Вие сте тук

Интервю с Атанас Грозданов: Науката не е нещо абстрактно

Credit: Атанас Грозданов
Credit: Димитър Димитров

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Атанас Грозданов и съм възпитаник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, където се дипломирах като биолог – зоолог. В момента съм преподавател, но подпомагам по различни начини няколко неправителствени организации, посветени на опазването на природата и популяризирането на българското изкуство, свързано с биологията.

 

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Работя като главен асистент към катедра Зоология и антропология на Биологическия факултет на СУ. Ние сме най-голямата структура за подготовка на професионални кадри в областта на биологията в България и осъществяваме обучение на разнообразни специалности с различни акценти в профилирането.

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Откакто се помня дивата природа е нещо изключително интересно за мен. Още от дете преследвах насекоми, които исках да разгледам по-отблизо, а на около десетгодишна възраст вече бях тотално запленен от птиците. Малко по-късно станах член на Българско дружество за защита на птиците, а това ми даде възможност да се запозная с много хора, които ми помогнаха да развия страстта си. Имах шанса да уча в Националната природо-математическа гимназия и впоследствие в Биологическия факултет, където намерих още сподвижници и никога не се отклоних от интересите си, което не се е променило и до момента. През годините общувах с изключителни хора – вдъхновяващи учени, природозащитници и отдадени преподаватели. Благодарен съм им, че интересите ми в биологията продължиха да се задълбочават и да ме мотивират.

Credit: Атанас Грозданов
Credit: Димитър Димитров

Какви са последните проекти по които работите ?

Едни от най-интересните проекти, в които съдействам, са свързани със завръщането на редки и изчезващи видове птици в България. През последните години се увеличи и работата по морските бозайници, една малко позната и застрашена група в Черно море, за която тепърва ще се разкриват нови важни и интересни факти. Паралелно с всичко това, се опитвам да създавам проекти за подпомагане на студентски клуб Скорец на Биологическия факултет – една според мен изключително важна структура, вдъхновяваща студентите да обичат биологията и да опазват природата.

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Сред последните публикации, в които участвах, може би най-интересна е серията от доклади, които представихме на организираната във Факултета Първа национална конференция по реинтродукция на консервационно значими видове в България. В този форум представихме редица успешни резултати в опитите за възстановяване на популациите на редки и изчезващи видове у нас. Един от най-големите и трудоемки проекти е реинтродукцията на белоглавия лешояд в страната, осъществявана от организациите Зелени Балкани и Фонд за дивата флора и фауна. Нещата вървят добре и през 2016 година видът се завърна като гнездящ в три територии, където от десетилетия назад беше изчезнал. С надежда очакваме добрата тенденция да се запази и да имаме възможност успешно да продължим да противодействаме на критичната загуба на биоразнообразие, белязала нашата епоха.

Credit: Атанас Грозданов
Credit: Атанас Грозданов

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Смятам, че трябва да бъдем оптимисти по отношение на развитието на науката у нас. Сериозна крачка напред е участието на страната ни в Европейския съюз – организация на едни от най-напредналите нации в света по отношение на всеки възможен обществен показател. Надявам се да успеем да използваме възникващите възможности по най-добрия начин, а добрата новина е, че те стават все повече и повече. При всички случаи, като човек, обучаващ стотици млади хора, аз нямам право да им предавам заедно със зоологията нищо друго освен оптимизъм и мотивация.

 

Как оценявате работата на екипа си?

Радвам се, че имам възможност да общувам с хора, вдъхновени от науката и в същото време отдадени на преподаването в Биологическия факултет. Допада ми средата не само в рамките на катедрата, но и на факултета като цяло. Тук определено се чувствам у дома си, а това е предпоставка да се опитвам да правя всичко най-добро по силите си домът ми да се развива по най-добрия начин. Мисля, че това е много важно, за да надграждаме резултатите си и да вървим уверено напред. В много неправителствени организации виждам също квалифицирани и мотивирани хора и постоянно се опитвам да създавам връзки и нови междуинституционални екипи, които да работят успешно в името на общи каузи.

Credit: Атанас Грозданов
Credit: Атанас Грозданов

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Малко след като започнах работа във Факултета, усетих нуждата да търся сред студентите мотивирани хора, които искат да работим заедно. Така се роди идеята за студентски клуб Скорец, който вече около осем години активно функционира, създавайки възможности на студентите за допълнителни активности – експедиции, доброволчество и много други. Голяма част от тези студенти имат траен интерес и към зоологията и с много от тях вече имаме успешна съвместна работа под формата на публикации, участие в конференции и проекти.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

За мен науката е не просто нещо много важно, тя е начин човек да се чувства удовлетворен, да допринася за благото на обществото и да създава контакти и приятелства с най-интересните и най-дейните хора в страната си и по света. Не винаги е лесно да намериш пътя си, но резултатите винаги си струват. Освен това, въпреки че пътищата на хората често завиват в неочаквани посоки, страстта към науката може да остане жива независимо от избраното поприще.

 

Credit: Атанас Грозданов
Credit: Димитър Димитров

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Може би най-вече не трябва да се гледа на нея като на нещо абстрактно. Необходимо е държавата да обърне сериозно внимание на развитието на науката, като стратегическа инвестиция с дългосрочни ползи за страната като цяло. Притежаваме научен потенциал, който с правилните грижи може да ни се отплати многократно. Друг важен момент, според мен, е да се опитаме да разбием стереотипа, който хората свързват с думата “учен”. В съвременната ера на информацията, младите хора трябва да виждат в лицето на учените динамични хора с разностранни интереси и разчупено мислене, за да ги последват и да задълбочат интересите си в науката, като я предпочетат пред всички привлекателни теми, с които светът ги атакува.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Всъщност имам доста други интереси, но разглеждам повечето от тях до известна степен като свързан и с науката. Запален съм по фотографията, слушам много музика (естествено рок и неговите вариации) и харесвам творчеството на Джон Толкин, в което намирам доста дълбок изследователски и природозащитен замисъл. Разбира се, много обичам да пътувам и да откривам нови места, а те са свързани и с нови видове за наблюдаване и изследване. Всички тези теми са много важни за мен и се опитвам да не пренебрегвам никоя от тях, защото те могат да бъдат извор на вдъхновение и за по-класическите научни занимания.

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close