Вие сте тук

Земните пчели показват признаци на култура и вероятно способност за работа с инструменти

%d0%bc%d1%8a%d1%85%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d1%87%d0%b5%d0%bb%d0%b0

В продължение на години, Ларс Читка, който се занимава с когнитивни науки, се чувствал засенчен от колегите си от Университета „Куин Мери“ в Лондон. Изследванията им върху маймуни, гарвани и папагали постоянно разкривали колко са умни тези животни, докато той работел с пчели и по това време всички смятали, че те действат по инстинкт, а не поради интелигентността си. „Това беше предизвикателство за мен: Можем ли да накараме пчелите с ограничени мозъци да се справят със задачи, които биха впечатлили когнитивен изследовател на птици?“ – припомня си той.

Екипът на Читка доказал, че мъхестите пчели не само могат да се научат да „дърпат конците“ в своя полза, за да получат награда, но и че също могат да научат този трик от други пчели, въпреки че нямат опит с подобни задачи в природата. Проучването „успешно оспорва представата, че са нужни „големи мозъци“, за да се научават нови знания, заявява Крисчън Рутз, еволюционен еколог, който се занимава с когнитивистиката на птиците в Университета на Сейнт Андрюс в Обединеното кралство.

Много изследователи използват модела с дърпане на конци, за да определят интелигентността на животното, особено на птици и маймуни. Читка и колегите му използват тънка прозрачна пластична повърхност, поставена достатъчно високо, колкото да мушнат под нея три плоски изкуствени сини цветя. Всяко цвете има вдлъбнатина с подсладена вода в центъра, а към нея има закачен конец, който излиза извън границите на тази повърхност. Единственият начин земната пчела да вземе подсладената вода е да извади цветето изпод повърхността, дърпайки конеца.

Екипът поставил 110 земни пчели, една по една, близо до повърхността, за да видят какво ще се случи. Някои опитвали да издърпат конеца и се отказали, но две от тях се задържали и дърпали достатъчно дълго, че да достигнат до подсладената вода. В други серии от експерименти изследователите тренирали пчелите, като първо поставяли цветето близо до тях, а след това го избутвали под повърхността. Повече от половината от 40-те пчели, участвали в този експеримент, разбрали какво трябва да направят, съобщават Читка и колегите му в PLOS Biology.

След това изследователите поставили нетренирани пчели зад прозрачна пластична стена, за да могат да виждат как другите пчели издърпват цветето. Повече от 60% от насекомите, които гледали, знаели, че трябва да издърпат конеца, когато дошъл техният ред. В друг експеримент изследователите поставили пчели, които знаели, че трябва да издърпат конеца, обратно в тяхната колония и мнозинството от работниците на колонията схванали дърпането на конците, докато гледали тренирана пчела да го прави, когато напуснала колонията в търсене на храна. Пчелите обикновено научавали този номер след като гледали тренирана пчела 5 пъти, а понякога дори и само след едно наблюдение. Дори когато тренираната пчела умре, дърпането на конци продължило да се разпространява сред младите работници на колонията.

Но това не може точно да се определи като използване на инструмент, защото боравенето с инструмент би означавало конецът да е самостоятелен обект, който не е закачен за цветето първоначално. И други безгръбначни животни показват, че могат да използват инструменти: осата-копач избира малки камъни, за да компресира входовете на дупките си, например. Но фактът, че двете пчели разбрали сами как да дърпат конците без никаква помощ, и дори фактът, че останалите пчели успели да научат тази способност, е „много впечатляващ“, казва Айво Джейкъбс, когнитивен зоолог от Лундския университет в Швеция, който не бил част от проекта. „Фактът, че земните пчели могат да се научат да правят това, показва тяхната неочаквана поведенческа приспособимост“.

Проучванията могат също да загатнат за първична форма на култура у пчелите, казва Джейкъбс. С тяхната способност да разбират къде са останалите, какво правят и самостоятелните експерименти, които правят, насекомите демонстрирали, че могат да си предават знания – основно изискване за съществуването на култура, обикновено смятано за по-сложен феномен, обяснява той. „Интересно е да се види, че пчелите също имат тези умствени възможности“.

Рутз също е впечатлен, защото работата включвала почти 300 пчели и ясно било документирано как дърпането на конци се разпространявало от пчела на пчела в множество колонии. Когнитивните изследвания на гръбначни животни като маймуните и птиците обикновено включват магнитуд от много по-малко индивиди, отбелязва той.

С допълнителни експерименти Читка се надява да открие нервната основа на тази „интелигентност“ в земните пчели. Той обръща внимание на това, че насекомите може да не са чак толкова интелигентни, но вместо това „тези изследвания може да означават, че културоподобният феномен е всъщност базиран на относително прости механизми“.

Превод: Никол Николова
Източник: Science

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close