Вие сте тук

Интервю с Иван Петров: Винаги съм бил привърженик на определен интелектуален хедонизъм

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Иван Петров, интересувам се професионално от сравнително и историческо езикознание и индоевропеистика. В момента преподавам латински език за медицински цели, както и български език за чужденци.

 

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Към момента работя в Департамента за езиково и специализирано обучение в Медицинския университет, гр. Пловдив.

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Не помня дали е имало определен начален момент. От малък се интересувах от света около мен, обичах да научавам нови неща, да търся и да споделям знания. Впоследствие се запалих силно по природните науки, след това по математиката, а съвсем накрая на гимназиалното си обучение – и по философията и лингвистиката. Тези последни години предопределиха и изборите ми в по-нататъшния ми път във висшето образование.

 

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Бях поканен да участвам в проект на колега от БАН, който за съжаление не беше сред одобрените.

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Ако става въпрос за последната статия, излязла от печат (а не под печат, в процес на писане, ревю или отзив), мисля, че беше за някои паралели в произхода на дадени наставки, с които се образуват умалителни в славянските и германските езици.

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Ако трябва да говоря от полето, в което аз се опитвам да се развивам – хуманитаристиката и образованието, мисля, че има; въпреки нереалистичния натиск на “наукометричните” парадигми и комерсиалните изисквания за пряка възвръщаемост –  все “ценности”, диктувани от корпоративния свят, които доста се разминават с далеч по-глобалните и универсални цели на хуманитарното образование. Смятам, че има много още за разработване, за развиване, за променяне и премоделиране. Относително оптимистично гледам и към момента, в който българските учени ще могат да живеят нормално от труда си, а не да се чудят какво още да заработват настрани, за да могат, например, да си позволят международни участия. Гледам към момента и когато българското образование ще помисли себе си като международно, т.е. достатъчно квалифицирано и адекватно, за да привлича и задържа чуждестранни студенти. Също и достатъчно критично, за да отсява качествените кадри и достатъчно грижовно, за да ги задържа.

 

Как оценявате работата на екипа си?

Чувствам се добре в настоящата си работна среда, с колегите се сработваме добре и се поддържаме, което е доста мотивиращо и зареждащо.

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

В хуманитаристиката общо – да, в индоевропеистиката и сравнително-историческото езикознание ситуацията е доста плашеща. Тези области сякаш не са били особено на мода през последните две-три десетилетия (у нас особено), съответно след слизането на старите светила, почти няма застъпници, които пък да обучават, да привличат и да мотивират нови кадри.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Бих им казал, че когато човек отстоява и следва това, което е в сърцето му, обстоятелствата се наместват. Понякога цената е голяма, понякога е необходима и по-гъвкава гледна точка. Винаги съм бил привърженик на, своего рода, определен интелектуален хедонизъм – човек трябва да се занимава с това, в което е силен и което му харесва, а не с това, което сега изглежда много модерно и търсено (а например след 5 години може и да не е вече).

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката? 

На първо време от науката трябва да се снеме необоснования товар да се самоиздържа. Никъде няма такова нещо по света. Научният сектор задължително трябва да се поддържа от държавата, задължително трябва да се изградят нови връзки и с бизнес света.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Сигурно съвсем изненадващо – почивам си с четене на художествена литература и разходки. Интересувам се от музика, напоследък от дизайн – графичен и интериорен, но все още далеч от някакво професионално ниво. Бих превеждал повече. Обичам и да готвя.

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close