Вие сте тук

Истината за американските ракети с руски двигатели

Автор: Светослав Александров

23-march-2016-cygnus-launches

В последните няколко години руските медии (както и един определен кръг от българските) лансират следната опорна точка за американската космонавтика: “Американската космонавтика е изцяло зависима от Русия, защото американските ракети летят и досега с руски двигатели. Ако по някаква причина Русия прекрати производството на тези двигатели, цялата американска космонавтика ще се срине”.


Каква е истината? Днес попаднах на редица източници за историята на проекта “Атлас”, за историята на руския двигател “РД-180” и за това как се е стигнало до едно интересно сътрудничество между Русия и САЩ. От тях разбираме също така, че опорната точка за зависимостта на американската космонавтика от Русия поради двигатели е една опашата лъжа.

На първо място трябва да подчертаем, че твърдението “американски ракети летят с руски двигатели” е силно обобщено и поради тази причина не е вярно. Най-мощната действаща в момента ракета “Делта IV – Хеви” е американско производство и работи изцяло с американски двигатели. Разработената наскоро ракета на харизматичния Илон Мъск “Фолкън 9”, която извежда спътници в орбита и кораби до “Международната космическа станция”, също е изцяло американска. Американска е и “Ню Шепърд” на Блу Ориджин. Единственото ракетно семейство в САЩ с руска следа е семейството на ракетите “Атлас”. И ако всичко мине наред, новият вариант на частната “Антарес” на Сигнус също ще използва модернизирани двигатели с руски произход “РД-181”, но това е в бъдещето.

Историческият уебсайт на НАСА ни разказва, че проектът за балистични ракети “Атлас” на военновъздушните сили на САЩ започва още през далечната 1946 година. През 50-те години на миналия век става ясно, че ракетите “Атлас” не са достатъчно ефективни за справяне със съветската военна мощ и поетапно те са предадени за нуждите на зараждащата се космическа програма. Действително в края на 50-те и 60-те години преобразени “Атлас”-и се използват за редица важни космически изстрелвания.

През 80-те години на миналия век пък в СССР се разработва гигантската ракета “Енергия”, с помощта на която е изстреляна един единствен път совалката “Буран”. За страничните ускорители се използват ракетни двигатели “РД-170”.

В началото на 90-те години на миналия век се случват важни исторически събития. СССР се разпада, а пък в САЩ по това време за изстрелвания се използват масово ракети “Титан”, които обаче летят с отровно гориво, базирано на хидразин и азотен окис. По това време в хангарите има още запазени ракети “Атлас” и е взето решение ракетите “Титан” да бъдат пенсионирани, а вместо тях трябва да се намери начин “Атлас”-ите да бъдат екипирани с по-мощни двигатели.

След разпадането на СССР настъпват трудни времена за руската космическа индустрия и още през 1992 година НПО Енергомаш и американската компания Прат енд Уитни подписват първия договор за съвместна маркетингова дейност. Това го пише на самия уебсайт НПО Енергомаш. А през 1995 година американската компания Дженерал Дайнемикс, отговорна за ракетите “Атлас”, открива търг за разработката на нов двигател. Търгът е спечелен от НПО Енергомаш, които предлагат най-изгодната и най-евтината оферта. Прат енд Уитни спечелват пък правото да представляват новия двигател “РД-180” (базиран на “РД-170”) за ракетата “Атлас IIAR”.

“Няма такова нещо като руски двигател РД-180”, пише журналистът Андрей Шипилов. “Всеки един двигател “РД-180″ е създаден в рамките на руско-американско сътрудничество, при това по поискване от САЩ, и той понастоящем се произвежда от американската компания Прат енд Уитни в руските производствени съоръжения”.

На практика руското предприятие НПО Енергомаш е предоставило всичките права и цялата си документация по производството на “РД-180” на американците и те съобразно условията на търга започват продукцията в руските производствени съоръжения, тъй като там се намира цялата налична техника.

Нещо повече – както знаете днес Русия се опитва да разработи нови ракети, които да заменят “Протон” и “Зенит”. Това са ракетите “Ангара”. Неочаквано се оказа, че според договорните отношения руснаците нямат право да произвеждат “РД-180” за новите си ракети, а трябва да ги закупуват от Прат енд Уитни.

Бихме могли да направим следното заключение. Някои руски политици много обичат да разиграват следния сценарий: ще се съобразявате с нас, защото ще ви спрем поръчките за двигатели и ракетите ви ще останат без такива. Само че това са празни закани. Ако Русия действително предприеме подобно деяние, НПО Енергомаш ще се лиши от най-основния си партньор за поръчки и последиците биха били катастрофални за предприятието. Вярно е, че днес НПО Енергомаш разработва изцяло нов двигател “РД-191” за “Ангара”, пак базиран на “РД-170”, но необременен с договорните отношения със САЩ, но все още е далече времето, когато “Ангара” ще се използват редовно и ще са конкуретни на западните ракети.

Покрай текущата политическа криза между Русия и Украйна, както и по отношение на санкциите, които пречат на това да се прехвърлят компоненти между Русия и САЩ, бяха разгледани различни варианти – включително и този да се прехвърли производството на “РД-180” на територията на Щатите. Но това вече не е нужно. Двигателят “РД-180” може да е добър, но вече е морално остарял. Технологиите се развиват и вече в САЩ тече разработката на ракети “Вулкан”. Те ще използват двигатели “БЕ-4”, предоставени от компания “Блу Ориджин”. Това е същата компания, която си има собствена възвращаема суборбитална ракета “Ню Шепард” и която извърши успешно няколко поредни полета до суборбиталното космическо пространство. А пък първият полет на новите “Вулкан” е предвиден за 2019 година.

До 2019 година не остава много време, а за “Атлас”-ите вече са закупени достатъчно количество ракетни двигатели за продължаване на полетите им докато “Вулкан” е готов. Така че американската космонавтика е далеч от колапс.

Пък и светът не се върти около “Атлас”-ите. Нови авангардни фирми в САЩ вече предлагат космически услуги на далеч по-достъпна цена и произвеждат собствени ракети със собствени двигатели.

Източници: НАСАНПО ЕнергомашЛокхийд МартинЧастна информационна агенция на Андрей Шипилов

www.cosmos.1.bg

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close