Вие сте тук

Изследване върху мишки показва, че алкохолът пречи на способността да се заличават спомените, които носят страх

Изследвания върху мишки показват, че алкохолът може да попречи, вместо да помогне, ако целта е да облекчим или заличим носещите страх емоционални спомени, като тези, свързани с Посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Резултатите от това проучване откриват, че алкохолът засилва емоционалните моменти, свързани с изживяване на страх, и пречи на мишките да изтласкат страховете си.

В резюме върху откритията си, публикувано онлайн на 3 януари 2017 г. в Translational Psychiatry, изследователите заявяват, че експериментите идентифицират молекулярен механизъм, отговорен за свързаните с алкохола връщания към страха, като успешно прилагат лекарството Perampanel – към момента употребявано за лечение на епилептични припадъци – което обръща ефектите.

“Ако ефектите от алкохола върху моментите на страх са подобни при хората с това, което наблюдавахме при мишките, тогава изглежда, че работата ни ще помогне да разберем по-добре как травматичните спомени се формират и как да прилагаме по-добри терапии на хората, които се лекуват от ПТСР. Всъщност, склонността към пиене или други опити да се употребява алкохол за самолечение могат да саботират всички терапевтични усилия”, разказва Норман Хоуки, доктор, професор по неврология в Училището по медицина към Университета „Джонс Хопкинс“. Учените изчисляват, че 60 до 80% от хората с ПТСР прибягват към употребата на алкохол като “самолечение”.

За да изследват ефекта от алкохола върху способността да се премахват реакциите на страх към неприятни спомени, учените поставят мишки в клетки с електрифициран решетков под и изсвирват шест тона, придружени от удари с електрошок – “обучението в страх” е необходимо като модел на ПТСР. На следващия ден мишките са разделени на две групи: в рамките на два часа контролната група получава вода, а другата – вода, смесена с 20 % етанол – алкохол за пиене.

След това мишките са сложени в кутии с различна текстура, в които изследователите изсвирват тон, който да върне спомена за ситуацията от предния ден. След 15 минути учените връщат обратно мишките в клетките със специален решетъчен под и изсвирват 18 тона с 10 секундни интервали и без електрошок, за да се опитат да “разделят” чувството за страх от тоновете.

И двете групи мишки показват по-малко страх – който се проявява в заставане в неподвижна позиция – докато звучат тоновете. На следващия ден мишките са върнати обратно в специалните клетки, където чуват още четири тона. Изследователите използват чувствителен към движение софтуер, за да измерят процента от времето, в което мишките “замръзват” на едно място.

Мишките, получили алкохол предишния ден, остават неподвижни през около 50% от времето, а другите – по-малко от 40% от времето. Според учените, мишките, получили алкохол преди оттеглянето на спомена, изглеждат по-склонни да се завърнат към страха.

След това екипът наблюдава как алкохолът повлиява връщането на страха на молекулярно ниво. От предишни изследвания екипът от “Джон Хопкинс” знае, че изтласкването на спомени, свързани със страх, изисква рецептори за невротрансмитера глутамат. Когато към рецепторите са добавени фосфатни групи, те се придвижват от цитоплазмата и клъстерите към върховете на нервните клетки по продължение на синапсите – процепите между нервните клетки, където съобщенията се предават от една клетка на друга.

Изследователите взимат проби мозъчна тъкан от мишките, получили алкохол, и от онези, получили само вода, през различни етапи от експеримента: след обучението в страх, след подсещането за страха с тоновете, след разделянето на страха от тона и от следващия ден, когато мишките са тествани за връщане към страха. Учените използват антитела срещу глутаматния рецептор GluR1, включително някои, които специално откриват GluR1 с фосфатните групи на края на синапсите.

Резултатите показват, че след припомнянето за страха и след теста за връщане към страха, мишките, получили алкохол, имат много повече GluR1 рецептори с фосфати в края на синапса, отколкото другите мишки. Изследователите твърдят, че повишената наличност на GluR1 рецептори в синапсите на първите мишки изглежда запазва страха.

По-късно учените искат да видят дали спирането на GluR1 рецепторите да получават сигнали от химическия “пощальон” глутамат ще позволи на мишките, получили алкохол, да забравят за страха си като разделят емоционалния отговор от спомена. Дават на мишките 5 милиграма за килограм от блокиращия глутаматните рецептори медикамент Perampanel след онзи етап от експеримента, в който на животните е напомнено за страха, в момента, когато нивата на GluR1 рецептори са най-високи в синапсите. След това тестват завръщането на отговора към страха у гризачите, използвайки отново чувствителния към движение софтуер. В тази серия от експерименти, мишките, получили алкохол и медикамент, остават неподвижни през по-малко от 20% от времето, а другите мишки, които са получили алкохол, но не и медикамент, остават неподвижни през около 40% от времето. Според учените, блокиращият глутаматните рецептори медикамент намалява връщането на страха при мишките, на които е даден алкохол.

“Може би е възможно да подобрим ефективността на психотерапията при хора с ПТСР като използваме медикамент, който спира глутаматните рецепори по време на сесиите по десенсибилизация, когато пациентите възстановяват или си спомнят ситуациите, носещи страх”, казва Хоуки.

Неговият екип планира да продължи изследването на детайлите по този път при различни условия. “Истината е, че хората с ПТСР са много по-сложни от лабораторните мишки, а някои пациенти с ПТСР може да са на различни противострахови лекарства, антидепресанти и дори сънотворни”, казва той. “Всички тези лекарства, заедно с алкохол, могат да повлияят на способността да се премахнат изпълнените със страх спомени по различни начини.” Учените също така търсят партньори от фармацевтичната индустрия, за да проучат възможността да се започнат опити върху хора, така че да се тестват спиращите глутамата медикаменти при терапията на ПТСР, което може да отнеме няколко години.

Според Националния център за ПТСР при Министерство по въпросите на ветераните на САЩ, около 8% от населението страда от ПТСР в някакъв момент от живота си. Всяка година от 11 до 20% от ветераните на САЩ страдат от това психологическо разстройство.

Превод: Йоанна Николова

Източник:  Science Daily

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close