Вие сте тук

Какво може и какво не може да направи Тръмп сам за климата

Gage Skidmore/Flickr (CC BY SA 2.0)
Gage Skidmore/Flickr (CC BY SA 2.0)

Въпреки уязвимостта на много от неговите имоти към повишаване нивото на моретата, в кампанията си новоизбраният президент Доналд Тръмп поддържаше Републиканската правоверност, говорейки за промяната в климата, предизвикана от хората и критикувайки стъпките на правителството на Обама да се справи с него.

През първите 100 дни от властта си Тръмп обеща да „откаже“ парижкото споразумение – наскоро приетата глобална сделка, която да обуздае глобалното затопляне, а също така регулацията на климата от Агенцията за опазване на околната среда, включително Планът за чистото гориво, който да спре емисиите от захранвани с въглища електроцентрали.

Какво е способен да направи той, след като поеме властта на 20 януари, заедно с Републиканско мнозинство в Камарата на представителите и в Сената?

Ето няколко анализа:

Парижкото споразумение

Има няколко пътища, по които Тръмп може да поеме, за да подкопае ратификацията на сделката от страна на САЩ, която обеща да намали газовите емисии с над 28%, в сравнение с 2005 г., до 2025 г. Според изискванията на споразумението, което САЩ вече прие, Тръмп не може веднага да се откаже от сделката, но може да го направи през 2020 г.

Също така, има по-драстични опции, казва Дейвид Виктор – експерт по международна политика за климата от Калифорнийския университет, Сан Диего. Тръмп може от името на САЩ да извести генералния секретар на ООН, затова че напуска Рамковата конвенция на ООН за промяната в климата, която включва почти всички нации в света в членството си и координира споразуменията за климата.  След година ходът ще има своя ефект. Виктор подозира, че тази стъпка най-вероятно ще бъде предприета.

И по-просто казано: „Те може да не успеят да изпълнят задължението и да се лишат от силното лидерство на международно ниво, което правителството на Обама осигури“ – заявява Майкъл Опенхаймер, професор по геонауки и международни отношения в Принстън.

Нито един от тези ходове не може да скъса споразумението от Париж, но могат жестоко да го подкопаят. В своята основа сделката зависеше от съгласуването между двете държави с най-големи емисии – Китай и САЩ, които да намалят емисиите. По време на гласуването Китай ясно заяви необходимостта САЩ да се придържа към международните си ангажименти. Всъщност, ако САЩ се откажат от споразумението, това може да направи Китай „една от водещите сили в процеса в Париж“, отбелязва Виктор. И въпреки че сделката между двете държави може да бъде „дълбоко замразена“, тя все пак би могла да бъде съживена при ново правителство през 2020 г. или по-късно.

Това, което може да спре Парижкото споразумение, са парите. САЩ са обещали да подпомогнат финансирането на адаптацията към климатичните изменения за най-слабо развитите страни, с 800 милиона долара годишно. Но тези пари едва ли ще дойдат, докато Тръмп е президент, въпреки че Конгресът има финалната дума за това как се харчат парите. Без този стимул нациите имат малко причини да спазват своите обещания. Вместо това, действията могат да се променят и да станат двустранни – между Китай и Индия или Европа или с Арктическия съвет на нации с интереси в полярния регион. Виктор няма да бъде изненадан, ако висшите политически и бизнес лидери на САЩ положат усилия да уверят света, че страната има план да се присъедини отново към глобалните усилия в борбата с климата, когато Тръмп напусне.

Ако САЩ изостави Парижкото споразумение, това ще накара нациите, които традиционно не са полагали усилия за международния климат, да се активизират в тази посока, докато САЩ и Европа се борят с трудните политически ситуации, в които се намират.

Планът за чистото гориво

Тръмп е назначил изтъкнат скептик на тема климат – Майрън Ебел, да води неговия преходен екип в Агенцията за опазване на околната среда. Ебел, който ръководи Центъра за енергия и околна среда в десния Competitive Enterprise Institute, не споделя притесненията за климата и е нарекъл Плана за чистото гориво, утвърден през август 2015 г., „незаконен“.

Поемайки властта обаче, екипът на Тръмп може да изпита повече трудности, отколкото изглежда, за да промени плана за горивата и други климатични регулации, които вече са преминали през дълъг преглед и процес на изпълнение. Необходимо е много повече от просто утвърждаване на изпълнителна заповед, казва Джоди Фрийман – директор на Правната програма за околната среда в Харвард.

„Не можеш да анулираш правило с един размах на химикала“ – заявява тя. „Те трябва да положат големи усилия, за да премахнат регулациите и да ги заместят с нещо друго.“

Всички промени на регулациите, които са съществували за известно време и са преминали към изпълнение,  като стандартите за ефективността на горивото за коли и камиони или правилата, контролиращи емисиите на въглероден диоксид от нови електростанции, със сигурност ще срещнат предизвикателство в лицето на групи за опазване на околната среда, от някои щатски правителства и дори от индустриални групи, търсещи сигурност или предпазване на инвестициите си. А съдилищата няма да гледат благоприятно на усилията да се променят регулациите без здрав научен или технически аргумент, отбелязва Фрийман.

Планът за чистото гориво вече среща предизвикателство от Апелативния съд в САЩ в района на окръг Колумбия. Съдът може да решава преди края на слизането от власт на Обама, а след това Висшият съд, който вече прие регулациите, ще трябва да реши дали да поеме случая. Усилията на правителството на Тръмп да промени позицията на Агенцията за опазване на околната среда ще бъдат подложени на голям съдебен процес, който ще продължи много години. И дори правителството да намери начин да спре плана, то сривът на въглищния пазар най-вероятно ще продължи, предизвикан от ниската цена на природния газ като конкурентно гориво.

По-сериозни промени в Агенцията за опазване на околната среда ще изискват съдействие на републиканците с Камарата и Сената, като голяма част от бюджета на агенцията и регулациите произхожда от законни изисквания. Възможно е Конгресът да отсече тези закони и бюджета на агенцията, както Тръмп и някои представители на закона вече обещаха. Но далеч не е сигурно, че републиканците ще бъдат достатъчно обединени да преминат през такива трудности, особено с потенциала на демократичен обструктор в Сената (изискват се само 41 вота, за да се предотврати гласуване на закони и назначения).

Правителството на Тръмп може лесно да блокира регулациите на Агенцията за опазване на околната среда, които не са завършени, включително лимитите на парниковите газове в съществуващите газ-станции, или регулациите на чистата вода в хидравлични разломи. Назначените от Тръмп също могат да атакуват регулации и политики, които в голяма степен зависят от преценката на агенциите, като често съдът отстъпва пред техните експертизи, казва Фрийман. „Агенциите могат да променят своите позиции, докато това е рационално и разумно.“

Революцията на Рейгън съживена?

С търговците на горива като Харълд Хам – главен изпълнителен директор на Continental Resources и Форест Лукас – основателят на Lucas Oil, определяни като потенциални кандидати да ръководят съответно Министерството на енергетика и това на вътрешните работи в правителството на Тръмп, най-голям исторически аналог за следващите години може да бъде началото на президентската работа на Роналд Рейгън. Тогава той назначава висши чиновници, които често ставали врагове на политиките на техните собствени агенции. Например, министърът на вътрешните работи на Рейгън, Джеймс Уот, искаше да продаде обществените земи и да намали защитата на горите, а директорът на Агенцията за опазване на околната среда Ан Горсук се опита да омекоти законите за чистата вода и чистия въздух. Някои от състава на агенцията се бориха срещу това и имаше много загуби, оставки и съдебни процеси. И Уот, и Горсук накрая напуснаха сред политическия хаос и бяха заместени от по-малко поляризиращи чиновници.

Тръмп може бързо да разбере какви са ограниченията на президентството, добавя Виктор. „Овалният кабинет ще бъде самотно място“, казва той,  ако Белият дом опита да направи радикални промени, на които щабът на агенцията яростно се противопоставя.

Щатите може да се активизират

Ако Тръмп продължи със своя изявен скептицизъм относно климата, то очаквайте щатите да продължат своя активизъм чрез ограничени партньорства като законите на Калифорния за парникови газове или Североизточната регионална инициатива за парникови газове, добавя Вики Аройо – изпълнителен директор на Климатичния център на Университета Джорджтаун във Вашингтон.

„Като се имат предвид по-раншни разговори с висши щатски служители от някои „червени“ и „сини“ щати“ – казва тя – „очаквам да видим много щати и градове да продължат да подкрепят чистата енергия и да повишаването на гъвкавостта спрямо влиянието на климата.“

Най-важното нещо, което учените могат да направят обаче, е да намерят начин да помогнат на Тръмп да разбере техните сериозни притеснения за промяната на климата, отбелязва Опенхаймер. „Обществото трябва да окаже своето влияние сега. То не може да се откаже и просто да се цупи за последиците от вота.“

 

Превод: Димитър Радев

Източник: Science

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close