Вие сте тук

Какво представлява кръвно-мозъчната бариера?

Вероятно сте чували понятието „кръвно-мозъчна бариера” и колко е трудно преодоляването ѝ. Всички лекарства, които трябва да окажат влиянието си върху мозъка, подлежат на специален дизайн, за да притежават свойствата, необходими за преминаване през този контролен пункт. Напоследък се оказва, че бариерата не е толкова непреодолима, колкото си мислехме…

Преди повече от 100 години е установено, че ако в кръвта на животно се инжектира синя боя, тъканите в цялото тяло се оцветяват, с изключение на главния и гръбначния мозък. За да си обяснят това, учените приели, че съществува „кръвно-мозъчна бариера”, която пречи на вещества от кръвта да навлизат в мозъка. В последствие изследователите са научили много повече за структурата и функциите на тази бариера.


 

Анатомия на кръвно-мозъчната бариера

Тя е полупропусклива, което означава, че позволява преминаването на някои вещества, но спира други. В повечето части на мозъка най-малките квъроносни съдове – капилярите, са покрити от ендотелни клетки. Между отделните клетки на ендотелната тъкан съществуват малки пространства и така веществата могат да преминават свободна от и към кръвта. Но в мозъка ендотелните клетки са плътно прилепнали и веществата не могат да преминават директно от кръвта в мозъчната тъкан. Някои молекули, като глюкозата, се транспортират от кръвта по специален начин.

Глиалните клетки (астроцити) образуват обвивка около кръвоносните съдове и може би са важни за развитието на бариерата., както и за транспортирането на йони от мозъка към кръвта.

 

Функции на кръвно-мозъчната бариера

  • Предпазва мозъка от „чужди вещества” в кръвта, които може да му навредят.
  • Предпазва мозъка от хормони и невротрансмитери, предназначени за други части на тялото.
  • Поддържа постоянна среда за мозъка.

 

Общи свойства на бариерата

  • Големите молекули не преминават през нея лесно.
  • Молекули, които са слабо мастноразтворими или изобщо не се разтварят в мазнини не навлизат в мозъка. Мастноразтворими вещества, като барбитуратите, бързо навлизат в мозъка.
  • Молекулите, които притежават голям електрически заряд навлизат бавно.

 

Бариерата може да бъде нарушена от:

  • Високо кръвно налягане.
  • Развитието: бариерата съществува при новородените, но вероятно е недоразвита.
  • Висока концентрация на дадено вещество може да отвори бариерата.
  • Микровълни.
  • Радиация.
  • Инфекция.
  • Мозъчна травма: исхемия, възпаление, нараняване, налягане.

 

Циркумвентрикуларни органи

Има няколко области от мозъка, в които бариерата е отслабена. Това позволява на веществата да навлизат в мозъка относително свободно. Тези области са известни като „циркумвентрикуларни органи”. Чрез тях мозъкът може да следи състава на кръвта. Тези органи включват:

  • Хипофиза: секретира мелатонин и невроактивни пептиди. Свързана е с циркадните ритми (циклите на сън и бодърстване).
  • Неврохипофиза: освобождава неврохормони, като окситозин и вазопресин в кръвта.
  • Area postrema: „център на повръщането” – когато в кръвта попадне токсично вещество, то достига до area postrema и може да накара животното или човека да повърне. Така организмът се предпазва, отстранявайки токсичната субстанция от стомаха си преди да са нанесени повече щети.
  • Областта под мозъчния свод (subfornical organ): важен за регулацията на телесните течности.
  • Organum vasculosum laminae terminalis: хемосензорна област, която детектира пептиди и други молекули.
  • Eminentia mediana hypothalami: регулира предния дял на хипофизата чрез отделяне на неврохормони.

 

Превод: Росица Ташкова

Източник: Neuroscience for Kids

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close