Вие сте тук

Запознайте се с паяците, формирали армии, наброяващи 50 000

Автор: Джейсън Голдмън

Подобно на сцена от филм на ужасите паяжини, широки по няколко метра, са дом на хиляди паяци. Защо те са станали социални?

p03g4m8p

Осем крака, осем очи и чифт отровни зъби – обикновените паяци са толкова добре екипирани, че лесно се разбира защо арахнофобите са ужасени. Но има и една положителна страна: паяците поне са отшелници, така че обикновено се срещат на малки групи.

Несъмнено това си мислех.

Но след това се озовах, вървейки бавно през кален път в Перуанската амазонска джунгла, лице в лице с колония от паяци, наброяваща хиляди. Паяжината им, във формата на фуния, се простираше между дърветата и представляваше структура, съдържаща прекалено много от страховитите лазещи създания, за да могат да бъдат преброени.

Това бяха паяци, но не по начина, по който ги познавам: те изглежда функционираха като общество, както мравките и пчелите.

Повечето паяци наистина са „вълци единаци“, но има и такива, които са развили ниво на социалност, за да съперничат на колониите на мравките, пчелните кошери и дори обществата на приматите.

Anelosimus eximius – видът, на който попаднах случайно в тропическата гора, не е единственият вид социални паяци в света, но изгражда най-големите паяжини. Някои могат да достигнат повече от 7,5 метра дължина и 1,5 метра ширина. Паяжина с такива размери може да побере до 50 000 паяка. Това са много крака, очи и зъби.

Anelosimus eximius е открит преди повече от век от френски арахнолог на име Eugène Simon.  И други социални паяци са открити тогава. Съвсем наскоро, през 2006 година, бе открит такъв вид в Еквадор от ентомолога Leticia Avilés.

Социалността се проявява при поне 7 паякови семейства. От всичките описани 45 000 видове паяци на планетата, са известни само 25 социални.

Anelosimus eximius са социални паяци
Anelosimus eximius са социални паяци

Докато детайлите варират между видовете сред социалните паяци, много от характеристиките им са подобни.

Например, колония от Anelosimus eximius съдържа възрастни мъжки и женски, както и младите паяци, но мнозинството по паяжината са женски. В началото на 80-те години учени открили, че мъжките са само между 5 и 22% от популацията на всяка колония.

Социалните паяци работят заедно, за да построят, поддържат и чистят паяжините. Те си сътрудничат при улавянето на плячка и се хранят заедно, когато уловят по-голямо угощение.

Женските хранят потомството си като повръщат храна за тях, точно както птиците майки. Дори връщат храна за други малки, освен за своите. С други думи, работят заедно, за да се грижат за малките на колонията. Това са един вид паякови дневни грижи.

Колония Anelosimus eximius в Бразилия
Колония Anelosimus eximius в Бразилия

Разположените близо една до друга колонии са склонни да се сближават, защото новите колонии се формират по един от двата начина.

Понякога голямата паяжина се разкъсва на две, може би заради обилен дъжд или паднали клони, или дори от падаща маймуна. На нейно място остават две по-малки колонии.

В други случаи индивидуални женски се оттеглят от малките си и изплитат нови паяжини. Рано или късно и други разпръснати женски се присъединяват към групата – може би такива, които са се опитали да устроят своя паяжина, но не са успели. В края на краищата оцеляването е по-възможно на групи.

Заедно, тези два процеса обясняват защо колониите на Anelosimus eximius е по-вероятно да бъдат видени на групи, понякога наброявайки 40 свързани колонии в рамките на само няколко километра.

Anelosimus eximius е може би най-познат от социалните видове паяци, но това не ни казва много.

Колониите на Anelosimus eximius могат да бъдат с големи обхвати
Колониите на Anelosimus eximius могат да бъдат с големи обхвати

Паякообразните, които живеят на групи, не са добре проучени – може би защото съществуват толкова малко такива видове на първо място. „Моите студенти знаят повече за социалните паяци, отколкото средно вашите арахнолози“, казва Linda Rayor, ентомолог от Корнелския университет в Итака, Ню Йорк, която изследва австралийските ловни паяци.

„Повечето животни живеят уединено“, казва ми тя, „независимо дали са бозайници, птици или каквито и да са. Социалното поведение при иначе уединени животни е готино.“

Наистина готино, дори и да е някак плашещо.

Докато наблюдавах как минава денят на социалните паяци дълбоко в джунглата, една пчела се оказа залепнала за гигантска паяжина. Внезапно, дузина от осмокраките хищници се спуснаха масово върху борещото се насекомо на черни и жълти райета. Беше невъзможно да се види през гърчещата се маса от дребни паякови крачета, но едно нещо беше сигурно: беше свършено с пчелата.

Ако смърт от един паяк звучи достатъчно зле, сигурно е нищо, сравнено с атаката на цяло множество от тях.

Защо пчелата беше обект на такава ужасна смърт? Или, да го кажа по друг начин, как и защо малцина паяци са станали социални, когато по-голямото множество от техния вид живеят уединено?

Тази пчела залепна при колония на Аnelosimus eximus
Тази пчела залепна при колония на Аnelosimus eximus

Първият паяк, пра-паякът, вероятно е бил отшелник. Затова паяците, които са породили днешните истински социални паяци, трябва също да са били такива. Но тогава те сторили нещо забележително: те се превърнали в полу-социални – научили се да се толерират едни други, поне за известно време, дори да не се забавлявали от това да се мотаят заедно на групи.

Тази ранна толерантност може да е дошла като резултат от родителските грижи. При някои живи видове паяци днес, това означава само пазенето на пашкулите с яйцата, а при други, които се придържат към социалното развитие, стратегията е доста по-сложна.

При тези паяци женските осигуряват храна и защита за техните развиващи се малки и понякога дори за чужди малки. При някои видове майките дори сами се превръщат в жертва, като позволяват в последните моменти от живота си да станат храна за тяхното люпило. Полу-социалните паяци могат все пак да са и канибали.

„Те са паяците, които още като малки си сътрудничат“, казва арахнологът Jonathan Pruitt от Калифорнийския университет в Санта Барбара. „Но докато съзряват, те започват да проявяват нетърпимост един към друг.“

С други думи, младежката толерантност сама по себе си не е достатъчна, за да превърне паяците в напълно социални. Тогава трябва да се дължи на средата, в която живеят. Изследователите са открили три екологични елемента, които често водят до кооперативен начин на живот при паякообразните.

Една от причините е, че социалните паяци се хранят с по-голяма плячка.

Паяците отшелници, живеещи на места, на които е трудно да уловят по-голяма или по-изгодна плячка сами, рано или късно може да разберат, че е в техен интерес да работят заедно с други паяци. По-малка е стъпката от толерантност към сътрудничество, отколкото от агресивност към сътрудничество.

Друга често срещана особеност са силните дъждове. Не е нужно да вали често, но когато е наистина силен, дъждът може сериозно да повреди паяжините. Когато силна буря отстрани паяжината и застраши оцеляването на паяка, онези с дори смътно социално поведение, могат да се справят малко по-добре, отколкото живеещите изолирано паяци.

В резултат, някои учени споделят хипотезата, че бурното време благоразполага сътрудничеството, след като при тези условия тъкмо паяците, които си споделят задачата за поддържането и поправянето на паяжината се справят най-добре. „Многото ръце правят поправянето на паяжина лека работа“, казва Pruitt.

Фактор е и самата паяжина. Има само няколко отделни случая, в които паяци, неплетящи паяжини, са се развили до полу-социални. Тези паяци, живеещи на места като австралийската пустиня или полупустинният хабитат на Африка, трябва да се справят с необикновени обстоятелства, като огромна плячка или особено агресивни, внезапно нападащи мравки.

Ако оставим тези случаи настрана, социалните паяци почти винаги плетат паяжини. И повечето от тези паяжини имат сложни, триизмерни структури, както конусообразните паяжини на Anelosimus eximius, на които попаднах в джунглата.

Построяването на паяжина изисква много работа
Построяването на паяжина изисква много работа

Pruitt мисли, че това може да е просто въпрос на механика. По-лесно е за два паяка, които са на косъм от социалното развитие, да съединят паяжините си, ако са триизмерни, отколкото ако изплитат плоски, двуизмерни паяжини, като едноименната паяжина на Шарлот.

Комбинират се фактори като толерантност, размерът на плячката, бурното време и геометричната форма на паяжината, за да създадат перфектният кипеж, който да подтикне социалното поведение да излезе наяве.

Като добавим факта, че е по-лесно да се защитаваш срещу хищници, ако си в група, и че колективните паяжини предлагат относителна безопасност на паяците, тъй като те остават на едно място, а не се налага да рискуват пътуване надалеч от паяжината, на която са родени, за да живеят на друго място, за някои видове сътрудничеството е добра сделка.

Паяците като Anelosimus eximius, с техните обемисти фунии на смъртта, може на пръв поглед да се държат като социални насекоми. Но всъщност едва ли са по-различни от останалите.

Пчелите и мравките се разделят на различни касти. Някои са работници, други са войници (или търтеи), а имат и репродуктивна каста. Тези, които не са включени в репродуктивната каста, са безплодни – не биха могли да се размножават, дори да искат.

Междувременно, социалните паяци са по-егалитарни. Всички могат да вършат всяка работа и всички могат да се размножават.

Не че паяковите общества не разчитат на разделението на труда. Просто тези роли не са толкова стриктно разпределени, както е при социалните насекоми.

Когато някои женски социални паяци не се захващат с размножаването, не е защото са физически или генетично неспособни. Напротив, обикновено е защото не са имали достатъчно благополучен живот. Изисква се много храна, за да създадеш няколко стотин малки паячета и паяк, който няма достатъчно богата диета, не се заема със задачата.

Вместо това, ролите в колониите на паяците обикновено се разпределят според възрастта и пола. Учените все повече започват да осъзнават, че социалните паяци се разпределят и според персоналните си характеристики. „Те са невероятно добре организирани“, казва Pruitt.

Следейки внимателно индивидуалните паяци, той и някои други са открили, че определени паяци са по-склонни да прекарват дните си, като атакуват хищници, докато други поправят паяжини, помагат за гоненето на паразитите, почистват паяжината, отглеждат малките и така нататък.

Anelosimus eximius живее в компактни колонии
Anelosimus eximius живее в компактни колонии

„Наклонностите на паяците са тясно свързани с тяхната работоспособност в занаята“, казва той.

Въпреки че все още не е ясно дали тези умения се развиват чрез опита или е заради вродена пригодност, някои паяци са несъмнено в строителния бизнес, някои са ловци, някои са дежурни портиери, а други предлагат услуги за грижи за деца.

При видове като Anelosimus eximius паяците са по същество клонинги. Братя и сестри се чифтосват едни с други, поколение след поколение, и така колониите стават строго наследствени.

След като порасналите паяци не тръгват да търсят нови колонии, няма приток на нов генетичен материал. Поради тази причина някои подозират, че характеристиките при паяците се развиват като резултат от по-ранен житейски опит, а не генетично. „Въпреки липсата на генетично разнообразие, те проявяват силни различия от гледна точка на техните индивидуалности“, казва Pruitt.

Паяците Stegodyphus sarasinorum имат индивидуалности
Паяците Stegodyphus sarasinorum имат индивидуалности

През 2013 година той и негови колеги разглеждали социален паяк, наречен Stegodyphus sarasinorum, местен в Индия, Шри Ланка и Непал. Те открили, че индивидуалните черти на характера предричат каква работа ще изпълнява паякът.

Stegodyphus sarasinorum живее в сухи местности, изпълнени с треви и храсти. Но както паяците, които аз открих в тропическите гори на Перу, тези паякообразни работят съвместно, за да изграждат и поддържат паяжините си, и да улавят храна.

Като използват малки петна от боя, поставени на паяците, Pruitt и екипът му са успели да проследят по 40 от две диви колонии. Индивидите, които били по-смели, били по-склонни да се включват в атакуването на плячката, но други фактори, като размера на тялото и нивото на агресия, не оказвали влияние за тези наклонности.

„Реакции на стимули от плячката, хваната в паяжината, предизвиквали различни отклици, в зависимост от съвкупността от индивидуални характеристики“, заключили те.

С други думи, социалните паяци имат различни индивидуалности, което помага за определянето на техните роли в обществото.

По някакъв начин това не е много по-различно от човешките общества. Смелите, поемащи рискове хора, е по-вероятно да се борят с пожари или да се запишат в полицейска академия, докато по-пресметливите, предпазливи хора биха станали адвокати или архитекти.

Въпреки липсата на гръбначен стълб, безгръбначните като насекомите и паякообразните оказват помощ при изучаване на социалното поведение. „Когато става въпрос за поведение, което всеки вид животно извършва, насекомите [и паякообразните] могат да го направят, ако не и по-добре“, казва ентомологът Phil Torres.

Превод: Никол Николова

Източник: BBC

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close