Вие сте тук

Интервю с Николай Димитров: Удовлетворението от живота е по-голямо от типа работа

Автори: Яна Ненчева и Николай Димитров

От 2009 г., едва на 21 години, Николай Димитров вече е съосновател на компанията за тренинг на личностни умения http://trainer.bg/. През 2010 година завършва бакалавърска степен по специалност Публична администрация в Университета за национално и световно стопанство. След това през 2012 г. защитава магистратурата си по Трудова и организационна психология, Философски факултет , СУ „Св. Климент Охридски”. През 2013 г. става част от създаването на проектите „ImproduceMe!” и „MusiCalling”. А към момента кара втора магистратура по Камерно пеене в НМА „Акад. Панчо Владигеров“.

Стефан Стаменов, Николай Димитров и Марио Георгиев
Стефан Стаменов, Николай Димитров и Марио Георгиев

Първоначално сте завършил Публична администрация. На фона на двете Ви магистратури, не мога да не Ви запитам – какво Ви накара да запишете тази специалност?

Специално предложение:

2006-та година беше разгарът на предприсъединителните еврофондове. С разсъжденията на дванадесетокласник в техникум по електроника (твърдо решен да не се занимава с електроника) сметнах, че „там е бъдещето“ – в еврофондовете, които се управляват от държавната администрация. За моя изненада, оказа се, че парите нито падат от небето, нито растат по дърветата, а завършилите публична администрация не стават веднага разпоредители на бюджет по оперативна програма, нито получават високи заплати.

Забавен факт: По време на обучението си по финанси и счетоводство открих, без чужда помощ, поне шест от общо поне 21 метода за укриване на ДДС. Уви, с присъединяването на страната към ЕС и промяната в закона за ДДС трудът ми отиде на вятъра, лишавайки ме от възможността да стана престъпник.

А кой беше моментът, в който решихте да завиете рязко към трудовата и организационна психология? Какво кара един човек да се занимава с психология – желанието да опознае другите или себе си?

Спестявайки разказа за трудностите на това да бъдеш отгледано, че и глезено дете, до много късно не ми беше съвсем ясно какво ще излезе от мен. Психолог? Музикант? Художник? Писател? Инженер? Престоят в студентската организация AIESEC повлия много на избора ми. Там имах възможност да опитам занимания с продажби, мениджмънт, организация на събития, изнасяне на лекции и презентации. Обратната връзка, която получих, ме насочи към организирането на събития, семинари, а по-късно и към воденето им. В резултат записах магистратура ТОП и изкарах едногодишна програма за „Обучение за треньори по групово динамичен тренинг“.

А обмислял ли сте след това да продължите с докторантура в същата сфера?

Обмислях и не се реших. Понякога се питам как щеше да изглежда животът ми, ако се бях впуснал в научната работа по психология. Впрочем, все още не е късно за това…

Прочетете цялото интервю безплатно в новия брой на сп. Българска Наука тук:

https://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka90/150

Изтеглете безплатно целия брой от тук:

http://image.nauka.bg/magazine/bg-science90.pdf

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close