Вие сте тук

Интервю с доц. Иванка Цачева: Ваксините – ползи и рискове

Поради застрашителните размери, които придобива въпросът за ваксините и крайните мнения, които се заемат от членовете на обществото ни, решихме да разговаряме с независими представители на научната общност, които са посветили живота си на имунологията, микробиологията и лекарската професия.

Ето какво споделя доц. Иванка Цачева, молекулярен имунолог, по темата.

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Името ми е Иванка Цачева и съм доцент по молекулярна имунология към Катедрата по Биохимия в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Всичките ми 25 години трудов стаж са посветени на преподавателска и изследователска работа в областта на имунологията. Държа да отбележа, че не произвеждам ваксини и не работя за компании, които произвеждат ваксини. Моята работа е само и единствено изследователска, а интересът ми към темата е фундаментален.

Как бихте обяснили действието на ваксините на достъпен език – така че механизмът да бъде разбран дори от хора, които нямат биологическо образование?

Ваксините са средство за активна имунизация. Такава активна имунизация протича в човешкото тяло всеки път, когато прекарваме някаква инфекция. По време на този процес имунната система идентифицира причинителя по негови уникални молекули, изработва ефективна специфична защита срещу този конкретен причинител, с която го унищожава и приключва инфекцията и, най-важното, „запомня“ причинителя и повече не допуска той да установи инфекция в същия организъм. Тази „памет“ се нарича имунологична памет и се осигурява от два вида клетки на кръвта, които се характеризират с дълъг живот – десетки години. Имунологичната памет представлява еволюционно предимство, характерно само за гръбначните животни и им дава средство за оцеляване, без което продължителността на живот не би била такава, каквато я познаваме. Това важи в най-голяма степен за човека, като човешката имунна система се характеризира с най-високо ниво на сложност и ефективност. В този смисъл ваксинирането имитира естествен процес със всички последствия освен едно – не предизвикват инфекции, тъй като не съдържат вирулентни причинители. Целта на ваксината е да „запознае“ организма с уникалната молекулна характеристика на даден инфекциозен причинител и да предизвика изработването на имунологична памет, която ще се задейства незабавно при всяка следваща среща на ваксинирания организъм със същия причинител.

Какво съдържат ваксините – има ли опасни вещества в тях, за кого биха били опасни и защо изобщо се намират във ваксината?

Най-важният компонент на ваксините е инфекциозния причинител в отслабена или напълно инактивирана форма, така че да не може да предизвиква инфекция. В днешно време се правят и ваксини, които не съдържат цял инфекциозен причинител, а само негови отделни молекули – такива, за които е установено, че са идентификатори на патогена и се атакуват от имунната система. В този случай се налага използването на допълнителни компоненти, наречени адюванти, които компенсират липсата на цял патоген и стимулират имунния отговор срещу изолирани молекули. Ако ваксината е опакована в количество, което съдържа няколко дози на приложение, тя съдържа и консервант, който не позволява растежа на микроорганизми в опаковка, която е вече отворена и трябва да се съхранява за известно време. Ваксините, които се опаковат в еднократни дози не съдържат такива консерванти. Има и други компоненти, които се използват като стабилизатори, тъй като ваксините са в течна форма.

Дали са опасни тези компоненти и за кого? Отговорът на този въпрос не е еднозначен, но като цяло е, че тези компоненти не са установени като опасни. Всеки компонент минава през нарочни, целенасочени научни изследвания и клинични тествания и се документира със своите ползи и евентуални странични ефекти. Това е същият тип протокол, който се прилага за което и да е лекарство – с или без лекарско предписание. Това е задължение и отговорност на хората, които разработват и след това произвеждат ваксината или лекарството. Освен това, в научната литература през последното десетилетие има много публикувани научни резултати, които имат за цел да установят опасен страничен ефект на въведените в международния имунизационен календар ваксини. Това е продиктувано от надигналата се обществена нагласа, че ваксинирането предизвикват аутизъм.

Счетох за моя отговорност да проверя тези резултати, за да дам информиран отговор. Тревогата е вдигната през 1998 г. от статия на екип изследователи, водени от Andrew Wakefield, чиито резултати се базират на изследване на осем деца, при които се проявява аутизъм месец след поставянето на комбинираната ваксина срещу морбили, заушка и рубеола. Те твърдят, че по установен от тях механизъм ваксината е довела до аутизъм при изследваните деца, поради използвания причинител на морбили и консервантът тимеросал (thimerosal), който съдържа живак. Статията е публикувана в престижното научно списание The Lancet с оригинално заглавие: “Ileal-lymphoid-nodular hyperplasia, non-specific colitis, and pervasive developmental disorder in children”и поражда огромен интерес сред научна общност. За около 15 години след това са проследени огромен брой деца (става въпрос за милиони) в различни държави – европейски, северноамерикански, австралийски, азиатски и подробно са документирани и анализирани всички ефекти от прилагането основно на въпросната ваксина. Всички резултати показват, че няма връзка между ваксинирането и проявата на аутизъм при отделни дечица.

Нещо повече, поради обществения натиск след 2001 година, ваксините вече не съдържат тимеросал, но тенденцията за увеличаване броя на деца с аутизъм в световен мащаб се запазва и до днес. Ако изобщо има нещо положително като последствие от тази публикация, то е че благодарение на интензивната и насочена изследователска работа на голям брой колективи, се откриват много от факторите, отговорни за проява на аутизма при хора – това е състояние, възникващо на почти изцяло генетична основа и се инициира вътреутробно, а не след раждането. Първите проявления обаче съвпадат като време с периода на ваксиниране, който приключва към края на втората година. Списанието The Lancet изтегля статията след като всички съавтори на  Wakefield  оттеглят подкрепата си за интерпретацията на получените от тях резултати. В научните публикации се коментират и професионалните стандарти, които са били пренебрегнати от Wakefield и сътрудници, но за съжаление обществената нагласа не следва същия ход.

 

Какви са реално съществуващите рискове от поставянето на ваксина?

Реалните рискове от поставянето на ваксина са в две посоки. Ако ваксината съдържа цял патоген, то е възможно тя да предизвика инфекция, в случай че технологичният процес не е инактивирал или отслабил патогена. Това е риск, който би трябвало напълно да се контролира от производителите. Другият реален риск, по мое мнение, може да се предизвика от приложението на твърде голям брой ваксини, като например ежегодното ваксиниране на възрастни срещу един и същи клас патогени като грипните вируси. Така имунологичната памет ще загуби „разнообразието“ си и няма да е в състояние да покрива всички предизвикателства на околната среда.

С кои ваксини е установен проблем и от какъв характер е той?

Доколкото знам, проблеми е имало с ваксини, при които грешки в технологичния процес са предизвиквали инфекции вместо активна имунизация. Но става въпрос за конкретни партиди на ваксина срещу полиомиелит, приложена в Африка преди доста време, а не по принцип за ваксина срещу полиомиелит. Като предпазна мярка в днешно време се използват и ваксини, които вместо цял патоген, съдържат отделни негови молекули и така няма риск от инфектиране.

Има ли групи, за които ваксинирането е противопоказно?

Има, това са хора с проявен автоимунитет и деца, чиито родители са проявили автоимунно заболяване. При това положение е възможно (но не и задължително) ваксината да е по-скоро вредна, отколкото полезна. Но това са особени случаи и не могат да се използват като правило.

Много хора не разбират значението на колективния имунитет. Бихте ли обяснили понятието на достъпен език?

Колективният имунитет се осигурява от голяма група хора, които са имунни (т.е. защитени) срещу определен инфекциозен причинител, например защото са ваксинирани или вече са прекарали инфекцията. Така се намалява рискът от заразяване за отделни членове на тази група, които не са ваксинирани. Или с други думи, намалява броят на хората, които могат да разпространяват дадена зараза и тогава неваксинираните индивиди, които живеят сред тях имат по-малък риск от заразяване. Но има значение съотношението между имунни и неимунни индивиди. Последните трябва да са единици. Освен това, този вид имунна защита има по-голямо значение при инфекции, причинявани от вируси, тъй като вирусите имат нужда от гостоприемници, за да живеят и гостоприемниците са тези, които ги разпространяват. При бактериалните инфекции не е така. Защита срещу патогенни бактерии може да се осигури само с ваксини, тъй като бактериите могат да живеят и извън гостоприемници, имат начини да оцеляват при неблагоприятни условия и са неотменна част от средата, която хората обитават. При много бактериални инфекции проблемът не е самата инфекция, а токсините, които се произвеждат от бактериите. Така че е най-добре да не се допуска възникването на такава инфекция, нещо което може да се постигне с ваксините. Разбира се, хора, страдащи от бактериални инфекции ще „обогатяват“ средата с бактериите, които живеят в тях и в този смисъл колективният имунитет ще действа предпазно като опазва средата от патогенни бактерии.

Как си обяснявате възникването на т. нар. „антиваксърско движение”? Кой има изгода от това хората да се страхуват да ваксинират децата си?

Много често хората не разбират това, което казват. Образованието има значение, то прави хората по-малко податливи на манипулации. А родителството е огромна отговорност, която провокира тази податливост към манипулации. Страхът да не допуснат грешка кара родителите да се колебаят и тогава агресивна група хора може да наложи мнението си с псевдоаргументи. Аз намирам аналогия със ситуацията с модерното напоследък веганство. Това е с нищо неоправдано човешко поведение, което лицемерно си служи с морални категории, за да популяризира, доста агресивно при това, ново отношение към живота. И има хора, които се поддават на тази агресия или на тази мода. Медиите имат също голямо значение в такива ситуации. Те могат да „наливат масло в огъня“ като дават трибуна на некомпетентни мнения, идващи предимно от „информирани“ родители. Откъде се информират родителите – от социалните форуми, които са ненадеждни източници. Там всеки може да каже или напише каквото му хрумне, без да носи отговорност за това. Хората имат склонност да коментират неща, които не разбират. И винаги се намират такива, които да им вярват и участват в разпространяването на тези „компетентни“ мнения. Наскоро по БТВ гледах предаване, посветено на темата „Опасни ли са ваксините“ и водещата даде думата на една майка (Стела, с 2-годишна дъщеря) и на един баща (Любомир, с 8-месечен син). Двамата родители уверено твърдяха неща, които не разбират. Увереността им идваше от това, че са чели мнения на други родители! Родители споделяли, че ваксините предизвикват повишаване на температурата, гърчове и др. Нормално е една ваксина да предизвика първите ден-два симптоматика, характерна за заболяването, срещу което е създадена. Това е гаранция, че имунната система реагира по правилния начин! Ваксините предпазват от разболяване. Ако вземете решение да не ваксинирате детето си, това означава, че поемате риска то да се разболее. А последствията от една инфекция са много по-опасни и дълготрайни, отколкото от която и да било ваксина, защото ваксината само имитира инфекцията. Нещо повече, ако детето ви се разболее, то ще разболее следващи неимунни деца и т.н. Затова не се учудвайте, че при постъпване на деца в детската градина се изисква те да са имунни срещу опасни патогени. Защото иначе се превръщат в техни разпространители.

Що се отнася до добавките във ваксините, ако те имаха действително връзка с отключването на даден тип заболяване, то тази връзка отдавна щеше да се е проявила. Ваксини се правят и използват от хората по един и същи начин от времето на Луи Пастьор. За сведение това е краят на 19 век.

Изгода от това хората да не се ваксинират имат тези, които разчитат хората да се разболяват и се надяват да им продават лекарства. Ще кажете – това не са ли същите, които произвеждат ваксините. Възможно е и да са същите, тук ми е трудно да дам достоверен отговор. Знам за фармацевтични компании, които произвеждат ваксини, но дали всички ваксини се произвеждат от фармацевтични компании – това не знам. А може да става дума и за пазарна конкуренция, като се има предвид, че атаката, започнала в научното пространство, беше срещу една конкретна ваксина. Ето още един пример, че основно става въпрос за пари. В края на 70-те и началото на 80-те години на 20-ти век в САЩ е имало бум на съдебни процеси срещу производители на ваксини и това е било доходно за адвокатското съсловие. С един нормативен акт тази съдебна истерия е прекъсната и всички забравят, че ваксините са опасни и юридическото съсловие се втурва да търси друга ниша.

Пред какви рискове сме изправени като общество, ако това движение стане още по-масово и големи групи от хора останат неваксинирани?

Рисковете са големи. За да си дадем сметка за тях, трябва да оценим резултата от прилагането на ваксини. Първата ваксина е приложена от Луи Пастьор, с което той е спасил живота на човек, който е щял да умре от бяс. Противобясната ваксина се прилага и днес и то само при съмнение от заразяване. По времето на Луи Пастьор инфекциозните заболявания са били една от трите големи причини за човешка смъртност. Най-добрата стратегия срещу смъртоносни или инвалидизиращи инфекции е тяхното предотвратяване, а това става чрез ваксините. Благодарение на използването на ваксини хората са изкоренили вариолата (вирусна инфекция с около 30% смъртност), свели са до единични случаи полиомиелита (вирусна инфекция с висок процент инвалидизация), дифтерита, тетануса (тетаничния токсин може да предизвика смърт за часове, затова при съмнение се прави и пасивна имунизация), коклюша, морбилито, заушката. Спирането на ваксинирането ще върне всички тези инфекции на дневен ред, ще се загуби колективният имунитет срещу тях и неимунизираните хора ще страдат.

Интервюто взе Росица Ташкова.

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close