Вие сте тук

Зашеметяващи нови снимки на изолирано племе са източник на изненади

Дълбоко в бразилската джунгла, тези защитени индианци живеят свободно и извън представите за време.

This slideshow requires JavaScript.

Аерофотоснимките на изолираното племе, което живее в бразилската тропическа гора, са извор на значително нов поглед върху неолитния начин на живот, който има всичко, но е изчезнал от лицето на Земята.

Изображенията с висока резолюция, направени от хеликоптер през декември 2016 г. от бразилския фотограф Рикардо Стъкърт, предлагат безпрецедентен поглед на изпълненото с живот местно общество, живеещо в пълна изолация в дълбините на амазонската джунгла. National Geographic получи правата за първи път да публикува избрани кадри.

“Почувствах се сякаш бях художник през миналия век”, казва Стъкърт, описвайки реакцията си при срещата с местните. “Силна емоция е да знаеш, че в 21-ви век все още има хора, които нямат връзка с цивилизацията и живеят като предците си преди 20 000 години.”

Снимките на Стъкърт в близък план, направени до границата на Бразилия с Перу, показват подробности по отношение на индианците, които по-рано не са били забелязани от експертите, като например изрисуването на тялото със сложни рисунки и начина, по който подстригват косата си. “Мислехме, че всички подстригват косата си по един и същи начин”, казва Хосе Карлос Мерелес, който е изучавал бразилските туземни племена и е работил с тях повече от 40 години. “Не е истина. Може да се види, че имат много различни стилове. Някои изглеждат доста пънк.”

Същото племе привлича вниманието на света и през 2008 г., когато служители на Бразилската агенция за защита на правата на коренното население (Fundação Nacional do Índio), позната с акронима си FUNAI, показват снимки на племенни жители, оцветили тялото си с червена боя, които пускат стрели по ниско летящия самолет, в който са служителите.

От тази среща, племето е променяло местоположението си много пъти, казва Мерелес, ветеран сред скаутите на FUNAI и експерт по туземните групи в региона. Мерелес участва в полета, при който са заснети тези снимки, както и в предишните мисии през 2008 и 2010 г., които също дават невероятни изображения. “Тези групи променят локацията си приблизително на всеки четири години”, казва Мерелес за National Geographic по телефона от своя дом. “Местят се. Но е същата група.”

Стъкърт пристига по-рано през декември в далечния западен амазонски щат Акри като част от дългогодишен проект за заснемане на туземните племена в Бразилия. Качва се на хеликоптер, заедно с Мерелес, за да посети джунглите пред Жордао в близост до границата с Перу. Когато гръмотевична буря принуждава хеликоптера да се върне по средата на полета, пътниците изведнъж се озовават точно над изолираното селище от сламени колиби, разположени в гъстата джунгла. Голите жители са очевидно също толкова изненадани, разпръсквайки се из заобикалящите ги гори от подхода на въздухоплавателното средство.

Първоначалната паника, обзела племето, отстъпва пред любопитството, когато екипът се завръща няколко часа по-късно за още един поглед. “Изглеждаха повече любопитни, отколкото изплашени”, казва за National Geographic Стъкърт по телефона. “Усетих, че имаше взаимно любопитство, от тяхна и от моя страна.”

Окуражаващо за Мерелес е, че племето изглежда добре. Хората имат вид на добре нахранени и здрави, казва той. Парцелите с царевица, маниока и банани около грозда племенни колиби – известни като малока – изглежда достатъчен за да осигурява храна за повече от 80 до сто човека. Заедно с намиращите се в близост малоки на същото племе, Мерелес вярва, че популацията надхвърля 300 човека.

Също толкова впечатляващ за Мерелес е пороят от стрели, които жителите на племето хвърлят по хеликоптера, което според него е добър признак на съпротива. “Те са съобщения”, казва той. “Тези стрели означават ‘Оставете ни на мира. Не ни безпокойте.’”

За разлика от други региони на Бразилска Амазония, щатът Акри бди строго над местните си жители и горите си. Изолираните племена в Акри изглежда са в безопасност – за сега. Но джунглите след границата с Перу са пълни с незаконни банди за дърводобив, златотърсачи и наркотрафиканти, които представляват тип заплахи, заради които в миналото са изчезнали цели племена.

“Веднъж щом територията им е засегната от златотърсачи или дървосекачи, изолираните групи са свършени”, казва Мерелес. “Може да изчезнат от лицето на Земята и ние дори няма да разберем.”

Въпреки че изглежда, че отбягват директния контакт с външни лица, индианците от горните течения на реките Енвира и Умайта използват от дълго време стоманени инструменти. “Връщайки се обратно в 1910 г., има доклади, че нападат селища и си тръгват с мачетета и брадви”, разказва Мерелес. “Използват ги от доста време. На практика са част от културата им.” Оръдията им позволяват да разчистват достатъчно големи откоси сред дърветата, за да си набавят храна. Понеже групата никога не е поддържала мирен контакт с външния свят, името на племето не е известно. Бразилските власти ги наричат просто “изолираните индианци от горната част на Умайта”.

Фотограф и бивш служител на големи бразилски медии, включително Veja и O Globo, Стъкърт казва, че най-важната за него публика са четирите му деца. “Много са любопитни, винаги задават въпроси”, разказва той. “Много им е интересно как живеят тези индианци, тези хора, които са първите жители на страната. Искат да знаят всяка подробност.”

Стъкърт се надява, че книгата му Índios Brasileiros, която предстои да излезе, ще събуди любопитството и съвестта на следващите поколения, така че да могат да изпитат това пъплещо усещане по гръбнака, което той е почувствал, когато е погледнал селището от височината на хеликоптера.

“Беше изненадващо силно и емоционално”, спомня си той. “Това изживяване ме докосна дълбоко като неповторимо събитие. Живеем във време, когато хората са стъпвали на луната. И все пак тук в Бразилия има хора, които продължават да живеят както човечеството е живяло преди десетки хиляди години.”

Превод: Йоанна Николова

Източник: National Geographic

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close