Вие сте тук

Интервю с Елица Пелтекова: Всяко нещо с времето си, дори осъзнаването

Автор: Яна Ненчева

VR устройство Google Cardboard в употреба.

Елица Пелтекова – завършила СОУ „Антим I“ в гр. Златоград, е бакалавър по Приложна математика към Факултета по приложна математика и информатика (ФПМИ), Технически университет – София (ТУ), завършва магистратура по Електронно обучение към Факултета по математика и информатика (ФМИ), Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (СУ). Към момента е задочен докторант в катедра Информационни технологии (ИТ) на ФМИ, както и системен администратор на пълен работен ден в Лаборатория Информационно обслужване, същия факултет.

Вие сте записала да учите Приложна математика. Как Ви заинтригува тази специалност?

След 12 клас имах възможност да кандидатствам в няколко университета с изпит по математика. В ТУ бях избрала няколко специалности. Приложна математика поставих на трето място, след Компютърни науки и Комуникационни технологии. По описанието на специалността и по препоръка на мои по-опитни колеги от Младежкия център към Центъра за развитие на община Златоград, към който членувах тогава, прецених, че тази специалност съдържа в себе си много от това, което е свързано с първите две, а същевременно ми се стори по-интересна и по-подходяща за мен. Смятам, че направих най-добрият избор. Изключително доволна съм от колегите, с които имах възможността да уча и да общувам. С много от тях все още поддържам силни връзки, макар че някои са зад граница. Доволна останах и от голямата част преподавателите в ТУ. С проф. Кети Пеева, която по мое време бе Декан на ФПМИ, а по-късно и мой дипломен ръководител, и до днес сме в контакт. За мен тя е един вдъхновяващ пример – не само като учен, а и като човек. Благодаря й!

Кога осъзнахте, че именно това е вашето занимание? Призвание може би? Ако не беше това, с какво смятате, че щяхте да се занимавате?

Трудно ми е да кажа все още дали това е моето призвание, независимо дали говорим за докторантурата или за работата. Започнах да работя в Университетски изчислителен център (УИЦ тогава и Университетски център по информационни и комуникационни технологии сега) на СУ на половин работен ден още като бакалавър в четвърти курс в ТУ. Приятната атмосфера в колектива, многото млади знаещи хора и различните дейности ми позволяваха да се развивам в различни посоки.

Обичам да общувам с хора, да пътувам, да получавам нови знания и да усвоявам нови умения в сферата на информационните технологии, и не само. Може би с това щях да се занимавам, но така или иначе и сега имам възможност да правя голяма част от изброените активности.

А как решихте да запишете докторантура? Какво ви мотивира?

Още преди да завърша магистратурата си във ФМИ на СУ, а и веднага след това, много от колегите ми на работа в СУ ме подканваха да предприема тази крачка. Тогава не исках и да чувам. Нямах желание, особено като срещах многото примери на колеги, които бяха записали докторантура, а вече 10 години по-късно все още не бяха завършили. Не ми се искаше да започна нещо, което няма да завърша.

Мотиви за решението да запиша докторантура се появиха, когато през август 2013 г. от УИЦ на СУ се преместих да работя във ФМИ, СУ. Тъй като считам, че работата във факултет на университет естествено изисква от теб научно израстване, така се появи първият мотив. Друг важен мотив за записване на докторантура бе и все още е възможността да имам научен ръководител като доц. Елиза Стефанова – доцент в катедра ИТ на ФМИ и понастояще заместник-Ректор на СУ. Тя изигра ключова роля за предприемане на тази крачка от моя страна, тъй като за мен тя е изключителен пример за подръжание в много аспекти – енергична, ерудирана, организирана, резултатна, отзивчива (особено много по отношение на докторантурата ми), а и много добър човек преди всичко.

Интересното при моето кандидатстване беше, че документите си подадох в последния възможен ден. До края не бях на сто процента убедена в решението си. Въпреки силните мотиви, имах мисли за заминаване в чужбина… С прилежно подготвени и подредени по изискване описано в уебсайта на СУ документи, отидох в Ректората на СУ. В стаята, където се приемаха кандидат-докторантските документи за целия университет „изненадващо“ получих изключително нелюбезно отношение и това за секунди внесе нотки на разколебаване в съзнанието ми и не малко разочарование от системата и хората в нея. Но реших, че не е редно да позволя на подобна случка да ме откаже. За отказване винаги щеше да има възможност.

Към днешният ден мога да кажа смело, че съм много щастлива, че записах докторантура. Даже още след първата година си казвах, че е трябвало да запиша веднага след магистратурата, но всяко нещо с времето си, дори осъзнаването.

Много от завършилите още като бакалаври се насочват към чужбина. Обмисляла ли сте да учите сходна специалност, но извън България?

Обмисляла съм и съм реализирала два семестъра от обучението си до момента в чужбина. И двата пъти това бе възможно благодарение на програма Еразъм (сега Еразъм+) – програма на Европейския съюз, на която едно от основните й направления е транснационалната мобилност на обучаеми.

Първият път, в който имах възможност да се обучавам в чужбина бе, докато бях бакалавър в ТУ. През летния семестър на 2007/2008 академична година прекарах в Брюкселски свободен университет (Université libre de Bruxelles) в Брюксел, Белгия. Там се обучавах на английски език, изключително доволна бях от начина на преподаване, от отношението на преподавателите към студентите, от материалната база. Сред академичните занимания имах възможност да общувам с различни хора от много различни страни и националности, имах възможност и да пътувам. Всичко това ме обогати много, даде ми нова перспектива и към образованието, и към света.

Вторият път, в който се обучавах в чужбина, бе през летният семестър на 2015/2016 академична година. Съвсем скоро, по време на текущото ми обучение като докторант, това време прекарах във Варшавския университет за природни науки (Szkoła Główna Gospodarstwa Wiejskiego, SGGW) във Варшава, Полша. Този семестър се различаваше доста от бакалавърския, тъй като в позицията си на докторант не си просто обучаем студент, а си колега, ти си наравно с преподаватели и служители, което е и по-отговорно. Имах добрия късмет и щастието мой научен ръководител в Полша да бъде
проф. Аркадиуш Орловски – декан на Факултета по приложна информатика и математика, изключително отзивчив и знаещ човек…

Прочетете цялото интервю в брой 93 на списание Българска Наука:

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close