Вие сте тук

Древен космически прах изтича в улуците на покривите

Микроскопични частици от космоса се събират в канализацията на Париж, Осло и Берлин и разкриват невероятни прозрения за тайните на нашата слънчева система.


С упорит устрем Джон Ларсен тръгва да търси космически частици, датиращи от времето, когато нашето слънце е било бебе, в градската утайка, която се събира от улуците на покривите на сградите. И след като успява да убеди един британски планетарен учен да проучи неговите открития, годините работа най-накрая се отплащат.

През 2011 г. Ларсен се обръща към Матю Гендж от Imperial College London, с плана си да намери прахови частици на това привидно невероятно място. Макар различаването на космическите частици от създадените в градски условия да се счита за твърде трудно, това препятствието не възпира Ларсен.

“Това беше един любител учен, симпатяга, наречен Джон Ларсен, който всъщност е доста добре известен джаз музикант в Норвегия, и който има интерес към това и започва да събира утайките, озовали се в канавката”, казва Гендж пред Seeker. След като преравя събраното от улуците на покривите в Осло, Париж и Берлин, Ларсен изпраща на Гендж снимки на интересни намерени частици и въпреки неговия песимизъм, че Ларсен някога ще открие търсената плячка, той в крайна сметка удря джакпота.

Сега, с помощта на Гендж, двамата идентифицират стотици частици, които са паднали от космоса и датират още от раждането на Слънчевата система. Ларсен документира своите микрометеоритни открития като част от проекта Stardust.

“Представете си някой, който ви изпраща снимки на нещо през седмица, и всеки път, когато се вгледате в тях, си казвате: не, не, не, не е това, а после след 5 години той ви изпраща поредната снимка и на нея всъщност е това, което търсите… това беше моментът, в който си казах “О, Боже мой! Трябва да обърна повече внимание на този човек!”, добавя Гендж.

“Той е вложил толкова много усилия. Преровил е 300 килограма седимент от улуци. Това е удивително.”

Както е описано в изследване, публикувано в списание Geology, дуото идентифицира 500 частици прах, които произхождат от астероиди и комети. Но намирането на тези космически артефакти в мръсотията е само началото; тяхното изследване разкрива дълбоки познания за космическия прах, който пада върху главите ни точно в този момент и може да добави още стойност върху нашето разбиране за градивните елементи на планетите.

Нашата Слънчева система е изпълнена с прах от комети и от сблъсъци между астероиди. Най-видимият знак, че този прах достига до Земята, са метеоритните дъждове, които осветяват горните слоеве на атмосферата, когато Земята премине през една от многото прашни пътеки, оставени от тези междупланетни скитници. Въпреки това, тези малки частици, които валят през атмосферата като “падащи звезди”, изгарят напълно, оставяйки само една ярка искра след себе си. Пътешествието им рязко достига своя край в нажежено великолепие.

“Тези частици [седиментите в канавката] почти със сигурност не идват от метеоритен дъжд, тъй като този прах навлиза твърде бързо – движи се може би с 30 километра в секунда, и напълно изгаря в атмосферата на Земята”, казва Гендж.
Смята се, че частиците от канавката навлизат в атмосферата със скорост от около 12 километра в секунда, където атмосферната топлина неизбежно загряват частиците, но прахът оцелява при падането. Съдейки по размера от около 0.3 мм, това вероятно са най-бързите частици прах, оцеляващи след горещото атмосферно навлизане, отбелязва Гендж. Чрез анализ на 500 проби, изследователите са открили смесица от частици, които произхождат от астероиди и други, които са с произход от комети.

“Ние открихме прахови частици, които според нас са от комети и те са едва доловимо по-различни от тези, които идват от астероиди… те са богати на въглерод“, добавя той.

Разделянето на космическите частици от обикновената мръсотия в канавката не е лесна задача, но изследователите използват в своя полза една важна особеност на тези космически частици – те съдържат минерали, които ги правят магнитни. Така, чрез магнитно сепариране на сметта под микроскоп, тези частици могат да бъдат намерени.
“Тези [частици] са много сходни с космическия прах от дълбоководни седименти”, казва Гендж. “Основната разлика е, че те са много млади. Тъй като са били до голяма степен събрани от покриви на търговски сгради, улуците на тези сгради се почистват поне веднъж на всеки 3-5 години, така че ние знаем, че тези [частици] са се приземили поне в последните 5 години. Докато частиците, намерени на морското дъно, са на около 50 000 години. Тези са извадка на това, което на практика се приземява на Земята днес.”

Тъй като този прах е паднал на Земята в рамките на последните 5 години, изследователите биха могли дори да заключат как прахът от слънчева система, падащ на Земята, се е променил през последните милион години. Прахът, намерен в градските улуци, съдържа по-малко кристали от праха, който е открит в милион-годишния лед на Антарктида, например, но частиците са забележително подобни на космическия прах, който пада на Земята през Средновековието.

Според прессъобщение на Imperial College London, учените смятат, че промените в структурата на праховите частици могат да бъдат заради малки орбитални промени в планетите на Слънчевата система в продължение на милиони години. Леките гравитационни смущения вероятно променят траекторията на междупланетния прах, което го кара да се удря в земната атмосфера с различни скорости и ъгли. Следователно тези малки промени могат да повлияят върху нагряването при атмосферното навлизане, което, на свой ред, влияе на размера на частиците, които падат на земята и повлиява на формата на кристалите във вътрешността на микроскопичните зрънца.
Накратко, тези малки космически песъчинки съдържат невероятно количество информация за състоянието на орбитите на планетите, когато удрят Земята, но те също са много малки фосилизирани останки от нашата слънчева система, възникващи директно от материала в мъглявината, който е формирал нашето слънце и планетите.

“Реалните материали от комети и астероиди имат много дълга история; те датират още от раждането на нашата слънчева система преди четири и половина милиарда години”, казва Гендж.

Когато Оскар Уайлд писал, че “ние всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите”, едва ли е подозирал, че някой ден един норвежки любител учен ще търси звезден прах в канавката.

 

Превод: Гергана Димитрова

Източник: Seeker

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close