Вие сте тук

Интервю с Иван Ненов: родното място на Паисий Хилендарски не е Банско, а самоковското село Доспей

Автори: Силвио Томов, Иван Ненов

pp

Иван Ненов, автор на шест стихосбирки и две книги за Паисий Хилендарски, член на СБП и ръководител на литературен клуб „Димчо Дебелянов” при Читалище-паметник „Отец Паисий”-1856, град Самоков. Иван Ненов застъпва интересната историческа хипотеза, че родното място на Паисий Хилендарски не е Банско, а самоковското село Доспей.

-Г-н Ненов, кога започнаха вашите първи литературни занимания?

-Преди да тръгна на училище(1948г.), аз вече можех да чета – бях се научил от по-големите ми братовчедки и братовчеди, защото фамилията ни беше от четиринадесет души. Когато  свърших първо отделение и ме наградиха с книжката „Колибата на Ленин”, получих награда и от баща ми – още една книжка – „Поточета бистри” от Елин Пелин. Силно обикнах тази книжка със стихове, понеже беше свързана с природата и със селския живот. Почти всички ги бях научил наизуст. Спомням си още, че за новата 1952 или и 3-та година, когато всички бяха излезли вечерта на селския площад в родното ми село Доспей, за да чакат новата година, където жените и момите пееха „Васильо, моме Васильо”, аз се затворих в  стаичката, казах, че ще спя, но щом останах сам, станах, запалих си една свещ и „написах” стихотворение за новата година, явно в духа на Елин Пелиновите… Като ученик в гимназията също правех опити, но не смеех да ги покажа на учителите. Като войник пишех дописки във в. „На боеви пост” и „патриотични” стихове, но стиховете не  се осмелявах да ги предложа за печат. Едва като студент във втори курс „Българска филология” се престраших и отидох във в. „Народна младеж”, който издаваше и притурката за литература и изкуство „Пулс”. Редактор беше Дамян Дамянов, бяха отпечатани две мои стихотворения. След това, в средата на 60-те години – вече четвъртокурсник, предложих на сп. „Септември” едно стихотворение, което се казваше „Хипотеза за дъжда и звездите”. Завеждащ отдел „Поезия” беше Найден Вълчев.В деня, когато  трябваше да отида, за да ми кажат дали става за печат или не, в стаята бяха Павел Матев – тогава гл. редактор и голямата българска поетеса Елисавета Багряна. Найден Вълчев каза, че стихотворението ще бъде предложено, Павел Матев ми стисна ръката до болка, а Елисавета Багряна ми пожела творчески успехи, и ми каза, че преди години същото е пожелавала на поета Никола Инджов.

– Как, кога и защо решихте да се занимавате с Паисий Хилендарски и най-вече с проблема за неговото родно място?

– Още от дете, когато станеше дума за Паисий, слушах от местните хора, че Паисий е нашенец. През 1953 г., като бях „спестил” пари, след като не си купувах бонбони, отидох в Самоков и си купих „Славянобългарска история”. Бяла корица, а над заглавието – Паисий Хилендарски. Подражавайки на шрифта, написах отдолу: прочел Иван Ненов.

Аз никога не сам вярвал, че Паисий Хилендарски  е роден в  Банско или в Кралев дол. Но как да докажа това, което е твърдял още Христо Марков – учител на нашите баби и дядовци до четвърто отделение, че Паисий е от рода Горгорови, че е роден в село Доспей, че когато бащата на Захарий Зограф бил юноша, вуйчовците му Лаврентий и Паисий го завели в Света гора да се учи за иконописец.

Прочетете цялото интервю безплатно тук.

Изтеглете новия 91. брой на сп. Българска Наука тук.

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close