съмненията си за това дали пахицефалозавърът е можел да участва в такива битки.

„[Нашите открития подсказват], че пахицефалозавърът е можел само веднъж да удари с глава и е много вероятно след това травмата да го е убивала“, казва John Horner от Щатския университет на Монтана, САЩ, който е съавтор на изследване на микроструктурата на тъканта на черепите им. Той предполага, че тези куполи може да са били просто друго полезно средство за привличане на партньор.

Анкилозаврите били на практика живи танкове. Credit: Roger Harris/Science Photo Library)
Анкилозаврите били на практика живи танкове. Credit: Roger Harris/Science Photo Library)

Анкилозавър

Покрит от главата до опашката с гъсти пластини, подобни на броня, анкилозавърът бил средновековният рицар за Кредата.

Днешните палеонтолози използват технологиите, за да изтръгнат още по-детайлна информация от фосилите. Това било демонстрирано през 2004 година от Torsten Scheyer от Бонския университет, Германия, който използвал поляризационен микроскоп, за да разкрие забележителни нови слоеве от сложността на бронята на анкилозавъра.

Далеч от огромните люспи, които експертите преди си представяли, се оказало, че бронята му има сложна микроструктура от кост и колаген, аналогична на структурата на фибростъклото или кевлар.

„Следователно бронята имала огромна сила във всички посоки“, казва Scheyer. Вероятно е била и изненадващо лека. „Днешното съчетание от материали, което се използва за направата на роторни лопатки за ветрогенератори или за бронежилетки, са направени на същия принцип.“

Изглежда анкилозавърът не е бил толкова средновековен рицар, колкото модерен супер-войник.

Спинозавърът е единственият познат воден динозавър. Credit: Walter Myers/Science Photo Library
Спинозавърът е единственият познат воден динозавър. Credit: Walter Myers/Science Photo Library

Спинозавър

Друг динозавър, станал известен след филма „Джурасик парк“, въвлечен в епична конфронтация с тиранозавъра, с предвидимо бурни резултати.

Можете да видите защо създателите на филма за избрали спинозавъра. Дълъг 15.2 м, той бил с 2.7 м по-дълъг от тиранозавъра. Имал и дълги, заплашителни челюсти и чудато „платно“, издигащо се на гърба му.

Спинозавърът винаги е бил мистерия, познат само от скелетни фрагменти, изровени от пустините на Северна Америка. И тогава, през 2014 година, екип воден от Nizar Ibrahim от Чикагския университет, Илинойс, САЩ, обявил, че са открили нови останки. Тези останки изглежда потвърждават нещо, което се подозира от много време: спинозавърът е единственият познат воден динозавър.

Анализите на Ibrahim подсказват за създание с малки задни крайници, по-подходящи за плуване, отколкото за ловуване на земя. Имал също дълга муцуна, подобна на крокодилска и костна структура, подобна на други морски гръбначни животни.

„Да работим върху това животно беше като да изучаваме извънземно“, казва Ibrahim. „Не прилича на никой друг динозавър, който някога съм виждал.“

Птерозаври аздархиди на лов. Credit: Mark P. Witton/Science Photo Library
Птерозаври аздархиди на лов. Credit: Mark P. Witton/Science Photo Library

Бонус: птерозавър

Този не се брои съвсем, защото птерозаврите не били всъщност динозаври: факт, който се пропуска от време на време.

За много хора името „птеродактил“ е най-познато. Но то само се отнася до една от много групи летящи влечуги, които общо се наричат птерозаври. Групата всъщност била много разнообразна.

В края на спектъра е немиколоптера, малък динозавър с размах само 25см.

От другия край са големите момчета: аздархидите. Когато стояли на земята, някои членове на тази група били високи колкото жирафи. Когато разперели крилете си, техният размах можел да бъде цели 10 метра. От известно разстояние, те били най-големите летящи животни на всички времена.

И все пак най-скорошното изображение на тези гиганти, илюстрирано горе, е като сухоземни фуражири, заемащи ниша, подобна на тази на днешните щъркели.

Превод: Никол Николова

Източник: BBC

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close