Вие сте тук

Интервю със Светослав Димов: Образованието и науката са поставени на колене, но това е предизвикателство, а не пречка

Бихте ли разказал нещо повече за себе си? Къде сте учил? Какво сте завършил?

Завършил съм СУ „Св. Климент Охридски“ през 1996 г., специалност „Биохимия и микробиология“ със специализация „Генетика“. Аз съм от последния випуск на тази специалност – в следващия тя бе преименувана на „Молекулярна биология“. Истината е, че още в гимназията, 9-та Гимназия с преподаване на френски език в София, имах много добри учители по биология и по химия, така че дълго време се лутах в избора си между тези две науки. Но не бива да пропусна и учителката ми по биология в прогимназията, 38 училище в София, която може би ме запали по биологията още в 5 клас. Разбира се, както и при болшинството от моите връстници – биолози, еколози и природозащитници, не бива да се пропуска и вината на книгите на Джералд Даръл – писател и природозащитник от световен мащаб, който аз препоръчвам за четене не само на хора с интереси в биологията. През детството ми той самият като дете, описан в собствените му романи за времето, през което семейството му е живяло на остров Корфу преди Втората световна война, беше мой модел за подражание.

Как решихте да се занимавате с генетика?

В гимназията. Дотогава не знаех какво е генетика в буквалния смисъл на думата. Но в 10 клас, когато се изучаваше генетиката, тя ме грабна още от първия урок. Позволи ми да започна да се опитвам да виждам „общата картина“ на живота и това как той е организиран и как функционира. Генетиката е в основата на всичко живо. Още тогава, през 1987 или 1988 г., си купих един американски университетски учебник по генетика от над 1000 страници на баснословната за онова време за един ученик цена от 26 лева (стипендията ми тогава беше 30 лева). По-късно си дадох сметка, че едва ли съм разбрал повече от 10-15% от него, но геройски го изчетох почти на един дъх. И реших, че ако не е медицина (за която настояваха в семейството ми), ще е генетиката. И по-късно кандидатствах „Биология“ като първо желание в Биологически факултет на СУ, без да знам, че специализация „Генетика“ е към специалност „Биохимия и микробиология“. Бях щастлив, че съм приет на първо желание, а после се оказа, че трябва да се прехвърлям във втори курс, което никак не беше лесно, въпреки че ставаше дума за прехвърляне в друга специалност в рамките на един факултет и имах необходимия като условие отличен успех…

А какво точно представлява генетиката?

Най-точното определение е наука, изучаваща механизмите на наследственост и изменчивост на организмите. Ще използвам този пример – генетиката обяснява защо всички хора сме подобни, но същевременно и различни – различни по външен вид, но и различни по отношение на риска да проявим наследствени заболявания. А като изключим травмите, при всички останали заболявания, дори и при най-тривиалните настинки, наследствеността има някаква роля – от минимална до 100%. Но в генетиката в днешно време се наблюдава нещо, каквото бе наблюдавано в биологията през XХ век: „раздробяване“ в различни направления. Днес генетиката не е „монолитна“ наука, а по-скоро сбор от различни генетични науки на основата на обектите на изследване и методологиите, които се прилагат при тези изследвания – от медицинската и човешка генетика, до селскостопанската генетика, молекулярната генетика и генното инженерство. Обект на генетични изследвания се явяват също еволюцията, някои аспекти на биотехнологични процеси, че дори и на фармацията. Разбира се, съществуват припокривания в по-голяма и малка степен в отделните клонове на генетичната наука.

Разполагате ли с лаборатория, където да извършвате експериментите си?

Да. Отговорник или ръководител (не знам как точно да го нарека, тъй като у нас тази позиция не е регламентирана) съм на научно-учебна Лаборатория по молекулярна генетика и генно инженерство в Катедра „Генетика“ на Биологически факултет на СУ. Но при необходимост част от експерименталната дейност се извършва и в други лаборатории, включително и извън Катедрата в рамките на Биологически факултет. В днешно време науката не вирее във феодални условия и аз и екипът ми имаме успешни сътрудничества с лаборатории извън СУ, включително и в чужбина.

С каква апаратура си служите при правенето на някакви опити?

Изключително болен въпрос, предвид хроничния недостиг на необходимо финансиране. Но се старая да поддържам достатъчно добро ниво, че да мога да публикувам поне прилична наука в достатъчно реномирани специализирани издания. Както и да се обезпечи работата на докторанти и дипломанти. Апаратурата е много важна, но не е всичко – не по-малко важни са мотивацията и идеите. Обичам да използвам израза: „Който иска – намира начин, а който не – оправдание“. За мен той е общовалиден. В лабораторията ми във всеки един момент разработват дипломни работи между 2 и 4 дипломанта. Иначе да се върна на въпроса – най-общо може да се каже, че лабораторията ми разполага с апаратура за изолиране и анализиране на ДНК и белтъци, както и за работа с микроорганизми. Апаратурата е закупена основно с финансиране от научни проекти, включително и международни, в които сме участвали. Част от апаратите са дарени от колеги от Франция. Наложи се аз и един колега от катедрата да ги докараме от Гренобъл до София с личния ми автомобил, тъй като естеството, теглото и размерите им са такива, че не позволяват да бъдат изпратени по пощата, а и колегите, които ги дариха, не са длъжни да плащат скъп специализиран транспорт.

Лабораторията отговаря на условията и официално е акредитирана и за работа с генно-модифицирани микроорганизми от Министерството на околната среда и водите.

Как по-точно се извършва един ДНК-тест?

Зависи за какво се извършва ДНК-тест. Но като начало се започва с изолиране на ДНК, която в последствие се намножава в повечето случаи ин витро, след което се анализира. Различията в тестовете са именно при намножаването и анализите. Приложенията на ДНК-анализите са безброй – в криминалистиката, в медицината, в екологията, включително и в археологията и палеонтологията.

Как бихте разбрали дали двама души споделят общ прародител?

Разбира се, че на основата на ДНК! Специално при хората се използват т.нар. ДНК-маркери. Тези маркери на практика представляват малки участъци от геномите (съвкупността на цялото количество ДНК в даден организъм, включително и човека), които се унаследяват съгласно законите на генетиката. Някои от маркерите могат да се унаследяват и от двамата родители, други се унаследяват само по майчина линия от всички, а трети се предават само от баща на син. Има разработени и валидирани системи от маркери, както и методология за анализ, които дават ясни и еднозначни отговори. Генетиката е точна наука. Но аз бих желал да разширя въпроса Ви – освен за общ прародител в рамките на 3, 4, 5 или 10 поколения назад, генетиката дава отговор на въпроса как е протекла еволюцията на даден биологичен вид или въобще в живата природа. Ще Ви дам два примера – от години е ясно, че ние, видът Homo sapiens, притежаваме гени, които сме придобил чрез кръстосване с неандерталци, но учените имаха данни за генни и от друг, трети вид човек, който доскоро не беше открит. Но този човешки вид бе установен наскоро, при това само на основата на открит съвсем малък фрагмент от кост, без да е открит цял скелет.

Има ли разлика между ДНК-то при мъжете и при жените? 
Това да не е философски въпрос? Ще Ви отговоря обаче от гледната точка на точната наука генетика. Преди това ми позволете обаче да направя една забележка – знам, че изразът „ДНК-то“ е навлязъл в речника ни, но той е едно от нещата, които ме дразнят ужасно. Според правилата в българския език съкращенията не се членуват, а в този случай дори думата „киселина“, която е от женски род, се членува в среден. Нека да не падаме на нивото на комерсиалните журналисти с повърхностна подготовка по проблематиката, върху която работят…

Сега на въпроса – еднозначният отговор е „ДА“ – с ДНК анализ може например да се каже с абсолютна точност дали от дадена чаша е пил мъж или жена. Причините са следните – жените притежават малко повече общо количество ДНК в клетките си. При тях всички ядрени гени са представени в по две копия. Мъжете притежават малко по-малко количество ДНК и при тях част от гените, които при жените са в две копия, са представени само по веднъж. За сметка на това те притежават обаче гени, които не се срещат при жените. Може да се каже, че жените притежават повече гени като абсолютен брой, но мъжете компенсират с по-голямо разнообразие, тоест по-голям брой различни видове гени. С помощта на молекулярно-генетични методи тези разлики се установяват съвсем лесно. Но това са минимални разлики. Методите, които се използват, са изключително чувствителни и ги хващат.

По съвсем различен начин обаче стоят нещата, ако се разглеждат не гените, а самите ДНК последователности на всичките хромозоми. Като се изключат специфичните за мъжете гени, разликите са наистина минимални. За какви минимални различия става дума може да се добие от следния пример – разликата между ДНК от човек и ДНК от шимпанзе показва 98,8% идентичност, а това са два различни биологични вида. Какво остава за различия в рамките на един вид? Оставям отговора на вас.

Защо избрахте Софийския университет като място, където да преподавате, а не някой университет в чужбина?

Да кажем, че взаимно се избрахме… Или нещо като щастливо стечение на обстоятелствата във времето. Завърших Университета през 1996 г. и влязох веднага в казармата. Това бяха смутни времена на изключителна политическа нестабилност, социални вълнения и хиперинфлация. По онова време бях твърдо решил да правя докторантура някъде в чужбина. Но за разлика от колегите ми по онова време (далеч не бях единственият, който искаше да замине), не ми се искаше да се крия от военните власти и да не мога да се прибирам, поради което реших да отбия първо военната си служба. Не съжалявам за това – през тази една година в казармата нещата в България се стабилизираха и страната тръгна, макар и много бавно, в правилната посока. Това ме обнадежди, а същевременно в момента на уволнението ми от казармата излезе конкурс за асистент по генетика. Явих се на него и от м. януари 1998 г. до момента без прекъсване съм работил само в СУ, минавайки през всички стъпала на академичната йерархия до сегашната ми позиция – асистент, старши асистент, главен асистент и доцент. От три години и половина съм ръководител на Катедра „Генетика“, а от три – председател на Секция „Генетика“ към Съюза на учените в България. Дали съжалявам, че съм останал тук – отговорът ми е категорично „НЕ“. Дали са ми минавали мисли да поема по общия поток – няма да излъжа, хрумвало ми е многократно. Но смятам, че и у нас трябва да са прави и наука. Науката има икономическа възвръщаемост и трябва да се инвестира в нея. Говоря за науката въобще, не конкретно за моята. Доказателството за това мое твърдение е, че няма икономически развита държава, която да не инвестира значителни средства в образование и наука. Прогресът, включително и икономическият, се дължи на иновациите, а те са резултат от научните изследвания. Примери за богати държави с висок стандарт и с доста ограничени природни ресурси има много. Както и обратното – бедни държави с нисък стандарт на живот, които са богати на природни ресурси, но с ниско образователно ниво и без сериозни инвестиции в науката. За съжаление това нещо се асимилира трудно от, да ги наречем идейно-ограничени, управници, каквито у нас по-лесно избиват на повърхността. Но човек винаги трябва да е оптимист – лично аз се старая, гледайки на несгодите и ужасното положение на колене, на което са поставени образованието и науката тук, като на предизвикателство, а не като на пречка. А предизвикателствата укрепват личността, включително и интелектуално.

Интервюто взе Нели Костадинова

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close