Вие сте тук

Интервю с Яна Ненчева: За да се занимаваш с наука, трябва да си влюбен в нея!

Ухание, сух пастел, Яна Димчева Ненчева
Ухание, сух пастел, Яна Димчева Ненчева

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Накратко – казвам се Яна Димчева Ненчева и съм личност, за разлика от много други.

 

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Към момента ексцентричното ми хоби е да съм докторант във Физическия факултет при СУ „Св. Климент Охридски” в катедра „Оптика и спектроскопия”.

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Ще прозвучи странно, но така като ме попитахте не мога да се сдържа и ще Ви отговоря по следния начин. Пригответе се. Започвам отдалеч.

Аз съм от семейство на разумни работохолици. Денем в отглеждането помагаха бабите и дядовците ми. Те естествено си имаха домашни задължения и често не можеха да ме гледат, ако играя с другите деца пред блока. За това си намирах занимания сама вкъщи. И ето тук идва странното.

Играех си на „Лаборатория”.

Как се играе на „Лаборатория” ли?!

Събирах всякакви малки шишенца, спринцовки от аптеката, морски стъкълца, по-остри камъчета, листа, плочки… или иначе казано всякакви боклуци. Всичко беше изрядно подредено по сектори, стривах тебешири, сапуни, цветя, забърквах смеси и си играех с часове! Честно Ви казвам нямам представа, какво толкова съм правила. Сега си спомням, че след известно време родителите ми ми подариха микроскоп. Когато ми падаха млечните зъбки (толкова малка съм била) бързах да тръскам на стъкълцето от кръвта, за да я гледам под микроскопа. Същото беше и когато баба ми се поряза един път, докато готвеше. Тя си ме знаеше и веднага дойде сама да си цеди пръста… Милата жена :)!

Тогава нямах представа какво е „наука”. В момента отново не съм сигурна, че имам. Но работата ми е толкова увлекателна, че обикновено имам усещането, че отново си играя на „Лаборатория”.

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Към момента съм участник само в две статии, така че би звучало твърде  манипулативно от моя страна да започна изречението си със „Заглавието  на последната ми статия…”.

Така че – заглавието на ВТОРАТА статия, в която участвам е Surface properties and exponential stress relaxations of mammalian meibum films. Накратко се занимавам с изследване на слъзния филм. Какво е „слъзен филм” ли? Това е мокричкото,  когато си бръкнете в окото 🙂 . В тази статия се разглеждат повърхностните свойства на слъзния филм при различни бозайници.

Keratoconjunctivitis sicca - Синдром на сухото око (dry eye syndrome, DES)
Keratoconjunctivitis sicca – Синдром на сухото око (dry eye syndrome, DES)

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Може и според някои да не съм права, но смятам, че принципно науката в световен мащаб се спонсорира по две причини – война и медицина. Границата между двете се размива. Или иначе казано – стремежът към надмощие спонсорира науката.

Без да навлизам в геополитика, но в този смисъл – ДА, смятам, че има бъдеще за науката в България. Не ме разбирайте погрешно. Не, защото България има кой знае какъв устрем към надмощие. Не. Просто, бидейки малка страна на кръстопът, е в наш интерес да се осигурява този тип работна ръка.

 

Как оценявате работата на екипа си?

Не ми харесва типът „наука, заради самата наука”. Нетърпелива съм. Искам да виждам резултата и приложението от труда ни възможно най-скоро.

Изпитвам жал към малките душици, които са на принципа „дайте, колеги, сега да публикуваме какво ли не, само и само, за да си топлим местенцата и да се катерим по академичната стълбица”.

Имам почти физическо отвращение пък към хора, които печелят научни звания на гърба на други по-ниско в този тип йерархия.

В този смисъл имах добрия късмет в края на втори курс да попадна на лаборатория, която прави нещо стойностно. Екипът ни е малък, но мога твърдо да заявя, че е качествен. Събрали сме се хора, които не симулираме дейност. Всеки има своите силни и слаби страни, но има уважение и се стремим към разбирателство в името на общата ни дейност. Йерархично аз съм най-ниско, но няма случай, в който да съм била унижавана. Ако има проблем, имам свободата да го изразя открито и знам, че ще бъда разбрана и подкрепена. От своя страна се старая да помагам с каквото мога за благото на колектива.

Може да звучи изключително сладникаво, но колкото повече общувам и наблюдавам хората от „научния свят”, толкова по-благодарна се чувствам за отношенията, които градим в нашия колектив.

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

В момента, освен докторантурата, съм записала и задочна магистратура „Оптометрия”. Магистратурата е към същата катедра.

Задочното обучение винаги ми се е струвало доста несериозно. Бях неприятно изненадана, че тук положението не е такова. Шегувам се, разбира се.

Имам колеги, които са също така разочаровани като мен, че се налага да четат :). Но има и такива, които са се записали, за да вникнат в областта на едно научно ниво. Имат порив да задават въпроси и необходимост да им се обяснява същността. Приятно съм изненадана от това.

Група Оптометрия първи курс задочно обучение
Група Оптометрия първи курс задочно обучение

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Човек не винаги избира работата си по любов. Но за да се занимаваш с наука, трябва да си влюбен в нея. Ако се колебаят, значи не са влюбени и не си заслужава. Това не е работа от 9 до 17 часа с два часа обедна почивка. Да ме извиняват икономистите по душа, но това е творческа професия и не трябва да си позволяваш да си посредствен.

Бъдещи бакалаври по Молекулярна биология по време на почивка от упражнение по Физиология на животните и човека, Биологически факултет СУ „Св. Климент Охридски”
Бъдещи бакалаври по Молекулярна биология по време на почивка от упражнение по Физиология на животните и човека, Биологически факултет СУ „Св. Климент Охридски”

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Това, което и във всяко друго поприще – да се елиминира посредствеността и симулацията на дейност. НО това е само блян. Посредствеността и симулацията се възпитават. Идва от родителите. При тях – от техните… И накрая това поведение се смята за нормално, а хората, които вършат работа – за глупаци.

Ако всеки се занимаваше, с каквото иска (художниците по душа да са художници, продавачите – продавачи, серийните убийци – екзекутори…), всеки щеше да заспива по-леко нощем, защото щеше да е щастлив, работата щеше да върви с друг темп, а светът ни щеше да е много по-добре развит.

Блян.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Не съм от хората, които се чувстват добре като правят едно и също по цял ден. Когато приключа да си играя на „Лаборатория”, имам нужда от друг тип дейност.

Преди година станах доброволец в сп. Българска наука и взимам интервюта (малко е странно в момента на мен да ми взимате :)). Това ми позволява да се запознавам с интересни хора и безнаказано да им задавам въпроси.

Също така от 15 години пея в хор пълен с чешити (в добрия смисъл на думата), с които пътуваме по фестивали и конкурси извън България. Взимам уроци по солфеж, част съм от група за импровизационен театър наречена Свежите праскови, а последната година участвах в мюзикъл. Тази година предстои друг. Какво да ви кажа?! Забавлявам се!

Рисувам без претенции за професионализъм, но ми иска някой ден да направя самостоятелна изложба.

Въобще, една жена трябва да е заета, за да не мисли глупости :).

Формация София – хорова школа Проф. Георги Димитров на фестивал в Лорето, Италия

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close