Вие сте тук

Интервю с доц. Марин Рогожеров от Института по Органична Химия с Център по Фитохимия, БАН

Доцент Рогожеров, Вие работите от дълги години в БАН, в института по органична химия, в областта на инфрачервените спектралните изследвания. Имате немалко разработки, публикувани у нас и в чужбина. Бихте ли разказали на нашите читатели за основните моменти от професионалния си път? Как сте се ориентирали именно към тази област от науката? Кои събития и личности са оказали решаващо влияние в научното Ви развитие?

Любовта към химията и физиката е наследена от баща ми, който имаше подобни интереси. Избрах да уча химия в СУ „Св. Климент Охридски“ с надеждата да развия познанията си в тези две области. Насочването ми към спектралните изследвания беше естествено следствие от желанието ми да се занимавам едновременно с химия и физика, тъй като физиката обяснява много явления от химията. Поради това в края на трети курс записах специалността „Физична и теоретична химия“ и малко по-късно се насочих към вибрационната спектроскопия. Успешно защитих магистърската си теза в същата област, а в докторантурата разширих приложението на ИЧ-спектроскопията за изследване на ориентирани органични молекули в нематични течни кристали.

Мога да цитирам имената на трима учени, които съществено са повлияли върху интересите и познанията ми в тази сфера. Проф. Джефри Лъкхърст от университета в Саутхамптон в Англия разшири теоретичните ми познания във връзка с ориентацията на молекулите в различни течнокристални фази, както и по отношение на различните теоретични модели за нейното описание. Вторият изследовател, който насърчи и утвърди моите професионални познания по вибрационна спектроскопия, както и по приложението ѝ в изследването на средната ориентация на молекули и на съответните вибрационни моменти на преход в нематична фаза, е покойният професор Божидар Йорданов. Плодотворно ми е повлияла и съвместната работа с проф. Габор Керестури от УАН.

 

Доц. Рогожеров, бихте ли споделили ли с читателите ни какви са съвременните насоки в развитието на вибрационната спектроскопия? Къде този клон на физико-химията намира най-вече приложение?

Приложението на пикосекундните лазери в спектроскопията направи възможно създаването на нови импулсни ИЧ-спектрални техники – 2D ИЧ спектроскопия. Тази нова техника е физически аналог на 2D импулсната ЯМР спектроскопия, но, за разлика от нея, дава възможност да се изследват бързи химически трансформации, като тавтомерни равновесия в биологични молекули като ДНК, РНК и  белтъци, както и различни прегрупировки в органичната химия.

Вибрационната спектроскопия е бърз и надежден метод за идентификация на функционалните групи на органични и неорганични съединения, което е предимство при осъществяването на качествен и количествен анализ на продукти на химическата и фармацевтичната промишленост, на артефакти от археологията и изобразителното изкуство, на метаболити (Раманова спектроскопия) в медицината и в други области.

 

Кои са, според Вас, основните предизвикателства пред  вибрационната спектроскопия?

Ще спомена две основни предизвикателства. Първото е свързано със създаването в обозримо време на финансово достъпен спектрометър за 2D импулсна ИЧ-спектроскопия от съвременните фирми, произвеждащи спектрална техника. Второто има отношение към приложението на съвременни математични методи за надеждното квантифициране на спектралните пикове, което е свързано с намирането на точното им положение, височина и полуширина. Адекватното квантифициране на спектралните криви има директно приложение, както в сферата на рутинните анализи, така и в строго научните изследвания.

 

Имат ли по-младите изследователи интерес към научната област, в която работите?

За съжаление, все по-рядко срещам млади хора, мотивирани да работят в областта на спектроскопията. Този феномен най-вероятно се дължи на факта, че областта е интердисциплинарна, което предполага стабилни познания не само по химия, а също и по физика и математика. От друга страна, не се осъзнава значимата роля на спектроскопията в науката, поради което значителен брой млади учени имат изследователски и финансов интерес към по-приложните шлагерни научни области. Не е пренебрежим и приносът към тази ситуация на неадекватния финансов стимул в научните институции у нас.

 

С какъв тип изследвания се занимавате в момента?

В момента работя в две направления – научно-приложно и научно. Научно-приложните изследвания са свързани с идентифициране и охарактеризиране на органични продукти от химическата и фармацевтичната промишленост, както и от археологията и изкуството. Научните изследвания обхващат доразработване и финализиране на надеждна спектрална методика за определяне на средната ориентация на разтворени молекули с различна симетрия, на посоката на съответните вибрационни моменти на преход и на полазирацията на съответните спектрални ивици; методиката включва използването на квантовохимични изчисления за предсказване на споменатите спектрални характеристики. Този метод може да намери приложение в оптоелектрониката.

 

Сърдечно Ви благодаря за отделеното внимание!

Интервюто взе Невяна Маринова

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close