Вие сте тук

Интервю с д-р Александър Тернянов: Проблем с науката в България няма, има проблем с ценностите

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Здравейте, казвам се Александър Тернянов. По образование и по призвание съм лекар и изследовател.

 

Специално предложение:

Кое Ви запали да се занимавате с наука и кога се случи това? В каква област е Вашият научен интерес?

Не бих могъл да посоча определен момент или събитие, които да са определили интереса ми към науката. По-скоро бих „обвинил” за това семейната среда и ценностите, в които бях възпитан. Ако може да се каже, че някой ме е вдъхновил, то това са били баща ми (инженер) и дядо ми, който беше професор по токсикология и фармакология.

Научните ми интереси, както всичко в природата, претърпяват развитие и от Невронауките (от поведенческо до генетично ниво), постепено преминах към по-приложните епидемиологични и клинични изследвания в области като диабет, орални антикоагуланти, кардиоваскуларен риск…

 

Къде работите в момента? Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

В момента работя като лекар в Каталунския Здравен Институт, в Барселона. Тук се занимавам предимно с клинична дейност и научните активности са ми по-скоро допълнителна, отколкото основна дейност.

 

Как се стекоха обстоятелствата, че започнахте работа в чужбина? 

През 2008 година, 3 години след като защитих дисертация в областта на Невронауките, спечелих договор за Постдокторантска позиция към един екип, където за първи път се докоснах до научна работа на световно ниво. За първи път публикувах в списания с импакт фактор над средния световен и най-вече, сътрудничех с хора, надъхани и живеещи за Науката, които ме вдъхновяваха да работя ден и нощ, за да се докосна до магията на откритието!

 

Имате ли одобрен проект, по който в момента работите? Как се казва той и какви ползи ще има за науката и живота на обикновения човек?

В момента подготвям два малки проекта, които да представя на етичната комисия. Единият е относно бактериалните резистентности и до каква степен се спазват от лекарите ръководствата за добра лекарска практика, относно предписването на антибиотици. Темата е от много съществено значение, тъй като вече са описани бактериални щамове, резистентни към всички познати на човека антибиотици и безразборното им предписване от лекарите се счита за една от основните предпоставки за селекцията на тези мултирезистентни щамове.

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми публикация беше свързана с пикочните инфеции, за които вече разказах в предния отговор. Предишната ми публикация беше сързана с един много актуален проблем, а именно внедряването на един вече не чак толкова нов клас медикаменти, а именно директните антикоагуланти. Тези нови антикоагуланти са с потенциал да изместят класическите варфаринови и кумаринови антикоагуланти, които предимно поради ниската си цена се задържат на високо ниво в медицинската практика.

 

По какъв начин според Вас се различава науката в България и науката в чужбина? Има ли разлика според Вас?

Разбира се не бих могъл да говоря за Българската наука изобщо, защото не смятам, че имам представителна извадка от данни. По-скоро имам лични впечатления и опитности, които от научна гледна точка не са релевантни, заради голямата статистическа грешка (bias).

Тук в Испания нещата също не са розови, след 2010 година настъпи сериозна рецесия, която с идването на власт на последното правителство влоши значително условията за научна дейност. Въпреки това аз имах шанса да работя с вдъхновени изследователи, от които научих модерни методи като генна експресия (RT-PCR), разработване и контролиране на нови линии нок-аут мишки за определен ген и други, докато за сравнение в България се занимавах с експерименти от епохата на Павлов…

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката? Какви според Вас са основните трудности пред изследователите в България?

Ще спекулирам (вече казах, че нямам претенциите да познавам в цялостност проблема): Смятам, че проблем с науката в България няма, защото няма сериозна политика за науката. Проблемите са много по-дълбоки. Те са в ценностите. В България ценностите които вдъхновяват учения като че ли са се загубили. Когато хората имат мотивация и подходящи ценности, няма сила която да ги спре. На индивидуално ниво се появяват блестящи умове и те по един или друг начин успяват да напреднат в науката и разбира се завършват в САЩ, Швейцария, Швеция, Германия, Англия… където има достатъчно сериозно ниво на финансиране. Но не че става дума за пари! Проблем, който мнозина обърква. Не става дума за това, че науката е средство за индивидуално забогатяване. Не! Става дума, че това е призвание и начин на изразяване на малцина привилегировани умове, които ако намерят среда за развитие, обогатяват цялото общество! Останалите около тях, които се стремят към нищо не значещи звания и степени само пречат на прогреса… губят времето и ресурсите както на себе си, така и на обществото!

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Това, което ме вълнува, е дали хомо сапиенс има бъдеще!

Както казва Оскар Уайлд: „Патриотизмът е добродетелта на порочния“.

Интересуват ме по-общочовешки проблеми!

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област? Бихте ли им казали нещо, което би им било полезно от Вашия опит?

В интерес на истината аз се считам за много млад и неопитен, но в случай че има по-неопитни бих ги посъветвал да слушат сърцето си и да пробват. Докато не пробваш, няма как да разбереш дали ти харесва и дали имаш талант! Иначе качествата, необходими за добрия учен, са добре известни: любопитство, въображение, систематичност до педантичност, желязна дисциплина и… искрица гений!

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Не се колебайте – пробвайте! Но първо се запитайте какво точно искате и защо го искате! Ако го искате за престиж, звание или пари… не си губете времето! Единственият добър мотив е стремежът към познание и нови хоризонти в познанието!

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Занимавал съм се с хиляди неща: нощен пазач на дискотека, чистач на магазини за бяла техника, продавач в магазин за хранителни стоки (всичко това, докато бях студент по медицина), певец в църковни и оперни хорове, солист в оперни концерти (пях дори като солист в Аудитори де Барселона през 2011), преводач, одитор на здравни обекти, диригент на хор на църквата в Албасете, медицински представител на фармацевтична фирма… По призвание обаче се чувствам ЛЕКАР и ИЗСЛЕДОВАТЕЛ и съм щастлив, че работя това!

 

Интервюто взе Джулия Камбуридис

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close