Вие сте тук

Интервю с проф. Христо Пимпирев: Науката дава свобода и удовлетворение!

 

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Христо Цанев Пимпирев, Директор на Българския антарктически институт и Националния център за полярни изследвания към СУ „Св. Климент Охридски”.

Професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Доктор на геоложките науки. Ръководител на всички 25 Български антарктически експедиции.

Представител на Република България в Международния научен комитет за антарктически изследвания (SCAR) от 1994 г.

Представител на Република България в Съвета на мениджърите на национални антарктически програми (COMNAP) от 1994 г. и вицепрезидент в периода 2006-2009 г.

Представител на Република България в консултативните съвещания по Антарктическия договор (ATCM) от 1995 г.

Представител на Република България в Европейския полярен борд (EPB) от 2001 г. и вицепрезидент в периода 2009-2012

Участник в научни експедиции до връх Ама Даблам в Непалските Хималаи, спелеоложки експедиции в Китайското карстово плато, проект за търсене на злато във Виетнам, участник в Канадско-Българска експедиция на о-в Елсмир, Арктика.

Автор на 5 научно-популярни филма, 6 книги и над 150 научни публикации в реномирани български и международни издания и главен редактор на монографията „Български антарктически изследвания – синтезис”.


 

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Българският антарктически институт (БАИ) е Национален оператор на дейността на Р. България в Антарктида. Съвместно с Националния център за полярни изследвания ежегодно организира Българските антарктически експедиции и стопанисва Българската полярна база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови.

В експедициите участие вземат специалисти в различни области: геология, геохимия, геофизика, метеорология, глациология, биология, медицина и така нататък. Резултатите от тези научни изследвания са публикувани в множество български и международни реномирани научни издания.

БАИ работи в сътрудничество с антарктически програми на Испания, Великобритания, Русия, Германия, Аржентина, Бразилия, Чили, Южна Корея и др. БАИ е член на COMNAP (Съвет на Мениджърите на Национални антарктически програми), SCALOP (Комитет за антарктически логистика и операции), EPB (Европейски полярен борд), SCAR (Научен комитет за антарктически изследвания).


 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Още от дете ме влечеше новото и непознатото, красотата и величието на природата. Обичам планината и морето, поради което избрах да уча геология в Софийския университет. Тази професия ме привлече със свободата да работя не в канцелария, а да изследвам скалите, минералите, вкаменелостите, извън прашната и многолюдна градска среда.

 

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има за науката и живота на обикновения човек?

През последните 15 години моите научни интереси са насочени в изследване на геологията на о-в Ливингстън, Антарктика, където се намира Българската полярна база „Св. Климент Охридски”. Поради тази причина, разработените от мен проекти са с международно участие на учени от Португалия, Испания, Германия, Великобритания, САЩ и Япония, затова и нямам проект в България, финансиран от Фонд научни изследвания.

Съвсем наскоро бе създадена научна експертна комисия за полярни науки към МОН, която ще одобрява научни проекти, свързани с изследване на Арктика и Антарктика. Надявам се, че от следващата година ще имаме чисто български проекти, разработващи научни изследвания в полярните региони.


 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Публикациите ми са основно на английски език, тъй като са свързани с изучаването на кредните седименти, разкриващи се на о-в Ливингстън и представляват интерес за учени, работещи по полярна тематика извън България.

Последната ми публикация е с моя млад колега гл. ас. Явор Стефанов и се отнася за изследване на дълбокоморските фациеси и фациални асоциации в теригенните скали, разкриващи се на полуостров Хърд, остров Ливингстън. Основните резултати показват развитието на седиментния басейн, съществувал по тези места по време на кредния период. Утайконатрупването започва в обстановка на делтова система, преминава през дълбокоморска турбидитна седиментация и завършва с отлагането на груби континентални скали.

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Науката в България има бъдеще, защото българинът е любознателен и го влече новото и непознатото. За съжаление финансирането на научните изследвания в последния четвърт век е символично, поради което по-често чуваме за постижения на наши учени, работещи в чужбина, отколкото такива избрали да се развиват в България.

 

Как оценявате работата на екипа си?

Във всяка една област на човешкото развитие значими резултати се постигат, когато работят съмишленици, обединени от обща идея и цел. Аз съм щастлив, че винаги в моята работа съм могъл да разчитам на колегите си, както и те на мен. Затова и научните резултати от българските полярни изследвания се ценят високо от научната общественост.

 

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

За щастие все още в България има млади учени, които желаят при това с ентусиазъм и хъс да работят в трудните условия на Антарктика. Някои от тях имат вече по няколко антарктически експедиции и са постигнали впечатляващи резултати в техните изследвания. Това са младите геолози от Софийския университет гл. ас. Дочо Дочев, ас. Стефан Велев, спец. геолог Надя Янакиева, спец. геохимик Деница Апостолова , гл. ас. Гергана Георгиева и гл. ас. Аспарух Камбуров от Минно геоложкия университет „Св. Иван Рилски”.

Обнадеждаващо е, че и други млади учени очакват да бъдат включени в предстоящите български антарктически експедиции.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Науката дава много – свобода да размишляваш и обобщаваш и удовлетворение, че си постигнал нещо ново, непознато досега. Разбира се тя изисква много труд и лишения, но постигнатите резултати си заслужават усилията.


 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Научните изследвания в България са поставени в графата „неперспективни”, защото не носят бързи финансови облаги и нямат престиж в обществото. Медиите са пълни с пикантерии от живота на еднодневки политици, попфолк изпълнители и актьори от бързо забравящи се сериали. Да бъдеш научен работник не е престижна професия и трябва да се преобърне това отрицателно мнение на обществото още от училище и преди всичко отношението на средствата за масова информация към постиженията на българските учени. Разбира се, не на последно място е и подобряване на възнаграждението за труда на учените, както и отделянето на средства за закупуване на съвременна научна литература и лабораторно оборудване.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Моите хобита са неразривно свързани с научната ми работа. Обичам да пътешествам, като същевременно изследвам и скалите, които срещам по пътя си. Обичам книгите и научно-популярните филми, затова с камера в ръка съм заснел 5 филма излъчени в национален телевизионен ефир. Обичам спорта и когато имам време, отивам в басейна да поплувам, да повървя един час бърз ход в парка или доста по-рядко да поиграя голф с приятели.

Интервюто взе Десислава Иванова.

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close