Вие сте тук

Експлозия от невиждани досега минерали може би отбелязва зората на нова геоложка епоха

Учените са идентифицирали „внезапна експлозия от минерално разнообразие” на повърхността на нашата планета, което не би съществувало, ако не бяха хората, добавяйки тежест в полза на аргумента, че ние живеем в нова геоложка епоха – антропоцен.

Симонколеит - един антропогенен минерал. Credit: RRUFF
Симонколеит – един антропогенен минерал. Credit: RRUFF

Ново проучване установи, че невероятният подем на появата на нови минерали по време на Индустриалната революция, е довело до безпрецедентна диверсификация на кристали на Земята, и засенчва дори „кислородната катастрофа” от преди 2,3 млрд. години.
“Това е изблик на възникване на нови минерали, който се случва толкова бързо –  главно през последните 200 години, в сравнение с 4,5 млрд. години история на Земята. Няма друго подобно събитие в нейната история”, твърди пред The Guardian Робърт Хейзън от научния институт в Карнеги.

“Това е едно мигване на окото, това е просто един изблик, и… ние виждаме само върха на айсберга.”
Хейзън и екипът му анализирали 5 208-те минерала на Земята, които са официално признати от Международната Минералогична асоциация, и установили, че 208 от тях нямало да съществуват, ако не беше човешката дейност.

Тези минерали включват халконатронит (chalconatronite), рядък меден минерал, който кристализира като ярко синя кора върху древни египетски бронзови артефакти, и андерсонит (andersonite) – свързан с уран минерал с флуоресцентно зелено или жълто сияние, който се образува по стените на минните тунели.
Бронзовият оттенък на абхурита (abhurite) бил открит сред останките на SS Cheerful, който потънал край бреговете на Корнуол, Англия през 1885 г., и се формирал само поради химична реакция между солената вода и потъналите калаени слитъци на кораба.

Повечето от 208-те минерала, чието образуване е предизвикано от дейността на човечеството, са се образували благодарение на минното дело, а шест са открити по стените на топилни пещи, три в геотермалната система на тръбите и четири от праисторически жертвени места за изгаряния в австрийските планини.
Много други нови минерали също може да се формират в огромните ни сметища, покривайки старите батерии и електрически уреди, както никога преди не е могло да се случи, предполага екипът.

“Вероятно най-различни неща се образуват в присъствието на стари силициеви чипове или батерии”, твърди Хейзън пред New Scientist.

“Телевизорите съдържат всички тези екзотични фосфори върху екраните си, магнити и всякакви видове високотехнологични материали. Когато ги намокрите и окислите, ще започнете да откривате много екзотични нови материали.”
Списъкът не включва нови минерали, които са били съзнателно синтезирани от хората, например тези, произведени в магнити, батерии и синтетични камъни, тъй като “истинската” дефиниция за минерал според Международната Минералогична асоциация е, че той трябва да се получи естествено.

В течение на историята на Земята, екипът установил, че повечето минерали на Земята са се появили постепенно по време на кислородната катастрофа, която започнала преди около 2,3 млрд. години, и може би е продължила до преди около 1 млрд. години.

Събитието наситило земята с атмосферен кислород за първи път, благодарение на експлозията от фотосинтезиращи бактерии и минералите на повърхността се увеличили от малко над 2000 разновидности до повече от 4000.
Въпреки че това събитие довело до увеличаване с около две трети от официално признатите днес 5 208 минерални вида, постепенното натрупване е нищо в сравнение с внезапния прилив на разнообразие, което се случва през последните няколко века.

От средата на 18 век разнообразието от минерали на Земята е избухнало по-бързо от всякога. Екипът отбелязва „пламенното горене”, което хората са отключили през последните 250 години, в сравнение с „бавното тлеене” по време на кислородната катастрофа.

Казват, че тази безпрецедентна диверсификация е най-бързият темп на ново минералообразуване в земната история, и ясен белег за нова геоложка епоха, причинена от хората – на оспорвания антропоцен.
“Да си представим 250 години в сравнение с 2 млрд. години, това е разликата между едно мигване на окото… и един месец”, казва Хейзън в съобщение до медиите.

“Простичко казано, ние живеем в ерата на безпрецедентна диверсификация на  неорганични съединения. В действителност, ако кислородната катастрофа преди векове е ключово събитие в историята на Земята, бързото и обширно геоложко въздействието на антропоцена е удивително.”

Антропоценът все още не е официално призната епоха, но учените спорят от години, че човешкото влияние върху планетата е било толкова драматично, че ще бъде ясно обособено в земните пластове от седиментни скали или почва, които очертават основните геоложки събития в историята на нашата планета.
Хейзън и екипът му твърдят, че тази експлозия на нови минерали трябва да се разглежда от Международната комисия по стратиграфия – организацията, която в крайна сметка ще реши дали да реорганизира антропоцена като сериозен белег за началото на нова епоха.

“Смятам, че това наистина е най-важният фактор при вземането на решение дали антропоценът е нов геоложки период – фактът, че ние сме създали тези материали, тези кристали, които са изключително разнообразни и красиви и те устояват в продължение на милиарди години”, казва Хейзън пред The Guardian.

“Те ще бъдат вечно на Земята – отличителен слой, който различава нашето време от всяко друго време в предходните 4,5 млрд. години.”
Предишни аргументи относно антропоцена предполагат, че хората са прекъснали 11 700-годишната епоха на холоцена през 1950 г., когато ядрените тестове създават нов слой в земната повърхност.

Или може да е започнал още през 1610 г., когато драматичен спад на СО2 в атмосферните нива, предизвикан от пристигането на европейците в Северна и Южна Америка през 1492 г., е бил разкрит в ядрата на антарктическите ледове.

Това ново изследване е по-солидно доказателство за човешкото влияние върху планетата, твърдят Хейзън и екипът му.
“Ако сте геолог, който се е върнал 100 000 години или един милион или милиард години назад… ще намерите невероятни минералогични доказателства за едно напълно различно време”, казва Хейзън пред The Washington Post.

Ще трябва да изчакаме и да видим дали техният довод е достатъчно силен.

Изследването е публикувано в American Mineralogist.

 

Източник: ScienceAlert

Превод: Гергана Димитрова

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close