Вие сте тук

Интервю с Ралица Зидарова: Нужен е диалог между учените и работещите в други сфери

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Здравейте! Първо да благодаря за отправената покана за участие и да кажа, че за мен е чест. Името ми е Ралица Зидарова. Доктор по ботаника и дългогодишен преподавател в Софийския университет, носител на Наградата на Л’Ореал и ЮНЕСКО “За жените в науката” и участник в пет експедиции в Антарктика. Почти целият ми научен път е посветен на изследване на кремъчните водорасли от Антарктика. Това са изключително красиви едноклетъчни водорасли, „опаковани” в силицизирани клетъчни стени с вид на стъклена кутийка с определен облик при всеки вид. Те са едни от най-разнообразните и най-многочислените водорасли в полярните райони. Живеят в сладководни басейни, образувани при топенето на снеговете и ледовете през южното лято, но има и много видове, които обитават сухоземна среда. Важно е да ги изучаваме, защото са отлични индикатори за условията на средата, като бързо реагират на промени в условията с промяна в числеността и/или видовия си състав на засегнатото място.

Специално предложение:

 

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Магистърска и докторска степен съм придобила в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и развитието ми като учен до голяма степен е станало в този университет. Поради това се чувствам като едно от лицата на Софийския университет, макар че от няколко месеца вече не съм негов служител.

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

В съзнателна възраст стана преди почти 20 години. С курсовете по „Систематика на водорасли и гъби”, водени тогава от проф. дбн Добрина Темнискова, мой научен ръководител в последствие. А през годините на работа несъмнено влияние върху това да продължа да се занимавам с наука оказа съвместната ми работа с чуждестранни учени. Вдъхновяващо е да работиш в екип с изследователи, запалени на същата тема.

"На един алголог няма как да не му растат и водорасли на главата..."
“На един алголог няма как да не му растат и водорасли на главата…”

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

В последната сесия на Фонд”Научни изследвания” не съм кандидатствала с проект. В по-ранни сесии – да. Благодарение на спечелен проект по-рано направихме още една успешна експедиция и работихме по материали от няколко различни острова от архипелага на Южните Шетландски острови. Проектът имаше важно значение за разработката на книга за кремъчните водорасли от т.нар. морска зона на Антарктика – идея, която подхванахме с двама чуждестранни учени още през 2009 и след… седем години усилена работа по нея, книгата беше завършена и отпечатана.

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Книгата е и най-последната публикация, която излезе от печат през декември 2016.  Заглавието й е „Diatoms from the Antarctic Region: Maritimе Antarctica”. Разработена е в съавторство с Dr. Kateřina Kopalová от Карловия университет в Чехия и Prof. Dr. Bart Van de Vijver от Ботаническата градина в Мейсе, Белгия. Публикувана е като том от поредицата Iconographia Diatomologica на Koeltz Botanical Books – немско издателство на научна литература.  Книгата е рецензирана от американски учени, а нейн редактор е световно известен немски професор в областта, Prof. DSc Horst Lange-Bertalot. Представлява обобщение на получените от нас данни при изследването на материали от Южните Шетландски острови и остров Джеймс Рос, събрани и анализирани в периода 2003-2015 по различни проекти. В нея представяме всички видове кремъчни водорасли, които сме установили за района – общо 212 вида. Голяма част от тях са нови за света видове, на които ние сме откривателите. Oписали сме ги в серия от публикации в чуждестранни издания през последните години. Други са видове, които са описани от други учени през годините. Изследвахме и техните популации в Антарктика и ги сравнихме с оригиналните материали на откривателите им, пазени в специализирани колекции по света. Така потвърдихме, че това са точно тези видове и те наистина присъстват в Антарктика. За установените от нас видове сме направили подробно описание, справка как да бъдат различени от сходни видове, в какви точно условия на средата живеят и какво е потвърденото им разпространение в Антарктика и Субантарктика към момента. Илюстрирали сме всички видове – книгата съдържа 216 табла с над 3500 снимки на светлинен и на сканиращ електронен микроскоп. Това е първият в света подробен определител за кремъчни водорасли от Антарктика. Досега такъв нямаше. Защо сме го направили?

На борда на корабa B.I.O. Hespérides A-33, на заден план са снежните върхове на Ливингстън.
На борда на корабa B.I.O. Hespérides A-33, на заден план са снежните върхове на Ливингстън.

Липсата на определител е една от големите причини за погрешната идентифициране на видовете кремъчни водорасли от Антарктика в различни по-ранни изследвания от цял свят (а такива са започнали още с експедицията на Джеймс Кларк Рос през 1839-1843!). Следствие от погрешната идентификация на видовете беше и напълно нормалното за началото на XXI век твърдение, че повечето видове кремъчни водорасли в Антарктика са такива, които се срещат навсякъде по света…Това твърдение събужда интерес, като знаем колко изолиран е районът и какви са условията в него. Грешката на учените от цял свят е станала до голяма степен поради следното: когато трябва да идентифицираме видовете от едно място, ние използваме специализирана литература. Има разработени определители за Европа, Америка, и за по-малки отделни райони на света. Когато няма литература за определяне на видовете от един район, нямаме друг избор освен да използваме съществуващата литература. Това включва и данните в научните статии от по-ранни изследвания, ако има такива. Благодарение на последните грешката дори се е мултиплицирала през годините в световен мащаб… Съвременните възможности и днешните тенденции в науката ни позволиха да разграничим непознатите до момента типични антарктически видове. Интересното е, че в близкото миналото една част от тях са идентифицирани и съобщавани от различни изследователи под името на точно определени европейски, северноамерикански или арктически видове. Други са идентифицирани и съобщавани под имената на няколко различни вида, които днес се отнасят дори към различни родове. Трети са идентифицирани като само един вид, а се оказа, че „единият” вид са няколко различни вида, скрити под едно чуждо име. Грешката с идентификацията на видовете е довела и до погрешната представа за цялостното видово разнообразие от кремъчни водорасли в Антарктика. Съобщенията от Антарктика на видове, характерни за други краища на света, са довели и до грешно виждане за реалното разпространение на тези видове по света. Прегледахме и данните от най-новите изследвания от другите подрайони на Антарктика. Оказа се, че антарктическите кремъчни водорасли са не само строго специфични за района, но много от видовете са строго специфични дори за отделните подрайони на Антарктика. И не се срещат никъде другаде. Така беше потвърдена и вече съществуващата биогеографска подялба на Антарктиктическия регион по други параметри: морска зона, континент Антарктида и отделно от тях – субантарктическите острови в Индийския океан. А добавихме и нови доказателства срещу хипотезата, че микроорганизмите са убиквисти.

Досещате се, че в тази работа апетитът идва с яденето. Отне наистина много време да разграничим и опишем всички видове и да проверим идентичността на останалите…но беше много интересна работа. Хубавото е, че вече има и определител. Със сигурност ще бъде актуален поне още 10-15 години – да не забравяме, че науката ще продължава да се развива… Но вярвам, че дори и след 20 години свършената от нас работа ще бъде една добра основа за новите изследвания.

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Явно е, че са необходими доста работа и промени в структурите, в начина на функционирането им, в критериите за подбор на учени и преподаватели, и в начина на функционирането на системата изобщо, за да можем да задържим хората, които имат желанието и таланта да се занимават с наука. И да работят от и за България.

 

Как оценявате работата на екипа си?

Смея да твърдя, че я оценявам много високо. За мен е голяма чест, че съм част от този екип. Освен моята лична оценка, доказателство за високата оценка на работата са и множеството публикации в международни издания с импакт фактор. Това са издания с международна признатост и доказана значимост в конкретната научна сфера. Всяка една от нашите публикации е била рецензирана от поне двама независими чуждестранни специалисти в областта, всеки от които е дал и своите критични бележки преди да бъде публикувана. Мярка за значимостта и актуалността на изследванията са и множеството цитирания на нашата работа в работата на други учени по света. Въпреки че темата е почти изцяло фундаментална. Но искам да подчертая, че високата оценка е резултат от съвместна работа. Ако не работехме в екип, не бихме постигнали тези резултати.

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

За съжаление са все по-малко. За времето ми като преподавател в Университета мога да твърдя, че в нашата катедра (Ботаника) броят на магистрите и докторантите е плачевно нисък, макар студентите в бакалавърска степен да показват интерес към курсовете на катедрата. Повечето млади хора се ориентират към нещо с повече практическа и с по-малко фундаментална научна насоченост, вероятно защото последното е с по-ниско и с по-трудно финансиране. А трябва да се търси баланс между практическото приложение на науката и фундаменталната наука.  Развитието на първото не може без развитието на второто.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

В работа прекарваме значителна част от нашия живот, който и без това не е безкрайно дълъг. Затова трябва да се стремим да намерим смисъл и собствено удовлетворение в работата си. В условията за наука в България в момента най-голямото удовлетворение за един учен е постигнат научен резултат, а не кариера или финансов комфорт. Ако младите хора решат да се занимават с наука и чувстват, че науката е тяхното призвание, нека не се сломяват от първия неуспех. Да имат търпение да вървят стъпка по стъпка напред. Да притежават доза самокритичност, както и умение да се погледнат отстрани и да се посмеят на себе си. Да си поставят високи цели и да се пазят от посредствеността. Но и да не се страхуват да сгрешат. Да не се оставят по течението, а да плуват активно срещу течението.

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Струва ми се, че трябва да върнем доверието на хората в нас, научните работници, и да успеем да убедим обществото, че работата ни има значимост. Любопитството към науката започва да се развива още в ранна детска възраст. Важно е да положим усилия да заинтригуваме децата и учениците в горните класове. Но освен това трябва да успеем да предложим и добри условия за развитието на бъдещите изследователи. Не да ги разочароваме. Защото детският ентусиазъм е до време. Считам, че сегашните критерии и за подбор на студенти, и за подбор на научни кадри и университетски преподаватели трябва да бъдат променени. Образованието е важно, но висшето образование за много дейности изобщо не е задължително, а за дейностите, които го изискват, качеството му съвсем не е без значение. В момента ми се струва, че има спад както в качеството на средното ни образование, така и в качеството на висшето образование. Важно е наистина да имаме голям брой студенти – желанието на младите да се обучават в един университет може да служи като мерило за високото ниво на университета. Но количеството на студентите не трябва да се превръща в самоцел. Трябва да се вдигнат критериите за подбор на студенти, за да могат да бъдат отсяти по-добрите ученици и студенти, които наистина имат желание да се занимават с наука. Качество срещу количество. Наистина средствата не са много. За мен има смисъл те да се влагат за обучение на по-малко млади хора, но такива, които наистина искат да се занимават с научна дейност. А не просто да отделяме по малко средства за множество хора, които искат да имат диплома.

Трябва да се вдигнат и критериите за подбор на научни изследователи и университетски преподаватели, както вероятно да се направи и промяна в структурирането и начина на работа на системата. Всички знаем, че критериите за академично израстване в момента са много занижени в сравнение с други държави в Европа. Мисля, че в момента има пропаст в нивото на хората с едно и също научно звание дори в рамките на един факултет. Много хора, доценти или професори, са доказали се в практиката отлични специалисти в областта си. Те далеч надхвърлят сегашните национални критерии за заемане на тези длъжности и работят на световно ниво. Но има и хора, които едва прескачат прага на критериите, а носят същото звание. Редно ли е заплащането на двата типа да бъде едно и също? В повечето държави професори и доценти на постоянна длъжност към научно звено или университет са хора, които са показали много високо научно ниво. Това са и ръководители на лаборатории, които изпълняват спечелени от тях проекти и така осигуряват работа на други учени в различни етапи на научната им кариера, като тази работа не е задължително на безсрочен  трудов договор. Необходимо ли е една академична длъжност да бъде 100% постоянна и безсрочна длъжност? Не води ли това до закотвяне и вкоравяване на определени хора за 20-30-40 години напред на едно работно място, без възможност това място или част от него да бъде заето от друг? Защо например една длъжност доцент да не е първоначално длъжност на срочен договор с изпитателен срок от 3 или 5 години, и с възможност да бъде трансформирана в постоянна длъжност, ако бъдат покрити някои допълнителни критерии? В рамките на три до пет години бихме могли да оценим изследователите по различни критерии, които в един университет освен преподавателска дейност, би трябвало да включват и привлечени финансови средства по проекти и постигнати научни резултати. Преподавателската дейност е много важна. Но от един доцент или професор се очаква да бъде не само преподавател. Това е човекът, от който зависи и развитието на бъдещите научни кадри – студентите в магистърска или докторска степен. Освен че се обучават, те работят и по решаването на научен проблем. Това я тяхната дипломна работа или докторска дисертация. От един доцент, който обучава магистри и докторанти, се изисква да ги обучи и като конкурентни научни работници. Как да работят експериментално, как да пишат публикации и как да пишат качествени публикации, как да изготвят и изнасят презентации, как да работят и да изготвят проекти. Ако един доцент е чудесен лектор, но поради голямата си ангажираност като лектор в множество направления е останал посредствен научен работник, и не успява да привлече средства чрез свои проекти, малко вероятно е да обучи и конкурентни кадри. Мисля, че всеки ученик търси да почерпи знания от най-добрия.

В редица страни по света има учени, които работят в повече от една институция. Това са хора с високи научни показатели, на постоянна длъжност в една институция или университет, но със специализирани курсове и в други университети или институции. Аз съм за хоноруването и мобилността на преподаватели, особено в магистърските и докторските програми, където курсовете са с по-тясна насоченост. Считам, че привличането на специалисти, които са изявени учени в своята област, би било по-полезно и за студентите, и за развитието на науката. Трябва да се търси начин за по-активен обмен на кадрите между различните университети, и между Академията и университетите, с цел постигане на по-високо качество на обучение и на работата по проекти. Никой не е добър във всичко. Затова работим в екип и екипната работа навсякъде по света е високо ценена.

Трябва да бъдат привличани и чуждестранни учени. И трябва да се стремим към работа с добри чуждестранни специалисти в собствената ни област. Така неминуемо повишаваме и собственото си ниво. Мисля, че ако се вдигне качеството за сметка на количеството, и средствата за науката ще се окажат повече. Дори в началото да не изглежда да е така. Ясно е, че процесът би бил много труден и доста болезнен…Но младите хора са все по-малко склонни да работят за малко пари. Дори ако научната работа ги интригува и имат желание. И това е напълно разбираемо. Освен нуждата от средства за просто съществуване, младите учени са хора в най-активна възраст и се нуждаят от средства и за други занимания. И тези средства са им необходими сега, когато са млади. Може би трябва да бъде въведена една минимална почасова ставка за заплащане на учените в различните етапи на тяхното кариерно развитие. Средствата наистина да се обвържат с постигнати резултати, да има бонуси за преминато допълнително професионално обучение и квалификации. Нека един учен да се атестира на всеки две години и в зависимост от постигнатите резултати и съгласно нормално използваните критерии за качество на научна работа в света, тази ставка да се вдига. Стимулът за работа и за по-високо качество в работата ще бъде по-голям за всеки един от нас. А не всички да се радваме на една и съща допълнителна ставка за прослужено време. Така индивидуалният стимул силно намалява. Рисковото е, че хората имаме склонност да се пуснем по течението, когато нещата се развиват в посоката „каквото и да правя няма значение, защото за всички е едно и също”. Трябва да има конкуренция.

Трябва да обърнем внимание и на пропастта между придобиване на докторска степен и намиране на реализация. Такъв проблем с „ефект на бутилката” съществува в много държави. От една страна е много важно да има докторанти, а от друга – трудно да бъде намерено работно място за всеки нов доктор след това. Още повече, в момента у нас академичните места рядко биват освобождавани изобщо някога. Ние сме една от страните в Европейския съюз с най-малък брой учени на глава от населението. При това, учените са изключително на работни места тип „безсрочен трудов договор”. Докато на запад много учени работят изцяло на срочни договори. Едно частично решение на проблема с реализацията на докторантите след завършване е може би да има места за професионална развитие тип ‘post-doc’ във всеки университет или научна организация приоритетно за неговите студенти-докторанти, като позициите се придобиват за срок от две или три години чрез финансирано проектно предложение. Това е начин да се отсеят и по-добрите, които да продължат да се занимават с наука по-нататък. Да, трябва да поработим доста и за постигане на добре функциониращи структури за финансиране на проекти.

Това е моето най-искрено виждане.

Въпреки трудните условия в скромната ни държава ние и в момента имаме изявени учени на световно ниво. Но освен за настоящето, трябва да мислим и за бъдещето, за което ние сме отговорни… Явно е, че не можем да продължаваме в същия стил: няма пари, правим колкото можем, другото не го можем или не го правим, защото няма достатъчно пари, но не искаме и да променяме много нещата,  трябват ни само повече пари и сегашната ситуация ще се пооправи. И така да се отдаваме на течението и да се въртим в… бих го нарекла не порочен кръг, а по-скоро спирала, по която се въртим бавно, но сигурно надолу към дъното. Да, наистина средствата са много малко в сравнение с отделяните процентно средства за наука в други държави и това постепенно трябва да се промени. Но средствата по принцип имат една особена черта – те никога не са достатъчни! Трябва да се мисли освен за начините на увеличаване на средствата и за начините за по-ефективното им изразходване.

Много е важно е да се работи и по информирането на обществото. Трябва да има комуникация и диалог между учените и хората, които работят в други сфери. Вярвам, че има както учени у нас, така и български учени в чужбина и хора от различни други професионални сфери, които биха вложили време и енергия за подобряване на условията за наука и образование. Понякога някои гениални идеи идват от точно от хора, работещи в съвсем различна сфера. Затова намирам вашата инициатива с интервютата прекрасна.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

В професионален аспект почти 100% от времето съм работила като учен и преподавател. За други неща ми остава време като за хоби. Любителски се занимавам с работа в програми за обработка на растерни и векторни изображения, в които собственото ми любопитство и идеи по всякакви поводи през годините са ми помогнали да навляза. В научната ми работа това ми е помагало и е било друго удоволствие за мен, например при направата на множество постери за конференции. Опитът се оказа плюс и при не толкова креативната работа по оформянето и уеднаквяването на огромния брой табла за книгата. Свободното време го прекарвам в пътуване, обикновено сред природата. Често караме каяци, спим на палатки, а зимата харесвам разходките из планините, снега, и свързаните с това удоволствия. Наскоро открих приятното чувство и красотата на това да си под водата. Но най-любима ми е синевата на морето и тишината на вятъра в платната. В тази дейност бих вложила от себе си усилия и време, съизмерими с тези в работата ми с кремъчни водорасли от Антарктика. Дано успея да ги обединя един ден.

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close