Вие сте тук

Какво представляват всъщност легендарните човекоядни змии на Борнео

Автор: Надя Дрейк, BBC

Преди стотици години осем деца били отвлечени от село на остров Борнео от „дракони“. Какви са били тези ужасяващи зверове?

Преди няколко века група от жители на Борнео напуснали селата си и тръгнали навътре в джунглата в търсене на дом далече от холандските колонизатори, които започнали да се разпростират на острова. Накрая открили едно приятно място в низините на тропическата гора, близо до планините в центъра на Борнео. Те построили къщи и култивирали посеви, ловели риба от река Бурак. Всичко вървяло добре. А после децата започнали да изчезват.

Едно по едно децата изчезвали, оставяйки родителите объркани и обезумели. Това се случвало в осем поредни дни. Дали е било работа на горски духове или на номади в джунглата, или пък на някое голямо месоядно животно като опушения леопард? За да разберат, селяните поставили капан и използвали друго дете за примамка, готови да пожертват още един живот, за да спрат кръвопролитията.

Създанието, което накрая изплувало от реката, било голямо, безкрако и покрито с люспи. Било змия, но толкова голяма, че я нарекли дракон.

От мястото, на което се били скрили, хората наблюдавали как драконът отвлича детето до своята бърлога на островче в реката. Тогава те направили брадви, копия и лопати от най-твърдите горски дървета и изкопали тунел до бърлогата на дракона.

Когато селяните нахлули в бърлогата, открили два огромни, шоколадово кафяви възрастни дракона, всеки от тях с ширината на барел с масло. С тях имало и по-малък дракон с ширината на кокосова палма, който бил шарен и имал жълт корем.

Като отмъщение за убийствата, хората разсекли на две възрастните. Но пощадили малкият дракон, защото вярвали, че е невинен. С него направили споразумение, което важи и до днес: драконът и хората няма да се нараняват взаимно, под смъртна заплаха.

По-късно хората се върнали към не толкова отдалечените села, но казват, че драконите все още се навъртат наоколо.

Река Бурак в Борнео, дом на мистериозните дракони

За пръв път чух тази история в края на юли 2014 година, докато седях до благоуханно огнище, слушайки Pak Rusni, даякски старейшина от село Тумбанг Таянг, който разказваше наследената история. Rusni е на 54 години с вежливи, тъмни очи. Говореше предимно тихо и цикадите заплашваха да заглушат думите му. Но когато стигна до централният момент, той започна да говори по-силно и възбудено. Нарисува ми скица, на която отбеляза хралупата на дракона, тунела и селището до реката. А с жестове показа горната част на реката.

Нашият кампус беше близо до северната граница на Индонезийско Борнео, по поречието на Бурак. Rusni каза, че ако пътуваме ден и половина нагоре по реката, ще попаднем на селото, обкръжено от драконите.

Запленена от историята му, исках да открия коя от местните змии може да е най-близо до драконите от историята. Толкова много векове по-късно не очаквах да открия окончателен отговор. Но имаше два въпроса, които можех да задам и които можеха да дадат насоки. Имаше ли змии на Борнео, които стават толкова чудовищно големи? И могат ли да убиват деца толкова бързо?

На Борнео има огромно биоразнообразие

Скоро разбрах, че има множество вероятни подсъдими. Тропическата гора на Борнео е на 140 милиона години, една от най-старите на Земята, затова и обитателите ѝ са имали предостатъчно време да постигнат разнообразие. Нещо повече, по време на последния ледников период имало повърхност, която свързвала Борнео с Азия и други индонезийски острови. Различни видове мигрирали от Азия към островите и населили Борнео с удивително количество организми. Когато ледниковият период приключил и мостовете към Азия се покрили с вода, създанията на Борнео били свободни да се развиват в относителна изолация.

Видовете змии са особено разнообразни. Има може би около 150 вида на острова, възможно е да са повече. „Изглежда сякаш всяко семейство змии е успяло някак да стигне до Борнео“, казва Sara Ruane от Американския музей за естествена история в Ню Йорк. „Без съмнение има и неоткрити видове.“

Някои живеят под земята, други в листата, наслоени по земята в гората. Някои се намират по върховете на дърветата, прелитайки от дърво на дърво. Други пък предпочитат да живеят под водата или в пещери. Много от тях използват постройките на хората, промъкват се в кътчетата под таваните или се крият под покривите.

Няколко от тях са опасни за хората. Беше ми казано, че местните понякога наричат полето ни на работа „Земята на човекоядните змии“ – това вероятно се отнася до историята на Rusni, но може и да засяга съвременна истина. Затова преди да потеглим, попитах водача на експедицията ни Peter Houlihan от Barito River Initiative for Nature Conservation and Communitiesкои от местните змии са най-смъртоносни. Той не ме успокои много. „Стига се до такава бройка, че всъщност няма особено значение“.

Там поне няма черни мамби – те живеят в Африка

Откакто са се появили преди 100-150 милиона години, змиите са се развили бързо. Голяма част от това развитие е съсредоточено върху начините, по които да убиват други животни, в частност омразната им отрова.

„Повечето змии имат отрова, дори и онези, които наричаме безобидни“, казва Robert Stuebing, херпетолог в Борнео. „Има много повече неща, които не съзнаваме.“

Това разнообразие вероятно е в отговор на предизвикателствата от това да водиш живот под формата на тръба. „Мислиш си, че да живееш в такава форма е опростяване, но всъщност прави живота по-труден“, казва David Pollock от Колорадският университет в Денвър. Затова, за да намалят усилията при ловуване без крайници, змиите са развили високоспециализирани начини за убиване – начини, които може би обясняват изчезването на децата от селото.

Внимание: не си поставяйте пръстите там!

Отровата на змиите съдържа зашеметяващ брой протеини, които работят заедно, за да повалят плячката. Някои, като отровата на кралската кобра, имат над 100 различни вида протеини.

Тези „токсични коктейли“ са много разнообразни. Не само различните видове произвеждат различни съединения, но змии от един и същ вид могат да произвеждат различна смес. Нещо повече, отровата на змията може да се измени с възрастта ѝ.

Това може да е резултат от еволюционна надпревара във въоръжаването с отрови, развиващи се така, че да са най-ефективни спрямо обичайната плячка на змията. От друга страна, причината може и да е в това, че някои змии са развили разнообразие от токсини, които им позволяват да ловят различни типове плячка. „Щом не коства нищо на змиите, спокойно могат да имат такова разнообразие от оръжия“, казва Ryan McCleary от Националния университет в Сингапур.

Учените едва започват да изследват еволюционната история на смъртоносните „отвари“ на змиите. Но е явно, че гените, кодирани за протеините в змийската отрова са се развили много. Миналата година McCleary, Pollock и техни колеги публикували секвенция от геном на кралска кобра и открили, че базовите двойки се разменяли и променяли необичайно често. „Останалата част от змията се движела нормално“, казва  McCleary. „Но отровата очевидно се развива изключително бързо.“

И така, кои от змиите на Борнео са способни да убият малко дете? Ето ги главните заподозрени:

Червеноглав крайт

Червеноглавият крайт (Bungarus flaviceps) е елегантен, но смъртоносен. Неговото лъскаво черно тяло е завършено от яркочервена глава и опашка. „Това е една от най-красивите змии, които съм виждал“, казва Houlihan. „Но не бихте искали да сте във водата с крайт.“

Отровата на крайта осакатява нервната система на жертвата. Тя блокира съединенията, които предават съобщения от нервите до мускулите, което прави движението и дишането невъзможни.

Червеноглав крайт

„Противоотровата не действа, освен ако не се вземе изключително бързо“, казва Nicholas Casewell от училището в Ливърпул, Великобритания за тропическа медицина. През 2001 година един многолентов крайт в Мианмар ухапал херпетолога Joseph Slowinski по ръката. Бил прекалено далеч, за да открие медицинска помощ и умрял за ден.

Но крайтовете не пасват на описанието на драконите. Червеноглавите крайтове могат да стигнат до 2 метра дължина, но те са тънки, а драконите били дебели. Освен това, крайтовете са лениви през деня. Повечето ухапвания се случват нощем, когато змиите приближават спящи хора, за да се топлят. „Много хора просто не се събуждат на сутринта“, казва Casewell. „Или се събуждат парализирани.“

Синя коралова змия

Какво ще кажете за някои от кораловите змии на Борнео? Някои имат необичайно големи отровни жлези.

Вземете например малайската синя коралова змия (Calliophis bivirgatus), нощна синя змия с яркочервен корем. Както и при други змии, отровните жлези започват зад ушите. Но тези се простират до една трета от дължината на змията, която може да стигне до метър и половина. Това означава, че отровната жлеза на синята коралова змия може да е по-дълга от стъпалото ти. „Никой не знае защо“, казва McCleary.

Синя коралова змия

Въпреки техните огромни отровни жлези, кораловите змии изобщо не се доближават до драконите. Те се крият сред листата по земята и предимно се хранят с други змии – често малки, криещи се под земята. Това означава, че техните зъби са прекалено малки, за да прободат човешка кожа. „Трябва да успеят да ви захапят между пръстите, за да инжектират отрова“, казва Stuebing.

Кралска кобра

Сега вече си идваме на думата. Достигайки дължина пет метра, кралските кобри (Ophiophagus hannah) са най-дългите отровни змии. И те могат да издигат до една трета от тялото си от земята. „Може кобра да те гледа в очите“, казва Houlihan.

Много учени, които са работили с кралски кобри казват, че имат любопитство, което ги отделя от останалите видове. „Те просто имат някаква будност“, казва Matt Goode от Аризонския университет в Тусон.

Кралските кобри могат да се издигат от земята

Гладки и гъвкави, кобрите са активни през деня и често ловуват други змии. Goode и екипът му са ги проследявали, използвайки имплантирани радиопредаватели и открили, че те изминават изненадващо големи разстояния.

Но вероятно кобрите също не били драконите. Въпреки че са опасни, те рядко хапят. „Изобщо не са агресивни, в сравнение с други змии“, казва Ron Lilley, който управлява служба за спасяване на змии в Бали. „Имат толкова много отрова, но не са склонни да хапят хора.“

Суматрийска копиеглава змия (Trimeresurus sumatranus)

Те са детектори за топлина. Те имат специализирани ямки на главите, които засичат топлина, което им дава инфрачервено зрение, на което могат да убягнат малко видове плячка.

Но за разлика от бързоподвижните кобри, копиеглавите змии нападат от засада. Те се крият сред дървета и храсти и чакат създанията да се доближат достатъчно, че да могат да нападнат. „Те са доста лениви, но нападат изключително бързо“, казва Frank Burbinck от Градския университет на Ню Йорк. „Това е напълно различен начин на живот.“

Суматрийска копиеглава змия

Тези змии използват и различен вид отрова, която засяга сърдечносъдовата система, вместо нервната. Отровата им действа като пречи на кръвта да се съсирва или прави кръвното налягане много ниско. Често директно атакува и убива клетките. „Копиеглавите змии наистина нараняват. Ще изпитате мъчителна болка. Те взривяват клетките ви“, казва Burbinck.

Докато вървяхме през джунглата на Борнео ни казаха да се оглеждаме тъкмо за копиеглави змии. Няколко дни след като пристигнахме, ние открихме една (Trimeresurus sumatranus), която висеше от дърво близо до нашия кампус. Вероятно смилаше храна и можеше да остане така с дни, но ние все пак я преместихме на отсрещния бряг.

Въпреки това, копиеглавите змии също не пасват на историята. „Тяхната репутация е различна от тази на драконите, за които се разказва в историите на даяците“, казва Houlihan. „Дървесните копиеглави змии в Борнео са хищници, които стоят и чакат. Те чакат плячката си да приближи към тях, вместо да я преследват.“

Малайски мрежест питон

Ако никоя от тези змии не е свързана с драконите, тогава коя? Най-силните съперници за мястото вероятно са питоните на Борнео, които са сред най-големите змии на планетата. Вместо да разчитат на отрова, тези огромни змии притискат жертвите си до смърт.

Мрежестият питон (Python reticulatus) е най-дългата змия в света и може да стигне до 10 метра. Но смаляващите се гори и заплахата, идваща от хората, са причината наистина големи питони да не са откривани от много време. „Най-големият питон, който съм виждал, уловен тук, който беше затворен в клетка и третиран като свещено животно, беше дълъг четири метра и излезе от канализацията от търговската част на Денпасар“, казва Lilley.

Мрежест питон

И все пак, не е необходимо питонът да е с дължината на бус, за да изяде нещо с размера на човек. Змии като африканският скален питон редовно се хранят с прасета и елени, а нападат и хора. Проучване от 2011 година показало, че една четвърт от селяните на Филипините са описали нападения от тези огромни змии. Доклад на Световната здравна организация за ухапванията от змиите в Югоизточна Азия съдържа изображения на мрежест питон, който е погълнал фермер от Сулавеси. Миналият декември четири метров мрежест питон удушил един охранител пред хотел в Бали.

Въпреки това, има проблем с приемането на това, че борнейските дракони са питони.

Питоните са хищници от засада, които обикновено се излежават наоколо, като или смилат храна, или чакат следващата да се приближи достатъчно, за да бъде задушена и погълната. „Те предпочитат да стоят и да чакат“, казва Stephen Secor от Университета в Алабама, Тускалоса.

“Време е за почивка, ще се видим след седмица!”

Има и друг проблем. Тези дракони със склонност към преяждане, поглъщащи по дете на ден, със сигурност не били на диетата на питона. Най-точните изчисления показват, че питоните ядат по веднъж в месеца или на шест седмици. „Питоните не се хранят всеки ден“, казва Bubrinck.

Това е така, защото питоните могат да се справят с храна, която е с половин дължина над тяхната, като забързват храносмилателната си система. Когато питон улови храна, неговите сърце, панкреас и други органи се увеличават, понякога двойно, за да подкрепят хранителната система. „Метаболизмът им значително се ускорява“, казва Secor. „Темпото се увеличава с до 40 пъти при огромна плячка.“

След това питонът се кротва, метаболизмът му се забавя и деактивира храносмилателната си система. Може да чака дълго време до следващото хранене, понякога повече от година, казва Secor.

Възможно е драконите от историята да са основани на няколко вида змии: вероятно ловните умения на кралската кобра, смъртоносната отрова на крайта и внушителният размер на питона. Не можем да бъдем сигурни.

Въпреки това Houlihan, който е разговарял с жителите на Туджанг относно историята, посочва питоните: „огромни питони, които са били способни да отвлекат хора, без да оставят следи“, казва той. „Когато гората се наводни по време на влажния сезон, масивните питони може да са навсякъде. Достатъчно е, за да внуши страх дори и на най-смелите и най-опитни възрастни – така се разпространяват тези истории и до днес.“

Възможно е мрежестите питони да са били драконите

Днес местността, в която са се появили драконите, се нарича Телук Нага. Нага е даякската дума за дракон и от санскрит за змия. Останките от селото, включително дървените оръжия, които използвали, за да съсекат драконите, все още са там, казва Suri, жител на Туджанг, който лови риба в близост. Но той съобщава, че островът, на който е бил хралупата на драконите, сега е разделен на две от реката, след като тунелът на селяните се наводнил.

Rusni и останалите казват, че все още виждат дракони около водата. Драконите са черни и лъскави, и с дебелината на варели с масло. Но те никога не се задържат за дълго. Те идват и си отиват по своя воля, добавя Rusni, и са надскочили физическите си тела, за да станат митологични създания.

Попитах дали го плашат. „Разбира се, че се страхувам от тях“, казва той. „Но те не ни притесняват, след като и ние не ги притесняваме.“

Превод: Никол Николова

Източник: BBC

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close