Вие сте тук

Интервю с Майя Стойнева: Аз съм щастлив човек, защото работя това, което ми е интересно!

Проф. Майя Стойнева-Гертнер
Проф. Майя Стойнева-Гертнер

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Майя Петрова Стойнева-Гертнер, на 54 години съм. Завършила съм Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специализация Ботаника, през 1985 г. Оттогава и досега работя в Катедрата по ботаника на Биологическия факултет като съм преминала през всички стъпала от асистент до професор и съм защитила две дисертации – за ОНС доктор (1991г.) и за доктор на науките (2014 г.). От 2002 г. ръководя Сектора по изследване на водорасли и гъби в катедрата, а през последните осем години бях ръководител на Катедрата по ботаника с Хербариум и Колекция от живи водораслови култури. Специализирала съм в Австрия, Белгия, Швеция и Унгария.

 

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Много се гордея, че съм представител на Софийския университет и особено, че работя в Катедрата по ботаника – първата висша учебна ин­ституция по ботаника и първата висша учебна институция в областта на биологията в България, създадена през 1891 г. В катедрата, наред с преподаването на студенти – бакалаври и магистри – активно се провеждат и научни изследвания, свързани с различни аспекти на ботаническата наука. Секторът, в който работя, е концентриран върху изследвания на две големи и твърде различни групи организми – гъби и водорасли. Това е огромно предизвикателство за всеки един от нас и изисква не само много стабилна теоретична подготовка и работа с разнообразна апаратура, но и много търпение и време, които трябва да се отделят за култивиране на материали, събрани при полеви изследвания. Работата на Сектора е разностранна. Една от основните ни задачи е постоянно проучване на биоразнообразието на тези групи в страната ни, което е доста богато – само водораслите у нас надхвърлят 6000 вида. Това проучване не е самоцелно, а е свързано както с дейности по опазването на видовете и защитените ни природни територии, така и с мониториране на питейни и други водоеми с оглед на оценката на тяхното състояние по съвременните европейски директиви и опазване здравето на населението. Все още малко хора у нас знаят, че освен отровни гъби съществуват и отровни водорасли, които представляват сериозен риск за здравето на човека и животните. Много проучвания в сектора са свързани с проследяване на процесите на размножаване на някои видове, с изследвания на ултраструктурата им с използване на електронна микроскопия и с изясняване на екологическите им изисквания и индикаторни характеристики. През последните години в сектора се работи и в областта на етноботаниката и етномикологията, а също така се провеждат изследвания върху видове и екосистеми далеч извън територията на страната – Африка, Антарктида, Мала Азия, Океания и т.н.

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?
От дете винаги съм обичала животните. Мечтаех да изучавам поведението им, но по-скоро съм си представяла тази работа като хоби, не като професия. Дълга серия „случайности“ ме заведе в първата у нас паралелка по биология в Националната Математическа Гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ (сега НПМГ), а оттам – в Биологическия факултет на Софийския университет. В него доц. Стефан Драганов още в първи курс ме покани да стана негова дипломантка – при отказа ми да работя ботаника той просто ме помоли да седна за малко на неговия микроскоп… Това сядане за малко ми показа един необикновен и прекрасен свят и ми отреди място в Катедрата по ботаника. Никога не съм планирала такова развитие, но сега съм щастлив човек, защото през целия си професионален живот работя това, което ми е интересно.

 

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има за науката и живота на обикновения човек?

Не съм кандидатствала никога със собствен проект в редовните сесии на Фонд научни изследвания, но ръководя проект към Фонда, който е за допълнително национално финансиране за проект по Европейската програма КОСТ. В този голям проект, наречен „ЦИАНОКОСТ“ България, беше поканена да участва от самото му начало, още от процеса на планирането (което е твърде рядко, обикновено присъединяването ни става по-късно, при одобрени проекти) и в него участваме с колеги от нашия факултет, от факултета по Химия и фармация и от Националния център по обществено здраве и анализи. Проектът е посветен на проблема за водорасловите токсини в питейни води – изясняване на факторите на средата, които предизвикват появата на отровните видове, опознаване на самите отровни видове и разработване за начини за премахването им. Този тип изследвания са действително важни за всички хора, особено за обикновения човек, защото се оказа, че проблемът е много по-мащабен от предполаганото досега и много болести при човека са свързани с развитието на тези на пръв поглед безобидни същества във водите. Например, някои видове микроскопични водорасли отделят токсини, които са промотори на рак на черния дроб, други водят до амнезия и т.н.

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Всъщност, едновременно излязоха три последни публикации. Едната е в колектив с колеги от Белгия и е първото в света проучване на фитопланктона на река Конго – втората в Африка (след Нил) и осмата по дължина река в света с огромно значение. За тази статия аз разработих видовия състав на водораслите, който е сравнен с резултатите на колегите за техните пигменти по хроматографски проучвания, за първичната продукция и т.н. При комбинирането на различни методи открихме специфики в динамиката и развитието на фитопланктона, които не са установявани досега в други тропически реки. Другите две публикации са взаимосвързани и представят нов метод и резултата от неговото апробиране в България. Методът е за създаване на Червен списък на микроскопични водорасли, които са застрашени от изчезване в различна степен. За тези организми не работят критериите, които се прилагат в света и у нас за големите животни и растения и затова липсата на унифициран метод, основан на обективни критерии, от дълги години е препъни-камък на природозащитата не само у нас, но и в света. С ръководен от мен колектив от млади колеги предложихме метод за оценка на различните степени на застрашеност, който да залегне в основата на създаване на обективни списъци на реално застрашени от изчезване микроскопични водорасли. Като негова апробация изготвихме и публикувахме Червен списък на българските микроводорасли, в който с 6 категории застрашеност са включени 736 водорасли или 14% от цялото им биоразнообразие на страната. Досега четенията на тези публикации в академичните портали и бази данни са многобройни, но, разбира се, ще е необходимо време за апробирането и в други страни.

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Разбира се, че науката в България има бъдеще. Българските учени са имали, имат и ще имат какво да дадат на света. Струва ми се, че науката у нас има много повече шансове, ако бъде много по-концентрирана в смисъл на места, в които да се развива и брой щатни учени. Малка страна като България не може да си позволява огромни и многобройни научни звена. Убедена съм, че ако учените имат по-голяма свобода при вземането на финансови и кадрови решения, особено в рамките на ръководените от тях звена и проекти, нещата ще вървят много по-добре.

 

Как оценявате работата на екипа си?

В сектора по обективни и независещи от мен причини освен мен работят само трима души – двама асистенти и един специалист биолог. Специалистът е с функции на секретар на катедрата и реално не участва в научноизследователската ни работа, а двамата млади колеги не са задължително прикачени към мен и моите изследвания, те са свободни да избират собствена тематика и имат редица самостоятелни или разработени с други колективи проучвания, публикации и проекти. В същото време заедно сме изработили съвместни публикации и проекти, които спокойно мога да оценя като много успешни. Но не мога да не призная, че мечтая за момент, в който да имам пълната свобода да избирам и назначавам сътрудниците си, да привличам нови хора и да мога да им предложа достойно заплащане за вложения труд.

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да, определено има такива млади хора и някои наши възпитаници работят в тази област у нас или в чужбина. За съжаление, по-голямата част от младите хора не желаят да работят в България или, ако останат тук, предпочитат други възможности пред научната или преподавателската работа поради финансови съображения.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Ако те сега трябва да вземат това решение и тепърва да изберат да поемат по този път, ще им кажа това, което съм казвала на младите хора около мен – че могат да си позволят да го правят само, ако са финансово обезпечени от родители, съпрузи и т.н., или ако разполагат с финансова подкрепа от заинтересован работодател. В началото хората са по-идеалистично настроени, а след това, когато се сблъскат с реалните трудности на ежедневието, напускат или, за съжаление, именно поради финансови причини, някои започват да правят халтура и да продават съвестта си. Много се надявам в близко бъдеще, ако България продължи да се развива успешно икономически, нещата да се променят и никога повече да не се налага да казвам това.

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Три неща трябва да се променят коренно и то възможно най-бързо. По отношение на първото ще повторя малко от казаното по-горе – обмислено концентриране на науката в малко звена, по-голяма свобода на доказани учени да създават лаборатории, да оперират с финансите си и да определят екипите си. Може би това е твърде утопична мечта за България, но аз съм работила в такива лаборатории в чужбина и съм убедена в ефективността на такъв подход. Не зная дали можете да си представите разликата между това да отидеш в който искаш магазин и да си купиш техниката или дори хартията, от която имаш нужда и просто да вземеш фактура и това да попълваш десетки документи за спецификации, условия за търгове по ЗОП и т.н. и накрая да получиш нещо твърде различно от това, което искаш, защото можеш да получиш нещата само от определени фирми… Време, нерви…

Второто нещо е да отпаднат т.нар. шифри и кодове на специалностите. В съвременните динамични условия на взаимосвързани и гранични научни области е немислимо човек да получи шифър и да е обвързан с този шифър през целия си живот. Още повече, че тези шифри се променят с времето. Аз лично не познавам учебно заведение или научна лаборатория в чужбина, в която някой да разрешава или не на професора да ръководи определена тема на докторска дисертация или проект в зависимост от шифъра му. Ние станахме по-католици от папата…

Третото е да има по-голямо доверие в учените от страна на институциите в страната. Може да звучи странно, но имам причина да го кажа. Не един път съм чувала от чиновници в министерства и фирми, че научната степен и академичната длъжност, CV-то и публикациите не били нищо, не значели нищо, те не доказвали способности и т.н., но виж, ако имаш препоръка (или както те го наричат на „чист български“ референция) от фирма или неправителствена организация, то това е друго! Само си представете, че дългогодишен преподавател по класическа биологическа дисциплина, в чието задължение е да води полеви учебни практики и да обучава студенти за работа на терен и който има десетки публикации в резултат на лична теренна работа, трябва да има тапия от фирма или от НПО, за да докаже, че има опит в полевата работа!!! Тук бих могла дълго да коментирам, но ще се въздържа.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Аз много обичам научната си работа и ѝ посвещавам много време, но тя не е целият ми живот. Обожавам четенето на книги, за мен то е абсолютна необходимост и свещен ритуал. Обичам животните, обичам природата, обичам градината си, но много обичам и различните форми на изкуството – театър, опера, балет… Посещението на една художествена изложба може да ме зареди за дълго време. Самата аз обичам да рисувам, да пиша, да шия, да плета. Обичам и готвенето и дори чистенето. Щастлива съм, когато мога да бъда с внучката си и да ѝ измислям приказки… Реално правя всичко, което един нормален интелигентен човек прави, и всичко, което прави една жена – майка, баба и домакиня – в къщата си. В този смисъл съм много щастлив човек – всички тези интереси са споделени от цялото ми семейство и много от тези неща правим заедно. Само за семейството си бих искала да имам мнооооооооооооооооооооого повече свободно време.

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close