Вие сте тук

Интервю с Албена Йорданова: Където и да бъда по света, моето сърце е тук!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Албена Йорданова и от 5 години съм доцент по биохимия в Медицински факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. От 2010 г. имам честта и отговорността да бъда и ръководител на Националния отбор по биология. За мен е огромна привилегия да познавам и непрекъснато да откривам младите таланти на България, които обичат живота, природата, знанието и търсят отговори на въпросите, които ги вълнуват.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

До 2012 година бях главен асистент в Институт по биофизика и биофизично инженерство на БАН, както и хоноруван преподавател по биохимия в Биологически факултет на СУ. От 2012 година преподавам главно биохимия на студенти по медицина в новосъздадения Медицински факултет на Софийски университет „Св. Кл. Охридски“. Всъщност, Медицинският факултет на Софийския университет е създаден през далечната 1917 год., но през 1950 се отделя от Софийски университет и се основава Медицинска академия, която след редица трансформации днес е Медицински университет, София. От 2003 год. в структурата на Софийския университет е възстановен Медицинският факултет, който приема своите първи студенти през 2007 год. И ето че през настоящата 2017 год. се радваме на  дипломирането на студентите от 4-ти випуск на възродения в СУ Медицински факултет. Нашият факултет използва учебна база, включваща модерно оборудвани аудитории и лаборатории на Медицински, Биологически, Физически факултети и Факултета по химия и фармация на Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, а клиничните дисциплини се изучават в базите на Университетска болница Лозенец”, Военно-медицинска академия, Сити клиник и София-мед.

Смея да твърдя, че студентите по медицина в нашия факултет са изключително ерудирани, любознателни и отдадени на желанието да учат, да знаят и да могат. Лекциите ми с тях са интригуващи дискусии, защото те непрекъснато се интересуват от новостите в науката и задават много въпроси, като често приятно ме изненадват с логическото си мислене. За мен е огромна радост да контактувам и да се срещам всеки ден с тези будни и мотивирани младежи, които съвсем скоро ще се реализират като лекари, учени, изследователи и ще се грижат за бъдещето на обществото ни.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Родена съм в квартал Върба на гр. Радомир, където израснах сред природата и от малка съм пленена от тайните на живота. Около мен винаги е имало много растения, градини, домашни любимци, за които се грижим и до днес със семейството ми. И след като попаднах и на прекрасни учители по биология в моя роден град животът ми логично тръгна в тази посока. След 8-ми клас кандидатствах в Националната природо-математическа гимназия и от 1983 година живея в София. Но връзката ми с моя любим град е много силна и почти всяка седмица прекарвам почивните си дни там, сред зеленината на поляните и хълмовете, наслаждавайки се на допира до истинския живот. След като завърших Биологически факултет на СУ през 1990 год. съдбата ме срещна с моя бъдещ научен ръководител, ментор и приятел проф. Здравко Лалчев, с когото и до сега работим по обща научна тематика, свързана с ранната диагностика и съвременното лечение на белодробна незрялост при недоносени новородени деца, както и на различни други белодробни заболявания при възрастни. Екипът ни е сплотен, лоялен и убедено мога да кажа, че колегите ми са и мои приятели, с които споделям както работните задължения, така и празниците в живота.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

За мен и моите колеги в екипа бе приятна изненада одобряването на наш проект на тема „Разработване на съвременни методи за ранна и бърза диагностика на неонатален респираторен дистрес синдром при рискови новородени деца“ в последната сесия на Фонд „Научни изследвания“ на МОН. Целта на този проект е чрез бързи биохимични и биофизични изследвания на проби гастрални аспирати от рискови новородени деца да се установи веднага след раждането белодробната им зрялост и да се вземат адекватни мерки за прилагане на животоспасяваща сърфактант-терапия при необходимост. За съжаление относителният дял на рисковите новородени деца в България прогресивно нараства и през 2015 г. достигна 11,4%. При тези деца рискът от смъртност е многократно по-висок в резултат на възникване на респираторни нарушения, като в резултат на неонатален респираторен дистрес синдром се регистрира до 50% смъртност при преждевременно родените деца у нас. Надяваме се резултатите от нашия проект да променят тази негативна статистика и да бъдем от полза за подобряване на качеството на живот на недоносените деца, както и на техните родители, което е безценно.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

По тематиката, за която Ви разказах, нашият екип работи от три години и до сега сме натрупали опит и експериментални резултати за статистически анализ. Съвсем скоро в реномираното списание Colloids and Surfaces ще бъде публикувана наша приета статия със заглавие „Application of Axisymmetric Drop Shape Analysis and Brewster Angle Microscopy for Assessment of Clinical Samples from Prematurely Born Infants with NRDS“ (статията вече е публикувана и достъпна тук – бел. ред.). Тази публикация е плод на труда на водещи неонатолози в страната, учени-преподаватели в Медицински факултет на СУ, както и на млади научни работници, които са бъдещето на научно-изследователския ни екип. Надявам се сътрудничеството ни да продължава и занапред със същия ентусиазъм, доверие и подкрепа.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие? Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

В последните години все повече умни и амбициозни млади хора напускат страната ни, преследвайки мечтите си да учат и да се реализират във водещи университети и лаборатории в света. Те са наясно, че там дългогодишните им усилия, знания, умения се оценяват по достойнство и така ще се реализират пълноценно като учени и като личности. В България има отделни учени-ентусиасти, които аз бих нарекла „последните мохикани“ в някои лаборатории на БАН и малкото водещи наши университети. Благодарение на искрения им ентусиазъм, страст към изследователската дейност и преследване на творческите им цели, тези устойчиви и непреклонни пред иронията на съдбата си будители работят лишени от средства, но заредени с такава енергия и страст, че за тях почивни дни няма.

За да се променят нещата и да накараме умовете на България да се реализират тук, трябва да се инвестира много, като се започне от детските години. Била съм два пъти в Сингапур – държава с размерите на нашата столица София, в която преди 50 години хората са страдали от масова безработица, нищета, недостиг на вода, жизнено пространство, обработваема земя и суровини. Под ръководството на Ли Куан Ю – един от създателите на „Сингапурското чудо“, за 30 години държавата успява да се пребори с тези проблеми и само за едно поколение прави скок от развиваща се към промишлена държава. Един от решаващите фактори за това светкавично развитие е, че там са инвестирали в учене, образование и създаване на модерни технологии. Цялото общество се е сплотило около мисията, че само с осъзнато учене и прилагане на знанията в конкретни, ясно формулирани цели, се постигат феноменални резултати. Днес Сингапур е водеща световна сила, това е мястото, където дори при споменаването, че си учител или преподавател възрастни хора на улицата се кланят пред теб и те гледат с респект и уважение. За младежите в Сингапур е въпрос на чест да покажат най-доброто от себе си и да предават опита си на своите връснтици. В последните години на Международните олимпиади по биология първите места са запазена територия за представителите на Република Сингапур, която има население от 4.5 милиона души.

Тайван, 2011, където спечелихме 1 сребърен и два бронзови медала!Тайван, 2011, където спечелихме 1 сребърен и два бронзови медала!

Така че, ако трябва да се опитаме да постигнем част от техните успехи, ще трябва образованието и науката да бъдат обявени за мисия на бъдещите поколения и на бъдещите правителства. Според мен, ако има мислещи за бъдещето на България политици, те трябва да се обединят около тази идея и да я отстояват във времето, защото това е правилната посока в динамичните времена днес. Необходимо е търпение и постоянство, това да стане реалност, но примери има много. Трябва само да повярваме, че и ние го можем, а хилядите разпилени български умове по света ясно показват, че това е факт. В допълнение искам да кажа, че са необходими много сериозни промени в начина на обучение – и учениците, и студентите трябва да бъдат убедени от ползата на наученото, от приложение на знанието в практиката и живота, а не просто наизустяване на факти, формули и твърдения. Всеки един урок би трябвало да започва със следните думи от страна на преподавателя: „Наученото днес ще ви бъде от полза, защото……“. Така младите хора ще бъдат мотивирани и заинтригувани да положат усилия за бъдещето си.

Как оценявате работата на екипа си?

Както казах, в нашия изследователско-преподавателски екип сме хора, които си имат доверие и разчитат на пълна подкрепа. И като преподаватели, и като изследователи носим голяма отговорност за направеното от нас и се стремим да бъдем пример за младите не само като учители, от които получават знания, но най-вече като добронамерени личности. За мен и колегите ми е важно да сме широко отворени към младите хора и да бъдем тяхна подкрепа. Много от нашите ученици и студенти са и наши близки приятели, с които работим заедно, но и се забавляваме.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Много студенти по медицина, молекулярна биология, биотехнология имат засилени научни интереси и посещават различни лаборатории в БАН и в някои факултети на СУ. По програмата на МОН „Студентски практики“ много студенти могат да се запознаят с различни експериментални методи и да се докоснат до истинската наука. От друга страна, младите докторанти в страната, които също са се посветили на науката, работят с голям ентусиазъм за постигане на целите си. Така че лично аз познавам много млади хора, които се занимават с наука в страната ни, но дали те ще останат тук, ще зависи от много фактори – промяна в субсидирането на научно-изследователските лаборатории, драстично повишаване на възнагражденията на учените, които имат реално постигнати резултати, доказани с научни публикации, както и промяна на отношението на обществото към учените днес. Само да припомним, че по традиция учителите, учените и артистите са Будителите на нацията ни, но за това се сещаме като че ли само на Деня на народните будители на 1ви ноември…

Ханой, 2016 - един сребърен и два бронзови медала
Ханой, 2016 – един сребърен и два бронзови медала.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Ако страстта към знания е в душата и сърцето им, няма сила, която да промени посоката на тяхната професионална реализация. За мен учените и преди време, и днес са авантюристи, носещи в себе си духа на Дон Кихот. Така че благородната лудост да постигнеш планираното от теб и да откриеш поредната тайна на живота, е лична удовлетвореност от постигнатата цел. А когато е споделена и от сплотен колектив, тогава признанието е пълноценно!

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Както споменах от 2010 г. съм ръководител на Националния отбор по биология заедно с доц. Снежана Томова и докторант Радослав Александров. За да достигнем до участието на Международна олимпиада, с колеги от СУ и БАН подготвяме тестове и практически задачи за Областния и Националния кръг на Националната олимпиада. Победителите в призовата десетка продължават надпреварата, като след нови изпити и практически задачи избираме четирима участници, представящи България на това най-сериозно състезание по биология в света. От 2010 година до сега нашите състезатели за завоювали 13 бронзови и два сребърни медала, както и 8 почетни грамоти. Така че Олимпиадата по биология е част от моето ежедневие, която ме зарежда позитивно, срещайки и развивайки младите умове на страната ни.

С бивши олимпийци на среща с пресата, 2016.
С бивши олимпийци на среща с пресата, 2016.

Извън лабораторията и университета, аз и моите колеги и студенти често ходим на театър, опера, балет, рок или поп-концерти. Аз обожавам театралните представления и посещавам една и съща пиеса неколкократно, защото всеки път усещането и емоциите са различни. Любимата ми постановка беше „Трамвай желание“ в Театъра на армията, която съм гледала над 10 пъти, а „Хъшове“ на Народния театър е победителят по посещаемост от мен. Очарована съм от таланта на Деян Донков и постановката „Полет над кукувиче гнездо“ ме разплаква всеки път, когато съм сред публиката. Другата ми страст е пътешествията и не пропускам възможност да пътувам по света, да откривам нови места, да се възхищавам на културните и кулинарни традиции на различните нации. Тази година е посветена на обиколка на Европейски страни – през януари бях в Сърбия с приятели; началото на март – на екскурзия с моите две деца в Румъния; през пътешествахме с мои студенти и приятели в Италия; следващата дестинация ще бъде Великобритания (където през юли ще се проведе Международната олимпиада по биология); през септември ще бъда с колеги на конференция в Париж, а ноември – конгрес във Валенсия. Но където и да бъда по света, знам, че моето място е тук, в България, където се радвам на обичта и признанието на моите деца, студенти, колеги и приятели, и където е моето сърце!

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close