Вие сте тук

Космосът е пълен с гигантски дупки, много по-големи, отколкото сме очаквали

screen-shot-2016-10-18-at-10-37-34-800x533
Празнината на Воловар. Credit: Richard Powell

Погледнете го – обширният тъмен Космос е малко зловещ. Не е учудващо, че обикновено предпочитаме да се концентрираме над ярките точки. Но точно в празнотата можем да намерим най-доброто обяснение за Вселената.

През 1923 г. Едуин Хъбъл показа, че Вселената е много по-обширна, отколкото сме си представяли, откривайки това, което си мислехме, че са спирали от газ по краищата на нашата собствена галактика,  а се оказа, че сами по себе си са галактики: самотни „островни вселени“, които можем да забележим сред празното море от тъмнина. Това доведе до успокояваща мисъл – сега знаем, че дори най-тъмното парченце от небето, погледнато през телескопа, кръстен на Хъбъл, е осеяно от сияйни обекти, точно като нашия Млечен път.

Но има и друг поглед към Вселената. От 1981 г., когато астрономи открили празната шир, наречена Празнината на Воловар (Boötes void), вече знаехме, че Вселената има дупки от студено, мрачно и самотно нищо, по-големи, отколкото някой е очаквал. За да разберем напълно Вселената, трябва да се вгледаме в бездната.

Мехурче в Космоса

Празнината на Воловар, която със сигурност не сте виждали, поглеждайки към Воловар – съзвездието, съседно на Голямата мечка, представлява подобие на сфера с диаметър от около 280 милиона светлинни години.

Когато за пръв път видяхме празнината, намерихме само една галактика вътре. Оттогава сме засекли само още няколко дузини. Противно на това, суперклъстерът Дева – малък регион, който включва Млечния път, съдържа над 2000 галактики.

Като жители на Млечния път, хората са способни да видят с невъоръжено око една близка галактика – Андромеда. Близостта на Андромеда помага на Едуин Хъбъл да разгледа отделните ѝ звезди, за да разкрие истинския обхват на Вселената. Ако нашата галактика беше в Празнината на Воловар, най-близките ни съседи щяха да са много по-далеч, може би позволявайки ни да си представяме, че сме в центъра на Космоса задълго.

Това не е статистическа случайност. Вселената често е изобразявана като космическа мрежа с нишки от невидима тъмна материя, препасващи сияйната структура на Вселената. Може би е по-добре да си я представим като космическа пяна, като сапунени мехури във ваната. Както когато тя е разпенена, мехурчетата се пресичат, така галактическите клъстери се концентрират в прегради, влакна и пресичания. Но във вътрешността си е празнината заема почти цялото пространство.

В мир с празнотата

Проблемът е, че Празнината на Воловар е твърде голяма. Празнините растат, защото плътните им краища имат много по-силен гравитационно притегляне от всичко друго в техния център. Но Вселената все още не е достатъчно стара, за да е издула толкова голям мехур.

За да получим обяснение на това, трябваше да чакаме до откритието за тъмната енергия през 1998 г. – космически натиск, който кара празните пространства в космоса да се разширяват, сякаш някой надува едновременно всички сапунени мехурчета на Вселената.

Много астрономи, сега във върховата си точка на каталогизиране и картографиране на празните пространства, вярват, че тези призрачни региони, излагащи голата тъкан на Вселената, могат да ги насочат към следващо голямо откритие.

Скоро статистическите анализи на техните форми могат да ни помогнат по-добре от всякога да измерим тъмната енергия, гравитацията и всички мистериозни нови сили. Може би в целия този процес, те ще ни помогнат да прегърнем празнотата.

Превод: Димитър Радев

Източник: New Scientist

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close