Вие сте тук

Интервю с Христо Каменов: За рефлексията и изграждането на личността

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Христо Каменов. На 31 години съм, от град Мадан. Учител съм в СУ „Отец Паисий“ в града ни от 10 години. В момента преподавам български език и литература на учениците от 5 и 12 клас. Завършил съм бакалавърска степен в ПУ „Паисий Хилендарски“ филиал Смолян, магистратура във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ със специалност „Управление на образованието“. В момента съм докторант във ВТУ, катедра „Педагогика“. Дисертацията ми е на тема „Формиране на рефлексивни умения у четвъртокласниците“.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Както вече споменах, аз съм учител. Не представлявам научна институция в смисъла, в който това понятие се използва. Всъщност училището е също институция, като се имат предвид функциите, които то изпълнява в обществения живот. То е призвано не само да дава определен обем от знания от различни науки, застъпени в обучението, но и да развива приложните и творчески умения на подрастващите.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

От моята учителска практика се убедих, че за да постигна желаните резултати в обучението не само по предметите, по които аз преподавам, не е достатъчно само да накараш учениците да четат, а да изграждаш у тях качества, които биха им помогнали да развият у себе си интерес към научните знания и умение да синтезират най-важното, като го свързват с практиката. Чувствах, че за да мога да го правя, са ми нужни още познания в областта, на която съм се посветил. Затова след завършване на магистърската степен реших, че не трябва да се задоволявам с постигнатото, а да се гмурна още по-дълбоко в овладяването на методиката и психологията на преподавателската дейност и затова записах докторантурата във ВТУ, свързана с формиране на рефлексивни умения на учениците от 4 клас.

Понятието рефлексия произлиза от латинската дума „reflectere“. В буквален превод – отразявам, оглеждам се. В методологията, теорията и практиката на образованието проблематиката на рефлексията заема своето значимо място и непрекъснато се утвърждава като необходима и все повече решаваща за постигането на разбиране на особеностите на собствената познавателна дейност и за качествата на самата личност.

Рефлексията подпомага интелектуалното, професионалното и цялостното израстване на личността, за по-пълна по-нататъшна реализация. Тя стимулира и собствения потенциал за самореализация.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Нямам проект, свързан с Фонд научни изследвания. Въпросът, по който продължавам своето обучение не фигурира в него, но сам по себе си е от голямо значение за развитието на педагогическата наука. В България по него има твърде малко проведени изследвания и публикации, което ме провокира да избера темата на своето индивидуално обучение. Както вече споменах, за цялостното изграждане на качествена личност, способна да отговори на нуждите на съвремието, е необходимо днешният учител освен всички отдавна познати методи и прийоми да владее добре и възможностите, които му предоставя рефлексията.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

В процеса на обучението подготвих две публикации. Първата е на тема: „Ролята на рефлексията за развитие на личността на ученика от началното училище“, която ще бъде публикувана в списание „Българска наука“ до края на януари.

Другата е със заглавие „Исторически измерения на рефлексивното познание“. Тя също ще намери място на страниците на списание „Българска наука“, за което им благодаря.

Надявам се, че чрез двете статии ще бъда полезен и на други колеги, които проявяват интерес към избраната от мен тема.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Ако в една държава няма наука, то няма и държава. Това изобщо не може да бъде подлагано на каквото и да е съмнение и колебание. Нужно ли е да цитирам „Химна на Кирил и Методий“ и сравняването на науката със слънцето?

Като преподавател на учениците от последния клас на средното образование, имам наблюдения и смятам, че голяма част от зрелостниците проявяват интерес и стремеж за повишаване на образователното си ниво, в това число и в областта на педагогическата наука. Това е сравнително нова тенденция от доста години насам, през които имаше отлив на интереса към тази наука, поне в нашето училище. Съществуването на човешката цивилизация е немислима без образование, респективно без усъвършенстване на педагогическата наука, която трябва да бъде водеща в една просперираща държава.

Как оценявате работата на екипа си?

В точния смисъл на думата нямам свой научен екип, с който да провеждам собствени експерименти в избраната от мен област, тъй като все още аз самият се уча. За свое удовлетворение имам научен ръководител с висока ерудиция и огромни педагогически познания. Това е проф. Антония Кръстева, преподавател във ВТУ в катедра „Педагогика“. Тя с особена настойчивост и завиден такт ме насочва към всички аспекти на рефлексията като философия и като методика чрез необходимата литература, която познава в детайли. Взискателна е към моята работа и аз съм ѝ благодарен за това, тъй като на практика ми показва пътя към успеха в едно такова трудно начинание, каквото е създаването на съвременната млада личност, така необходима на обществото ни.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

За моя радост има много такива млади специалисти, които не се задоволяват с постигнатото, а работят за усъвършенстване на собствените си умения в избраната област. Част от тях срещам и познавам от университета, а другите са моите колеги, с които работя в Методическото обединение в училището. Много голямо внимание последните отделят на самообразованието под различни форми. Това ги определя като неспокойни и търсещи личности, готови да жертват голяма част от своето време за работа по професионалното си израстване.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Определено е много трудно да се захванеш с такава дейност тук. От една страна условията са твърде ограничени. От друга страна е недостатъчното заплащане в сферата на науката, особено когато става въпрос за теоретичната ѝ част. Много често се пропуска фактът, че педагогиката е стратегическа наука, що се касае до образованието и възпитанието на младото поколение на страната и от която зависи бъдещето на нацията.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Свидетели сме на едно неразбиране, особено към теоретичната наука. То се изразява  в отношението на по-голямата част на обществото, с малки изключения, към представителите на научните среди в почти всички области. По-страшно е неразбирането, което проявяват управляващите на всички нива към тези проблеми. Много често те обвързват парите за наука с откритията, свързани с материалното производство. Този прагматизъм не винаги е  единственият полезен, тъй като развитието на науката в нематериалната сфера не бива да се съизмерва с принос, изчислен в моментни ползи. Както споменах, педагогиката е наука, чиито плодове реално могат да се отчетат най-рано след десетилетие. Но нуждата от средства за развитието ѝ са в настоящето. Не може един млад човек, който току-що е създал семейство, деца, да се занимава с наука и същевременно да се бори за битовото си оцеляване. Нужно е и по-специално внимание към младите представители на науката от страна на преките ръководители на колективите, в които те работят.

Специално в областта, в която работя аз мога да обобщя, че в съвременната хуманитарна наука вече има цялостна концепция за развитието на рефлексията. Тя е сложна, разнообразна и в същото време достатъчно единна, последователна и определена. Тя може да служи за разнообразни приложни изследвания, които да направят рефлексията ефективен практически, помагащ за по-успешно учене, работа и решаване на личните и междуличностните проблеми инструмент.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Аз съм член на „Конфедерацията на българските писатели“, учредена през 2016 година със седалище град Бургас.

Занимавал съм се с изследване на българските традиции и празници, което издадох като книга със същото заглавие.

Имам и една стихосбирка „От душата за душата“, посветена на съпругата ми.

Може би след завършването на докторската степен ще имам повече време за литературни занимания, каквото в момента нямам.

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close