Вие сте тук

Интервю с Алексей Митев: Въплъщавах се в ролята на учен с тайно убежище

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Алексей Митев, студент по Медицина към МУ София, четвърти курс. В момента правя година по Еразъм+ във Фрайбург, Германия. Занимавам се с научни проекти от училище. Лице на Науката за 2014 година към ФеймЛаб, Автор към „BBC Знание България“.

 

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Най-много проекти имам към Катедра Анатомия и хистология към МУ София. Публикациите са на тема ретина и glomus caroticum.

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Като малък започнах да се въплъщавам в ролята на учен с тайно убежище. Това беше на игра, но по-късно природните науки ми допаднаха, започнах по собствено желание да се занимавам повече. Профилът ми в гимназията беше Биология и Химия.

 

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

С ментора ми кандидатствахме веднъж, но проектът не беше одобрен.

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Изследване на йонните канали в ретината при плъхове и корелацията между видовете канали и цветното зрение на тези гризачи.

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Наистина ми е трудно да отговоря на този въпрос. В България има наука, но не на достатъчно високо ниво. Липсват млади кадри и мотивация. Бизнесът и науката не кооперират на оптимално равнище. Голяма част от българските ученици и студенти са изключително амбициозни, готови да дадат жертви в личен план за развитие в науката. Липсата на перспектива е голямата каменна стена, която ги спира.

 

Как оценявате работата на екипа си?

Не знам дали е истински късмет или практика, но съм изключително благодарен на всички ментори, с които имаме общи проекти. Тези хора са отдадени на работата си, обичат я. Най-големите пречки за по-голямо развитие при тях са лошо устроената бюрокрация и йерархията на приоритетите в обществото ни.

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да. Щастлив съм, че в МУ София има толкова много студенти, които се занимават с научна дейност.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Изборът е личен, не можеш да принудиш човек да се занимава с нещо, което не му допада. Това, което лично ме мотивира е фактът, че с всеки един следващ проект пъзелът придобива по-ясен, приятен вид. Контактите са обезателно полезни – трудно по друг начин можеш да срещнеш хора, отдадени на идеята си и в същото време с изключително приятен характер, те са неизчерпаем кладенец от интересни теми и разговори. А с времето все повече осъзнаваш, че приятният човек до теб и разговорът, провокиращ към повече креативност и динамика в обществен и личен план, те правят щастлив, ползотворен и способен.

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Повече възможности за студентски изяви. Увеличаване на приходите на научните институции и регулиране на финансите по справедлив начин. Достъп на учениците от цяла България до интерактивни научни състезания, игри, олимпиади.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

През свободното си време се старая да пиша повече научно-популярни статии, защото това е начинът за качествен анализ на интересни теми, които впоследствие се оказват интересни на всеки. Свиря на пиано, спортувам.

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close