Вие сте тук

Истината: 10 често срещани обвинения към ГМО – развенчани

GMO_apple.jpg

Photograph by Travis Rathbone; Stylist: Sarah Guido for Halley Resources

Превод: Йоанна Николова

През последните десетилетия споровете около ГМО предизвикват протести из цял свят и унищожаване на култури в Орегон, Обединеното Кралство, Австралия и Филипините. През месец май 2014 г. губернаторът на Върмонт подписва закон, който прави щата първия в САЩ, който изисква етикети за съдържанието на генно модифицирани съставки; до онзи момент повече от 50държави вече са ги разрешили. Сенаторът на Върмонт Дейвид Зукерман заяви пред Democracy Now!: “Като потребители, ние сме морски свинчета, защото наистина не разбираме последиците.”

Но истината е, че генно модифицираните организми са интензивно изследвани и изглеждат много по-прозаични, отколкото ги представят бурните им съперници. За да създадат ябълки, наречени Arctic, биолозите взимат гени от сортовете Грени Смит и Златна превъзходна, модифицират ги така, че да потиснат ензима, който причинява покафеняване и ги поставят отново в тъканта на листата. Доста по-добро е от традиционните методи, които включват ръчното опрашване на цветовете с надежда за производството на продукт с желаните характеристики. Биолозите също така представят гени, които правят растенията резистентни към вредители и хербициди; тези отличителни характеристики доминират при повече от 430-те млн. акра ГМО култури, насадени по цял свят. Учените разработват сортове, които да оцеляват при болести, суша и наводнения.

Така че от какво точно трябва да се страхуват потребителите? За да открие това, екипът на Popular Science избрал 10 от най-честите обвинения срещу ГМО и се срещнал с дузина учени. Техният колективен отговор: не от много.

 

1) Обвинение: Генното инженерство е радикална технология.

Хората манипулират гените на културите от хилядолетия като избирателно отглеждат само растенията, с определени характеристики. /Перфектният пример: хилядите сортове ябълки./ На практика, всички отглеждани култури са били генно модифицирани по някакъв начин. Така погледнато, ГМО изобщо не е радикално. Но техниката значително се различава от традиционното опрашване.

Ето как работи: Учените извличат малко ДНК от един организъм, модифицират  ДНК-то или го размножават, а после го вкарват в геном от същия вид или от друг вид. Правят това или чрез бактерия, която да достави новия генетичен материал, или чрез инжектиране с т.нар. “генна пушка”на малки метални гранули, покрити с ДНК, в клетките на растението. Понеже учените не могат да контролират къде точно чуждото ДНК ще попадне, те могат да повтарят експеримента, докато не получат геном с правилната информация на точното място.

Този процес позволява по-добра точност. “При ГМО ние познаваме генетичната информация, която използваме, знаем къде отива в генома и можем да видим, ако е близо до алерген или токсин или пък, ако ще изключи друг ген” – казва Пеги Г. Лемо, биолог от Калифорнийския университет в Бъркли. “Това не е така, когато кръстосваш различни сортове чрез традиционно опрашване.”

 

2) Обвинние: ГМО са твърде нови, за да знаем дали не са опасни.

Зависи как дефинираме нови. Генно модифицираните растения се появяват за пръв път в лаборатория преди 30 години и стават комерсиален продукт през 1994 г. Оттогава са публикувани повече от 1 700 рецензирани изследвания за безопасност, включително пет дълги доклада от Националния съвет за научни изследвания, които се отнасят до човешкото здраве и околната среда. Научният консенсус е, че съществуващите ГМО не са повече или по-малко опасни от конвенционалните култури.

 

3) Обвинение: Земеделските производители не могат да засяват повторно генно модифицирани семена.

Така наречените терминиращи гени, които могат да направят семената стерилни, никога не излизат от Патентното ведомство през 90-те години. Компаниите за семена изискват от земеделските производители да подписват споразумения, които забраняват презасаждането, за да осигурят годишните си продажби, но Кент Брадфорд, учен от Калифорнийския университет в Дейвис, твърди, че голяма част от производителите обикновено така или иначе не пазят семена. Царевицата е хибрид от две разновидности на един и същи вид, така че семената ѝ няма да дадат желаните характеристики на следващото поколение. Семената на памука и соята могат да бъдат съхранени, но повечето фермери не се ангажират с това. “Качеството ще се влоши – ще получат плевели и т.н. – това не е печеливша практика” – казва Брадфорд.

 

4) Обвинение: Не се нуждаем от ГМО — има и други начини да изхраним света.

Самите ГМО може би няма да разрешат проблемите на планетата, свързани с храната. Но промяната на климата и увеличаващото се население заплашват хранителните запаси, а генно модифицираните култури могат да увеличат производството. “ГМО е просто средство, за да се подсигури храната като предвидим наличието на 2 милиарда души повече до 2050 г.” – казва Педро Санчез, директор на Центъра за сигурност на земеделието и храните на Earth Institute към Колумбийския университет. “Това не е единственото решение и не е основното, но със сигурност е едно добро нещо в арсенала ни.”

 

5) Обвинение: ГМО причиняват алергии, рак и други здравословни проблеми.

Много хора се притесняват, че генното инженерство въвежда опасни протеини, особено алергени и токсини, в хранителната верига. Това е основателно притеснение. Теоритично е възможно новият ген да отключи протеин, който да доведе до имунна реакция. Затова биотехнологичните компании се консултират с Агенцията по контрол на храните и лекарствата на САЩ (FDA) за потенциални ГМО храни и изпълняват обширни изследвания за алергенност и токсичност. Тези тестове са доброволни, но ако не са направени, FDA може да спре продуктите. 

Едно често цитирано изследване, публикувано през 2012 г. от изследователи от Университета на Кан във Франция, обвинява, че една от генно модифицираните царевици на Monsanto причинява тумори на лабораторни плъхове. Но това изследване е доста дискредитирано, поради грешните си изследователски методи, а списанието го изтегля през 2013 г. През 2014 г. изследователи от Университета на Перуджа, Италия публикуваха преглед на 1 783 теста за безопасност на ГМО; 770 изпитват влиянието върху здравето на хора или животни. Изследователите не откриват доказателства, че храните са опасни. През 2016 г. доклад на експерти, публикуван в The National Academies Press (издание на Националните академии на науките, инженерството и медицината на САЩ – National Academies of Sciences, Engineering, and Medicine) заключава, че „Няма доказателства за мащабни здравни последствия върху хората от консумацията на храна, която съдържа ГМО”. „Комитетът разгледа обстойно литературните данни, изслуша 80 различни говорителя и прочете над 700 обществени коментара, за да разшири познанията си по въпросите за генетично модифицираните растения” – пише в доклада. Членовете на комисията са прочели над 900 доклада.

 

6) Обвинение: Всички изследвания на ГМО са финансирани от така наречените Big Ag (големи компании, които се занимават със земеделие).

Това просто не е вярно. През последните десетилетия стотици независими изследователи публикуват рецензирани изследвания за безопасност. Поне дузина медицински и научни световни групи, включително Световната здравна организация и Американската асоциация за развитие на науката, установяват, че одобреното към момента ГМО за продажба е безопасно. 

 

7) Обвинение: Генно модифицираните култури карат земеделските производители да използват прекалено много пестициди и хербициди.

Това обвинение изисква известен разбор. Два вида генно модифицирани организми доминират пазара. Първият дава възможност на културите да отделят протеини от бактерията Bacillus thuringiensis (Bt), която е токсична за някои насекоми. Тя е също активна съставка в пестицидите, използвани в органичните ферми. Bt културите драстично намаляват необходимостта от химически инсектициди в някои региони, казва Брус Табашник, ентомолог от Университета на Аризона.

Вторите позволяват културите да толерират хербицида глифозат, така че земеделските производители да могат да пръскат с него по-свободно цялото поле, а да умират само плевелите. Употребата на глифозат “скочи до небето” в САЩ, откакто бяха въведени ГМО през 1996 г. Но също така глифозатът е сред малкото достъпни хербициди, с токсичност 25 пъти по-ниска от тази на кофеина. Употребата му намали тази на други, по-токсични алтернативи, като атразина.

 

8) Обвинение: ГМО създава супер-насекоми и супер-плевели.

Ако земеделските производители разчитат твърде много на Bt или глифозат, тогава резистентността на вредителите е неизбежна, казва Табашник. Това е еволюция на работното място и е аналогично на антибиотиците, създаващи по-устойчиви бактерии. Това е все по-голям проблем и може да доведе до връщането в употреба на по-тежки химикали. Решението, казва той, е да се практикува интегрирано управление на вредителите, което включва редуващи се култури. Това важи за всеки вид земеделие.

 

9) Обвинение: ГМО вреди на полезните видове насекоми.

Това е частично развенчано. Bt инсектицида изпуска протеини, открити в червата на някои насекоми, които убиват избрания вид. За повечето насекоми поле с Bt култури е по-безопасно от такова, напръскано с инсектицид, който убива безразборно. Но пеперудите Монарх произвеждат същите протеини като вредителите в целевата група на Bt., а лабораторен експеримент на Университет “Корнел” от 1999 г. показва, че храненето на ларвите с млечок (Sonchus arvensis), покрит с Bt царевичен прашец, може да ги убие. Пет проучвания, публикувани през 2001 г., обаче, установяват, че пеперудите не са изложени на токсични нива на Bt прашец в дивата природа.

Доклад от 2012 г. от Щатския университет на Айова и Университета на Минесота предполага, че толерантните към глифозат ГМО са причина за спада в популацията на пеперудите Монарх. Хербицидът убива млечока (единственият източник на храна за ларвите) в и близо до културите, където е приложен.

 

10) Обвинение: Модифицираните гени се разпространяват и в други култури и диви растения, което унищожава екосистемата.

Първата част със сигурност е вярна. Растенията си разменят генетичен материал през цялото време, чрез своя прашец, който носи ДНК на растението – включително генно модифицираните елементи.

Според Уейн Перът, генетик от Университета на щата Джорджия, опасността за съседните ферми е относително ниска. За начало може да се намали възможността за кръстосване чрез прашеца, като се направи график за посаждане, така че растенията да отделят прашец през различно време. (Производителите със съседни ГМО и органични ферми вече правят това.) И ако някой ГМО прашец отиде в органично поле, няма непременно да отмени органичния статус. Дори храните, които носят етикети за липса на ГМО, могат да съдържат до 0,5% ГМО от чистото тегло.

По отношение на разпространението на ГМО сред дивите растения, оцеляването на потомството частично зависи от това дали характеристиките на растението му осигуряват адаптивни условия. Гените, които помагат на дивите растения да оцелеят, могат да се разпространяват, докато тези, които, да кажем, повишават съдържанието на витамин А, могат да останат на ниско ниво или напълно да изчезнат.

 

Възходът на ГМО културите

В САЩ земеделските производители все повече засаждат ГМО култури, откакто семената станаха достъпни на пазара през 1996 г. Царевица, памук и соя – които заедно заемат около 40% от обработваемата земя в САЩ – са трите култури с най-високо ниво на съдържание на ГМО сред своя вид, всяка с повече от 90% през 2013 г.

Информацията е на Министерство на земеделието на САЩ.

 

Дисекция на вечерята

Много малко генно модифицирани култури стигат до чинията, но тези, които успяват, могат да бъдат намерени в около две трети от обработваната храна, продавана в САЩ. Също така, генно модифицирани бактерии и дрожди са от решаващо значение за производството на някои храни, включително на много вина и сирена.

 

Сиренето

Сирището е ключово при правенето на твърдо сирене – или по-точно един ензим в сирището, наречен химозин, който втвърдява сиренето. Традиционно, за да се снабдят с химозин, производителите на сирене използват сирище от стената на стомаха на кравите, но 80 – 90% от твърдите сирена в САЩ са приготвени с бактерия, модифицирана с ген на крава, произвеждащ сирище.  

 

Царевица

Характеристика: толерира хербицидите; резистентна към насекоми.

Общо културите в САЩ, по площ: 85% толерантни към хербициди; 76% резистентни към насекоми.

Открита в: обработени храни като бисквити и готови зърнени закуски; царевица на кочан; фуражи за животновъдството.

 

Памук

Характеристика: Толерира хербицидите; резистентна към насекоми.

Общо културите в САЩ, по площ: 82% толерантни към хербициди; 75% резистентни към насекоми.

Открит в: обработени храни, включително дресинги за салата; фуражи за животновъдството.

 

Папая

Характеристика: резистентна към вирус ringspot.

Общо културите в САЩ, по площ: повече от 50%.

Открита в: цели плодове и други продукти.

 

Рапица

Характеристика: толерира хербицидите.

Общо културите в САЩ, по площ: повече от 50%.

Открита в: рапично олио; обработени храни.

 

Соя

Характеристика: толерира хербицидите.

Общо културите в САЩ, по площ: 93%.

Открита в: обработени храни, като зърнени закуски и хляб; хранителни добавки като лецитин; фуражи за животновъдството.

 

Жълта тиква

Характеристика: резистентна към множество вируси.

Общо културите в САЩ, по площ: 12%.

Открита в: цели зеленчуци и други продукти.

 

Захарно цвекло*

Характеристика: толерира хербицидите.

Общо културите в САЩ, по площ: 95%.

Открито в: рафинирана захар.

*Не остават модифицирани протеини в крайния продукт.

 

Вино

Някои винени дрожди са модифицирани, за да направят производството на вино по-лесно и да защитят продукцията от субпродуктите на вредната ферментация. Един пример за това е щамът дрожди ML01 в САЩ, който предотвратява продукцията от хистамини, които могат да причинят главоболие. Също така подобрява аромата и цвета.

 

Бъдещето на ГМО: корекция на гени

Днес най-често срещаната ГМО технология – изпозлването на рекомбинантна ДНК, вкарва гени в клетките на растенията чрез бактерии или специализирани инструменти за доставка, но това е свързано с някои опити и грешки. Нов метод, наречен gene editing (корекция на гена), използва ензими, за да откъсне специфична частица от ДНК – с цел го изтрие или замени. Това дава възможност за по-точни промени в генома на растението.

Корекцията на гени може да даде почва за нови противоречия. Настоящите методи оставят следа – например, малка част ДНК от бактерия, използвана, за да вкара новия ген. Ензимите, използвани при корекцията на гени, не оставят такъв отпечатък, така че бъдещите генно модифицирани растения трудно ще бъдат открити с тестове.

 

Тази статия оригинално излиза през юли 2014 г. в брой на Popular Science, но информацията, която дава е актуална и днес.


Източник: PopSci

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close