Вие сте тук

Интервю с Илия Вълев: Етнологията не изучава само народните традиции, а най-общо казано всекидневната култура от миналото и от днес

Автори: Мая Джамбазова и Илия Вълев

5_7

Интервю за „Българска наука“ даде Илия Вълев, докторант към Великотърновския университет. Вижте какво сподели той за проблемите на етнологията, като специалност, в контекста на българското висше образование, както и за развитието на българската етнология като наука.

Вие сте изучавали дълго време етнология, какво според Вас е нивото на обучение по тази специалност в българските университети? Има ли в какво да догонват чуждите висши училища?

Да, завърших висше образование по специалност Етнология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, след това преминах и през магистърската програма по Етнология, а сега съм в процедура по защита на докторат също в областта на науките за културата, заради което имам известни наблюдения за нивото на обучение в тази специалност. Мисля, че то е много добро, въпреки някои проблеми, породени главно от финансово естество. Имам предвид, че трудно например се намират пари за провеждането на теренни проучвания, които са в основата на етноложката изследователска работа, а заради това и в основата на практическото обучение на студентите. Слава Богу, през последните 5-6 години специално във Великотърновския университет няма курс, който да не е ходил поне веднъж на терен, но, за съжаление, само за по три до четири дни, а това е недостатъчно. За да се оформи младият човек като истински специалист-етнолог, според мен е нужно по време на четиригодишния курс на обучение теренна работа да има поне един път в годината. Именно на терен се усеща истинската тръпка, ако мога така да се изразя, на Етнологията.

Вярно е, че в учебните програми не са заложени много часове за теренна практическа работа, мисля, че са 60 часа, но не е невъзможно да се помисли върху идеята за постоянни летни практики, подобни на тези реализирани чрез проекта, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Европейския социален фонд. По този начин може да се помисли за партньорства с музеите и читалищата в страната, които да наемат за известен период от време студенти етнолози като стажанти. Даже нещо повече, наскоро четох в един сайт, занимаващ се финансово-икономически проблеми, че големи бизнес компании търсят да наемат етнолози, които да изследват културния микроклимат в трудовия колектив.

Сами разбирате, че една такава компания би могла да спонсорира обучението на един или двама студенти, които, освен че ще добият практически опит по специалността си, със сигурност ще регистрират и явления, досега убягвали от мениджърския поглед, а важни за успешното развитие на същата тази компания. Това означава, че нашите етноложки познания могат да бъдат от помощ в развитието на бизнеса…

Прочетете цялото интервю безплатно тук: https://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka83/36

Изтеглете безплатно новия 90-ти брой на сп. Българска Наука от тук: http://image.nauka.bg/magazine/bg-science90.pdf

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close