Вие сте тук

Интервю с Албена Антонова: Науката е за мечтатели!

 

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Родена съм и съм израснала в София. Завършила съм Френската гимназия, която беше (и се надявам още да е) едно от най-забележителните средища на инакомислие и свободолюбие. В гимназията участвах в редколегията и дори бях за малко главен редактор на вестника на Френската – „Ami”, и то по времето, когато се честваха 35 години от създаването ѝ, правихме много интервюта, срещахме се с различни личности, ровихме из дисидентските истории на нашите предшественици от 60-те години и мечтаехме да променим света… Беше 1995-97, ние бяхме пълни с надежда и готови на всичко (както се пее в една песен). Бакалавърската ми степен е от франкофонската програма по Стопанско управление в Стопанския факултет на СУ, а магистратурата също беше към една френска програма, така че получих Магистър по управление от Университета в Нант. Тъй като детската ми мечта беше да се занимавам с много „сериозни дела” като финанси, след шест месечен стаж в една агенция към USAID си намерих работа в корпоративен отдел в управлението на една банка. След четири години в банковата сфера осъзнах, че тази работа не ме прави щастлива и се замислих сериозно, какво обичам да правя. Върнах се в университета и първоначално започнах да работя по различни международни научно-изследователски проекти към екипа на проф. Румен Николов от ФМИ на СУ към НИС. Отчислена съм с право на защита с тема на дисертацията „Системи за управление на знания”, а от 2009 съм асистент в Стопанския факултет на СУ и водя упражнения по „Информационни системи и технологии”, „Телематика и бизнес приложения” и „Управленски информационни системи”.

Така разбрах, че работата, която осмисля живота ми е в науката – да научавам нещо ново всеки ден, да пътувам, да предавам знания и опит, да си задавам въпроси и да откривам истината… имам и прекрасна 9-годишна дъщеря, и всеки ден се опитвам да правя света по-хубав – заради нея и заради всички деца!

 

Как решихте да се занимавате с наука? Така ли си представяхте мечтаната работа като дете?

Ако трябва да започна с най-първите си детски спомени, няма да забравя как си мислех, че е прекалено скучно човек да има една професия за цял живот и си мечтаех за поне две-три-четири професии. Вече в  гимназията се събуди интересът ми към икономическата наука. В началото на прехода времето беше такова, че спестяванията на хората изчезваха за няколко дни, банки и предприятия фалираха, заплатите на учителите ни изпаднаха от всички стандарти, инфлацията се измерваше с трицифрени порядъци, появиха се пирамиди (и фараони)… И оттогава искам да разбера и да вникна в икономическите и социални процеси, какво се случва и защо изведнъж хората, трудили се цял живот бяха останали без средства и на подаяния, как икономическите проблеми се отразяват на развитието на цялото общество.

 

Може ли да се каже, че работата трябва да е призвание? Въобще как на човек му хрумва да се занимава с това?

Със сигурност! За това се боря! Ако една работа не е призвание, ако не е вътрешен двигател и не разгаря огън в душата, по-добре да се върши от някой друг, от машина или робот. И най-важното е, че ако човек си обича работата и гори за нея, няма начин да не става по-добър! Иначе не се получава…

Възлагам големи надежди на новите технологии – те ще ни дадат възможност да намерим по-лесно такава работа, която да ни осъществява, да разгърнем пълния си потенциал.

Как ми хрумна да се занимавам с наука?

Странно е. Докато бях студентка си търсих работа за лятото и попаднах на една обява за временна позиция в екипа на проф. Румен Николов от ФМИ на СУ. И така от нещо временно, след години се върнах и открих моето призвание.

Затова моят съвет е да се пробват различни неща.

 

Каква е движещата сила?

Средата! Определено е важно хората да се подкрепят и да си дават увереност, че има смисъл.

Един от най-големите митове е, че в момента е възможно научните достижения да са плод на индивидуални заслуги и усилия. Истината е, че всички открития вече са въпрос на сътрудничество, на коопериране с колеги от различни държави и области, но най-вече на ежедневната работа с най-близките колеги. От една забележка, една подхвърлена дума може да се породи идея, която да доведе до ново изследване или проект… Затова средата трябва да стимулира, а не да потиска научното общуване.

А в науката и университетите средата е уникална! От една страна са студентите, за чието внимание трябва да се борим ежесекундно, трябва да ги изненадваме, провокираме, да  изпитваме склонността им да мислят, да събуждаме въображението им…  А от друга страна е международната наука, световните мрежи, които врят и кипят и където всеки ден се случва нещо ново, интересно и вълнуващо.

Ако липсва подходяща среда, за съжаление всяко движение напред е обречено.

И тук искам да подчертая колко е важна ролята на възрастните (или утвърдените) колеги спрямо по-младите – подавайте ръце, стройте мостове, изграждайте пътечки и давайте посоки… Ако има усещане за затвореност, за кули от слонова кост, няма как да се премине през тази бариера и средата се разделя на „тука” и „там”…

 

Какво е мнението Ви за науката в България? И респективно извън.

В България се случват много интересни неща, защото съм виждала истински просветлени духове. Тук всеки успех е много по-труден, отколкото навсякъде другаде. Но и много от пречките си ги създаваме ние – типично българското подценяване на някого, „той ли ще каже” и други. Но смея да твърдя, че наистина липсата на особени материални стимули остави в университетите и институтите само истински увлечените в науката сърца.

Няма да забравя една обява за работа в обсерваторията в Рожен, добила невероятна известност из социалните медии за млад астроном с няколко чужди езици, с научни публикации, с кола и възможности да работи там, а насреща се предлагаше близка до минималната заплата за страната. След няколко месеца се появи интервю с един младеж, който въпреки всичко се беше решил да отговори на обявата и да отиде там! В погледа на това момче се виждаха всички тези мечти, всички тези посоки и сила на духа, които никоя заплата не може да купи…

Докато в чужбина нещата са различни. От една страна са САЩ, където конкуренцията в научните среди и „изстискването” на резултати, създаването на усещане за надпревара с времето и с монетаризирането на всяко научно откритие са станали пословични. Не мога да се примиря, студентските кредити в САЩ са по-високи от нивата на ипотечните кредити! Вчера научих за едно познато дете, завършило в САЩ микробиология със заеми за 80 000 USD, и което си търси работа в голяма фирма, защото не може да си позволи да си изплаща заемите с програма за докторантура! Кой печели от това?!

От друга страна е ЕС, където научни институции с хилядолетна история и традиция се опитват да се отворят към по-отдадена на практиката наука и да се състезават по рейтинги с иновативни и гъвкави научни технологични инфраструктури. Но въпреки различния статут на изследователите по света, мога да кажа, че науката изисква страшно много ресурс – време, отдаване, мечти, мисъл и сън. Науката не трябва да е място за изпълнение на икономически програми и бизнес планове. Оставете място и време на хората на науката да мечтаят и да виждат отвъд, да търсят пътищата за това, което никога не е съществувало! И затова трябва да има едно по-добро разбиране към младите хора в науката, към хората, които се опитват да балансират между семейство и деца, научна кариера и достижения…

This slideshow requires JavaScript.

С какво се занимавате в момента?

В момента изключително ме вълнуват социалните, организационните и институционални трансформации, които ще последват съвсем скоро от масовото въвеждане на автоматизирани системи или така наречените кибернетично-физически системи. В най-общ план, това са интелигентни информационни системи, които опосредстват връзката между физическия свят и информационния свят. Тук влизат всички технологии, като интернет на нещата (и изчисления в големи данни), ново поколение роботи, автоматизирани системи за изкуствен интелект, триизмерно отпечатване и добавена реалност и други. Говорим за новите поколения роботи и автоматизирани системи, като безпилотни автомобили, самообучаващи се системи и други, които имат потенциала да доведат до повишаване на безработицата и се очаква да засилят неравенството на всяко ниво. За съжаление има много хора, които ще се възползват от тези тенденции, включително и на политическо ниво, ще има социални и обществени трусове. Социалните системи като цяло не са адаптирани към новите икономически условия. Икономически системите са изключително небалансирани и се върви към още по-големи дисбаланси. Все пак, в момента близо 40% от произведената храна по света се изхвърля, докато милиони хора умират от глад. Но не бързам да обявявам края на света!

Така че, в момента пиша книга за това. Надявам се да достигна и да убедя повече хора да видят отвъд непосредствения шок и да си представят едно друго общество, в което не е необходимо да работим, за да живеем и да има какво да ядем. Едно друго общество, в което ще работим, за да бъдем себеизразени и по-щастливи. Ще имаме повече време за истински важните неща в живота – децата, опазването на планетата и животните, отношенията с хората, личното усъвършенстване, мечтите!

Затова и въпреки всичко, аз съм оптимист! Вярвам в младите хора, вярвам в истинските ценности и в доброто развитие от всичко това!

 

Какви са бъдещите Ви планове?

Бъдещите ми планове са да успея един ден да защитя доктората си, (когато и да стане това), да продължавам да мечтая, да раздавам оптимизъм и да работя за промяната, така че светът да става все по-добро място за децата ни. В моя случай, да продължавам да изследвам развитието на ИКТ и влиянието им върху икономическите и социални процеси, трансформацията на света, който познаваме и създаването на основите на нещо ново и по-смислено за бъдещето.

 

Как си почивате след дългия работен ден?

Най-хубавата част от деня е, когато свършат работните задължения, всички задачи свързани със студенти, проекти и други са изпълнени, и в лоното на нощта мога да потъна в научните статии. Тогава часовникът спира да се върти и изгревите нямат значение. Когато човек работи това, което обича, няма нужда от хоби… И това е невероятен късмет!

 

Интервюто взе Яна Ненчева

 

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close