Вие сте тук

Джоел Сарторе: човекът, който прави студийни снимки на застрашени видове

Флоридска пума (Puma concolor coryi) Зоопарк Лори Парк, Флорида. Credit: Joel Sartore/National Geographic Photo Ark
Флоридска пума (Puma concolor coryi) Зоопарк Лори Парк, Флорида. Credit: Joel Sartore/National Geographic Photo Ark

Американският фотограф на дивата природа Джоел Сарторе иска да спаси застрашените видове, като ни кара да се влюбим в тях.

Джоел Сарторе е бил фотограф на дивата природа за National Geographic от 15 години, когато жена му, Кати, била диагностирана с рак на гърдата. С три малки деца вкъщи, той си взел година почивка, за да се грижи за нея по време на лъче- и химиотерапията.

Тази пауза от пътуването по света, за да снима, му дала шанс да забави и да осмисли влиянието на работата си.

Сифака на Кокрел (Propithecus coquereli), Хюстънски зоопарк, Хюстън, Тексас. Credit: Joel Sartore/National Geographic Photo Ark
Сифака на Кокрел (Propithecus coquereli), Хюстънски зоопарк, Хюстън, Тексас. Credit: Joel Sartore/National Geographic Photo Ark

„Историите в списанията идват и си отиват“, казва той.

„Но не съм видял положението на застрашените видове да се подобрява, затова обмислих какво мога да направя, за да постигна някаква промяна?“

Отговорът дошъл, докато снимал гол земекоп в зоологическата градина за деца в родния му град Линкълн, Небраска.

Той решил да постави малкият бозайник на бял фон от дъска за рязане, която открил в кухнята на зоологическата градина. Резултатът бил професионален портрет, заснет сякаш в студио.

Дамаралендски къртичест плъх (Fukomys damarensis), Хюстънски зоопарк, Тексас. Credit: Joel Sartore/National Geographic Photo Ark
Дамаралендски къртичест плъх (Fukomys damarensis), Хюстънски зоопарк, Тексас. Credit: Joel Sartore/National Geographic Photo Ark

„Помислих, че ако правим визуален контакт, ако снимаме животните, където няма разсейване, всичките еднакви на черен или бял фон, където една мишка е също толкова голяма и толкова удивителна, колкото и слонът, тогава хората може да се увлекат по тежкото положение на застрашените видове и изчезването им“, казва той.

Когато жената на Сарторе се възстановила, той започнал да пътува до други зоопаркове в региона, за да направи повече портрети.

Служителите на зоопарковете сътрудничели, като помагали на фотографа да създаде декори, отпускали му стаи, които можел да боядиса в черно или бяло и оставяли храна вътре.

„Обикновено животното си мисли, че просто идва да получи обяд, което е така, но също така ще бъде снимано“, казва Сарторе.

Когато проектът се разраснал, той привлякъл вниманието на редакторите на National Geographic, които упълномощили Сарторе да направи няколко серии фотографии, например на земноводни и застрашени видове на Америка.

Фотографът започнал да пътува по света, въоръжен с палатки в различни размери, в които да снима малки животни като птици и гущери. За по-големите той продължил да разчита на безопасната среда в зоологическите градини.

„Това животно беше най-сладкото малко момче. Той демонстрира пред нас най-различен език на тялото и лицеви изражения по време на снимките. Спомням си също, че той се хранеше през повечето време. Така че може да изглежда срамежлив, но всъщност е много щастлив в този момент.“ Credit: Joel Sartore/National Geographic Photo Ark
„Това животно беше най-сладкото малко момче. Той демонстрира пред нас най-различен език на тялото и лицеви изражения по време на снимките. Спомням си също, че той се хранеше през повечето време. Така че може да изглежда срамежлив, но всъщност е много щастлив в този момент.“ Credit: Joel Sartore/National Geographic Photo Ark

„Повечето от животните, които снимам, са родени и отгледани в плен и пазачите знаят настроенията на създанията много добре“, казва той.

„От време на време попадам на животно, което е наистина борбено и агресивно, но в общи линии тези снимки вървят като по масло.“

Сега вече е заснел повече от 6 000 вида в 40 страни. Проектът се е развил в The National Geographic Photo Ark и снимките му са стигали до кориците на списание National Geographic и са били прожектирани върху сгради – на щаб-квартирата на ООН и на Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк, и във Ватикана.

Изображение на Toughie, прожектирано върху базиликата „Св. Петър“. Credit: Joel Sartore/National Geographic Photo Ark
Изображение на Toughie, прожектирано върху базиликата „Св. Петър“. Credit: Joel Sartore/National Geographic Photo Ark

Някои от видовете, уловени от Photo Ark са на ръба на изчезването.

Миналата година Сарторе заснел Toughie, последната останала в света дървесна жаба на Раб.

Toughie била уловена в Панама през 2005 година от природозащитници, които искали да спасят възможно най-много земноводни от хитридиомикозата – заболяване по кожата, което може да има 100% смъртност при жабите.

След това той бил занесен в Ботаническата градина в Атланта, Джорджия, за да се чифтоса с други уловени женски, но нито една от поповите му лъжички не оцелели и след това женските загинали. Сарторе заснел портрета на Toughie малко преди и той да умре, през септември миналата година.

 Африкански белокоремен люспеник (Phataginus tricuspis), Опазване на люспениците, Сейнт Августин, Флорида. Credit: Joel Sartore/National Geographic Photo Ark
Африкански белокоремен люспеник (Phataginus tricuspis), Опазване на люспениците, Сейнт Августин, Флорида. Credit: Joel Sartore/National Geographic Photo Ark

„Опитвам се да говоря за него всеки път, когато имам публични презентации, защото вместо да се депресирам заради това, че видът е изчезнал, аз ще използвам историята му с надеждата да вдъхновя другите да се интересуват“, казва той.

Сарторе е снимал и един от последните оцелели северни бели носорози в зоопарк в Чехия.

„Стигнахме до нея точно навреме“, казва той за животното, което било наречено Nabire.

„Направихме ѝ много красив портрет и тя легна и заспа накрая на снимките, защото спяла много в края на живота си.“

Умряла около седмица по-късно.

Змиеврата костенурка на Рейман (Chelodina reimanni), Атлантски зоопарк, Атланта. Credit: Joel Sartore/National Geographic Photo Ark
Змиеврата костенурка на Рейман (Chelodina reimanni), Атлантски зоопарк, Атланта. Credit: Joel Sartore/National Geographic Photo Ark

С нейната смърт, както и тази на друг северен бял носорог в Сан Диего не много след това, остават само три живи носорога, които живеят под въоръжена стража в Кения. Те са твърде стари, за да се размножават, въпреки че проект по опазването им възнамерява да създаде ембрион чрез ин витро оплождане, който да бъде имплантиран в утробата на подобен вид носорог.

„Не само малките неща изчезват“, казва Сарторе.

„Големите неща също, за съжаление.“

Бебе шимпанзе на три месеца (Pan troglodytes), Зоопарк Лари Парк, Тампа, Флорида. Credit: Joel Sartore/National Geographic Photo Ark
Бебе шимпанзе на три месеца (Pan troglodytes), Зоопарк Лари Парк, Тампа, Флорида. Credit: Joel Sartore/National Geographic Photo Ark

Саторе се надява, че проектът му накрая ще документира 12 000 вида и ще стане източник за бъдещите поколения. Той също се надява, че ще предотврати срещата на други видове със съдбата на Touhie и Nola.

„Поне 75-80% от видовете, които съм снимал, могат да бъдат спасени от изчезване, но хората трябва да знаят, че те съществуват първо и трябва да се влюбят в тях и да искат да научат как могат да им помогнат“, казва той.

Въпреки че съществува разбирането, че по-големите животни, като полярните мечки и тигрите, са под заплаха, Сарторе казва, че това не е достатъчна запознатост с тежкото положение на по-малките видове като гризачи, жаби и прилепи.

Фенек (Vulpes zerda), зоопарк Сейнт Луис, Мисури. Credit: Joel Sartore/National Geographic Photo Ark
Фенек (Vulpes zerda), зоопарк Сейнт Луис, Мисури. Credit: Joel Sartore/National Geographic Photo Ark

„Целта на Photo Ark е да ознаменува всички създания, малки и големи, и да осведоми хората, че с изчезването на тези видове може да изчезнем и ние“, казва той.

„В интерес на човечеството е да не се отказва от творението – трябва да пази нещата наоколо, за да е здрава планетата.“

Превод: Никол Николова

Източник: BBC

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close