Вие сте тук

Докторантите се сблъскват със значителни предизвикателства за психичното си здраве

Приблизително една трета от докторантите са в риск или развиват често срещано психиатрично разстройство като депресия, съобщава скорошно изследване. Въпреки че тези резултати идват от малка група – 3659 студенти от университети във Фландърс, Белгия, 90% от които учат природни или социални науки – те въпреки това са важна добавка към литературните данни за широко разпространените психични проблеми в академичните среди. Едно ключово съобщение за научните стажанти, които се борят с такъв тип предизвикателства, пишат съавторите Katia Levecque и Frederik Anseel от Униерситета на Гент в имейл до Science Careers, е това, че „ти не си сам“. Освен това, авторите окуражават докторантите да оценяват колко важно е да се грижат за себе си. „Психичните проблеми могат да се развият в сериозни заплахи за здравето и кариерата на човек и могат да имат вредни последствия в дългосрочен план“, пишат те. Така че ако се борите, важно е да „потърсите професионална помощ или да потърсите помощ в личната си среда, дори и да си мислите, че вероятно е нещо временно“.

Според изследването, 51% от респондентите са изпитвали поне два от симптомите на лошо психическо здраве в последните седмици, което подсказва наличието на психологически стрес. Нещо повече, 32% съобщават за поне четири симптома, което показва риск от често срещани психични разстройства и е два пъти повече, отколкото при контролна група от високо образовани хора. Най-често съобщаваните симптоми включват чувството за постоянно напрежение, нещастност и депресия, липса на сън поради угриженост и липсата на способността да се преодоляват трудности или наслаждаването на ежедневни дейности. Най-добрият показател за опасност от психично разстройство, е трудността да се грижим за нуждите на семейството, заради ангажименти, свързани с работата. Високите работни изисквания и ниският контрол на работата също се асоциират с повишени симптоми.

Специално предложение:

От друга страна, да имаш вдъхновяващ научен ръководител частично компенсира тези рискове. Както и интересът към академична кариера, дори сред студенти, които са си мислели, че имат малък шанс да постигнат такава. Да се гледа на докторантурата като на добра подготовка за неакадемична кариера и да като плюс пред работодателите, също е благотворно. „Когато хората имат ясна визия за бъдещето и пътя, по който трябва да тръгнат, това осигурява чувство на значимост, прогрес и контрол, което трябва да е защитен фактор срещу психични проблеми“, обясняват авторите.

Според Nathan Vanderford, помощник декан за академично развитие от Университета в Кентъки, Лексингтън, който също изучава психичното здраве при докторантите, „изследването подчертава това, което дълго е било предполагано: че работните условия и перспективата за кариера играят ключова роля за психичното състояние на докторантите“, пише той в имейл до Science Careers.

„Институциите, катедрите, както и научните ръководители дълго са игнорирали системните психически разстройства сред докторантите“, продължава Vanderford. „Данни като тези трябва да направят проблемите неоспорими и трябва, поради етични и морални причини, да принудят тези звена да поемат отговорност при помагането на докторантите с подкрепата, от която имат нужда, за да управляват стресиращото пътуване до получаване на докторска степен.“ Levecque и Anseel посочват, че малките стъпки като улесняване на професионалния и личния живот или „предлагането на докторантите на ясна и пълна информация относно очакванията за работата и перспективите за кариера, както в академичните среди, така и извън тях“, може да има значително позитивно влияние.

Едно от посланията към ръководителите е това, че „да инвестират в лидерските си компетенции наистина може да има значение“ за докторантите, добавят авторите. Те окуражават ръководителите да погледнат на проблема сериозно и да се научат как да забелязват знаци на потенциален психически стрес. Gail Kinman, професор от Бедфордширския университет във Великобритания, който играе ролята на рецензент на изследването, се съгласява. „Ръководителите трябва да се грижат за студенти, които се изолират, които изглеждат разтревожени и необщителни, които не се справят с крайните срокове. Никой не очаква ръководителите да могат да диагностират психичните проблеми, но трябва да могат да забелязват промените при студентите им и да имат познанията, които са им необходими, за да им окажат подкрепа“, пише тя в имейл до Science Careers.

Въпреки че изследването е специално за Фландърс, много от характеристиките при работата за докторска степен са подобни навсякъде, което прави откритията обобщаващи, смятат авторите. Те се надяват, че изследването ще помогне да се наруши мълчанието около психичните проблеми в академичните среди. „Публична тайна е, че страхът от стигмата, репресивните мерки или очакваното негативно влияние върху бъдещата кариера на човек, често спират хората, които страдат от психични проблеми да ги обявяват публично“, пишат те. Тази липса на яснота е проблематична, защото чувството на изолация може да предизвика по-сериозното влошаване на психичното здраве на студентите. Означава също, че има по-малко напрежение върху институциите и хората с власт да се справят с проблема.

Вместо да демонизираме академичните среди, трябва да се предприемат действия, подчертават авторите. Като учени, „ние също сме се борили и сме преодолявали трудности, но все още си мислим, че това е една от най-възнаграждаващите и смислени кариери, която можем да имаме. Така че, ако има проблем, нека направим нещо по въпроса и отново да го направим страхотно поле за работа. За всички“.

Превод: Никол Николова

Източник: Science

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close