Вие сте тук

Интервю с Младен Савов: Нужно ни е добрите учени да се върнат в България

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Аз съм Младен Савов. Работя в групата по Вероятности и статистика към Института по математика и информатика на БАН с индивидуално финансиране от програмите за наука и иновации Мария Кюри на Европейската комисия. Проектът МОСТ, който представлявам, изследва теоретични теми от теория на вероятностите, чиято цел е да допринесат в редица области – от разработването на прецизни финансови инструменти до дигитално производство.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Започнах да се занимавам с наука благодарение на фундаменталната подготовка и сериозното отношение към математиката, които получих във ФМИ, СУ и на учени от БАН. Да избера математиката, обаче, се дължи изключително на живия интерес към часовете по математическо моделиране в УНСС, поради което оставих наполовина незавършено образованието си по стопанско управление. Беше точно 2000 година.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Не. Лично не съм кандидатствал.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Transience and recurrence of a Brownian path with limited local time, публикувана в Annals of Probability, 2016.

Статията изследва един физически нереалистичен процес, който обаче дава възможност да се изучават определени дълги молекули, каквито са например полимерите. Използват се случайни процеси от теория на вероятностите, които моделират формата на тези молекули в пространството. По тази причина ние с моя съавтор Мартин Колб се опитваме да разберем основните свойства на тези процеси с помощта на модели, които позволяват те да се самопресичат ограничен брой пъти. Оказва се, че макар и физически невъзможен, този подход позволява добро разбиране на полимерите, например.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Науката в България е на ръба. Съществува вече поне едно слабо представено поколение, което все по-трудно осигурява приемственост. Виждам нужда от това да се завърнат или останат в България голяма част от идващото поколение таланти, които България несъмнено все още подготвя. Като задължително условие за насърчаване на младите таланти още в начални етапи на развитие е именно наличието на национално ниво на установени учени, които да стимулират този процес. Затова е важно да се върнат в България такива учени.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Трудно могат да си го позволят в България. И предпочитат бизнеса, без да завършат образованието си. Вече имах такъв случай, за съжаление, със студент с добри възможности и който се отказа от науката, след като започна работа. Все пак обнадеждаващо е, че срещнах и противоположния пример на млад човек, който напуска добре платена професия, за да се занимава с наука в България и наскоро се свърза с мен.

Интерес към моята област срещнах от млади хора и във Великобритания. С помощта почти изцяло на новите технологии за комуникация, имам възможност в момента да съм ръководител на докторант, който получи финансиране от университета в Рединг и работи там, а аз – в България.

Също така през току-що приключилите месеци, в които бях гостуващ учен на Университета на Виена, отново видях интерес от млади хора към моята област, както и бях потърсен лично за насока.

Как оценявате работата на екипа си?

Може да се каже, че работя в няколко екипа по различни аспекти на моята дейност. Като цяло работата върви добре. Трудности възникват, когато се търсят нови възможности, встрани от областта ми на компетентност.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

На хората, които са в чужбина и които няма да са лишени в България от нужната инфраструктура за научната им дейност, ще кажа, че ще имат пълноценна роля в обществото, ако се върнат да работят в България.

Вече се наблюдава и положителната роля на учени, които въпреки трудностите, избират да не се отказват от научната дейност, като търсят успоредно с нея и възможности в частния бизнес.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Благодаря за този въпрос.

Повишаване на възнаграждението на учените е основен фактор, безспорно!

Изключително ме тревожи напоследък липсата на уважение и отговорност, която се среща при опит за общуване с представители на институции в България: в повечето случаи липсва напълно общуване – твърде често ми се случва да не ми отговорят въобще на запитване във връзка с проекти или информация, при инициативи в полза на науката и т.н. Най-горчив остава опитът ми със София Тех Парк. За съжаление разочароваща се оказа и комуникацията с чужда институция, представена в България, каквато е Британския съвет като организатор на Софийски фестивал на науката. Навременна и точна комуникация е изключително нужна за създаване на възможности за науката – за намиране на партньори по проекти именно в България. Особено там, където се изисква синергия между повече области.

Ще добавя и изкривяващото влияние на водещи медии в България, които създават много шум към науката, изключително в лицето на ученици, олимпийци, комуникатори на науката. Надявам се вашата инициатива “100 лица зад българската наука” да постигне положителна промяна.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Бил съм и общ работник. И съм благодарен, че в по-късни етапи на обучението си и началото на научната си кариера съм имал възможност да насоча усилията си изцяло върху науката. Обичам да почивам, като играя шах, а по-активно – като се изкачвам в планината.

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close