Вие сте тук

Десет зловещи паразита, които контролират умовете на своите гостоприемници

Едни от най-страховитите видовете на Земята са експерти в това да получават своето. Запознайте се с 10 паразита, които имат способността да контролират поведението на гостоприемниците си.

Fruiting bodies of a cordyceps fungus (Ophiocordyceps unilateralis) growing out of the body of an ant. Chains of spores released by the fruiting bodies are visible. Cordyceps is a parasitic fungus that releases airborne spores which infect and slowly destroy the bodies of insects. The fungus can sometimes alter the behaviour of its host before killing it, ensuring the insect will die in a high place, enabling the spores of the fungus to be spread easily. Photographed in Yasuni National Park, Amazon rainforest, Ecuador.

Гъба, която зомбира мравки (Ophiocordyceps unilateralis)

Мравките са отлични навигатори, които следват високоефективни пътеки в търсене на храна. Но в тропическите гори на Тайланд, Африка и Бразилия мравките от вида Camponotus leonardi биват извадени от строя от паразитните гъбички от вида Ophiocordyceps unilateralis.

Първоначално спора инфектира мравката, докато тя търси храна по земята в тропическата гора, след което се развива в тялото ѝ за 3 до 9 дни. Когато гъбата е готова да  завърши жизнения си цикъл, тя започва да манипулира мравката, която сляпо се придвижва далеч от безопасност като зомбирана.

Проучване от 2009 г. установява, че във всички случаи мравките се придвижват до сходни места: на около 25 см. височина по стеблото на дърво, където влажността е подходяща, за да израсне гъбата. След това мравката се захваща с челюстта си и за някое листо и умира.

В рамките на 24 часа гъбата започва да израства от трупа. Накрая едно стълбче избуява от мравката и започва да разпръсква спори по земята на тропическата гора, където те могат да заразят още мравки. Прилича на сцената от филма Alien, в която извънземно излиза от гърдите на един от героите, само че в случая мравката вече е мъртва, когато гъбата излиза през главата ѝ.

Камикадзе червеят „конски косъм“ (Paragordius tricuspidatus)

Червей от този вид може да достигне дължина до 1 фут и прилича на сварена спагета. Но за да стигне до този момент, той се нуждае от щурец или скакалец, който да изпълнява неговите заповеди.

Първо, една малка ларва на конски червей бива изядена от ларвите на друго насекомо като комар или майска муха „еднодневка“. Щом насекомото излезе от водата, някой щурец или скакалец го грабва. След това червеят „конски косъм“ започва бързо да се развива в щуреца.

Но крайният етап на развитие на червея протича във вода. Щурецът обикновено не плува и дори не се навърта около вода, така че червеят трябва да го закара до там.

Чрез промяна на функциите на централната нервна система на щуреца, червеят го принуждава да скочи в най-близкия воден басейн. Злощастният щурец се дави, което дава възможност на червея „конски косъм“ да израсне и да започне да се възпроизвежда.

Отстрани не може да се каже дали щурецът е заразен, но на неврологично ниво червеят държи нещата под свой контрол. Ben Hanelt от Университета на Ню Мексико в Албъкърки, който изучава червеите, казва, че е виждал как 32 червея излизат от тялото на един злощастен гостоприемник.

Червей „конски косъм“, излизащ от дървесен щурец. Credit: Pascal Goetgheluck/SPL
Червей „конски косъм“, излизащ от дървесен щурец. Credit: Pascal Goetgheluck/SPL

Ракообразен кастратор (Sacculina sp.)

Ако мислите, че да накараш щурец да повярва, че може да плува е впечатляващо, то този ракообразен натрапник достига следващо ниво в кражбата на тяло.

Sacculina влиза в тялото на рака гостоприемник, като намира пролука в ставите на щипките му. Ракообразният паразит захвърля своята твърдя черупка и се промъква вътре. На този етап той изглежда по-скоро като плужек, отколкото като типично ракообразно, залепено на дъното на лодка.

След това се настанява като у дома си и започва да изтегля от хранителните вещества на рака, като го превръща в свое превозно средство, което ще му позволи да се възпроизвежда. Когато е напълно развит, паразитът прилича повече на мек, пулсиращ яйчен жълтък.

Ако ракът е женски, Sacculina го принуждава да се грижи за милионите му ларви като за свои. Но ако ракът е мъжки, той ще бъде трансформиран в женски, за да изпълнява същата задача. Паразитът не просто го прави безплоден, а освен това коремът му пораства, за да може да носи малките на ракообразното, половите му жлези се свиват, а бойните му щипки спират да се развиват.

Европейски зелен рак с мешеста маса Sacculina carcini. Credit: Natural Visions/Alamy
Европейски зелен рак с мешеста маса Sacculina carcini. Credit: Natural Visions/Alamy

Зелено ивичесто „мътило“ (Leucochloridium paradoxum)

Ако видите охлюв с две красиви очни пипала, пулсиращи с изумрудено и маслиненозелени ивици и изпъстрени със сивкави петънца с кестеняв оттенък, има защо да сте впечатлени. Това не е просто ”тунингован” охлюв, а такъв, който е заразен с паразитен плосък червей.

Първо, зеленото ивичесто ”мътило” се промъква в очните пипала на охлюва и ги прави да изглеждат като сочни, пулсиращи, пъстроцветни гъсеници. Прелитащите наоколо птици са в настроение точно за такава закуска.

След това червеят започва да манипулира поведението на охлюва. През 2013 г. Wanda Wesolowska и Tomasz Weslowski от Вроцлавския университет в Полша откриват, че заразените охлюви се държат по-различно от здравите представители на вида си. Те се придвижват до по-открити и по-добре осветени места, разположени по-високо в растителността. Това най-вероятно прави охлювите по-лесно видими за търсещите храна птици.

След като е изяден от птица, червеят може да се възпроизвежда и по този начин цикълът продължава.

Охлюв, контролиран от зелено ивичесто „мътило“. Credit: imageBROKER/Alamy
Охлюв, контролиран от зелено ивичесто „мътило“. Credit: imageBROKER/Alamy

Паразит по калинките (Dinocampus coccinellae)

Тази оса се нуждае от приемник, който да защити яйцата ѝ от потенциални хищници. Така че какъв по-добър бодигард от насекомо с окраска, която предупреждава за опасност?

Калинките може често да са свързвани с анимационните филми, но те могат да се грижат за себе си. Когато някой ги притеснява, те изпускат отвратителна отрова, а твърдата им черупка с ярките си предупредителни червени и черни петна отблъсква хищниците. Но те нямат шанс срещу паразитната оса, която с едно ужилване оставя след себе си едно-единствено яйце.

След като яйцето на осата се излюпи, ларвата изяжда вътрешните тъкани на калинка, преди да пробие коремната ѝ стена, за да изплете пашкул между крайниците ѝ. Калинката сега е “бодигард”, стоящ на стража над пашкула. Въпреки всичко калинката е все още жива и размахва крайниците си, ако някой хищник я доближи. Не е ясно защо тя се държи по този начин, но това може би е предизвикано от отрова, оставена от ларвата.

Доста неочаквано проучване от 2011 г. установи, че една четвърт от зомбираните калинки оцеляват след нападението.

Пъстри калинки, пренасящи пашкули на своя паразит. Credit: Mathieu B. Morin/Alamy
Пъстри калинки, пренасящи пашкули на своя паразит. Credit: Mathieu B. Morin/Alamy

Изумрудена хлебаркова оса (Ampulex compressa)

Изумрудената хлебаркова оса има металическо тяло, което свети в изумрудено, с ярки пурпурни петна по два от крайниците ѝ. Това красиво насекомо обитава тропическите райони на Азия, Африка и островите в Тихия океан, но горко им на хлебарките, които пресекат пътя му.

Размерът му е една шеста от този на хлебарка, но това не го спира. Първо осата прави едно парализиращо ужилване. След това окупира ума на хлебарката, като инжектира еликсир от невротрансмитери в мозъка ѝ. Това превръща хлебарката в безпомощно зомби.

След бързо изсмукване на освежаващата кръв на хлебарката, осата сдъвква антените ѝ и я води в свърталището си като куче на каишка. Там тя снася яйцата си върху корема на хлебарката и я барикадира с камъчета. Но злочестата хлебарка дори не се опитва да избяга, въпреки че физически би могла. Тя просто седи покорно, докато ларвата на осата я изяжда жива. Накрая зрялата оса си пробива път навън от останките на хлебарката.

Изумрудена хлебаркова оса излиза от тялото на американска хлебарка. Credit: FLPA/Alamy
Изумрудена хлебаркова оса излиза от тялото на американска хлебарка. Credit: FLPA/Alamy

Токсоплазмоза (Toxoplasma gondii)

Това едноклетъчно може би е най-известният от всички паразити, манипулиращи гостоприемниците си, вероятно защото се развива близо до домовете ни. Паразитът заразява основно плъхове и мишки, за да бъдат изядени от котка и да може той да се възпроизвежда.

Според проучване от 2007 г. заразените плъхове и мишки губят страха си от миризмата на котки. Вместо това, те са привлечени от феромон в урината им. Животните по-рядко се крият под дъските на пода и е по-вероятно да се навъртат около своите хищници, което помага паразитите да достигнат своята крайна дестинация: стомаха на котката.

Между 30 и 60% от хората са заразени с T. gondii. Но не е толкова известно, че паразитът вероятно влияе на човешкото поведение. През 2006 г. Kevin Lafferty от the US Geological Survey в Санта Барбара, Калифорния открива доказателства за личностни промени в хората, заразени с паразита. Засега това е само една взаимна зависимост, която е далеч от окончателно заключение. Независимо от това, Lafferty казва: „Залагам парите си, че има причинно-следствена връзка.“

Токсоплазмозата се среща извънредно често при хора с шизофрения, но отново не е ясно какво означава това или от колко голямо значение е. “Шизофренията е сложен синдром, вероятно с няколко причинителя” – казва Lafferty. Той добавя, че има много заразени хора, които не страдат от шизофрения, както и много хора с шизофрения, които не са заразени с паразита. “Все пак, аз съм убеден, че токсоплазмата е корелативен рисков фактор за шизофрения.”

Паразити, причиняващи токсоплазмоза. Credit: Eye of Science/Science Photo Library
Паразити, причиняващи токсоплазмоза. Credit: Eye of Science/Science Photo Library

Вирус, причинител на бяс

Може би не мислите, че вирусът, причинител на бяс, е паразит, но за биолозите той е точно такъв. “Бих нарекъл вирусите, причинители на бяс и грип, паразити, защото те обикновено влошават здравословното състояние на приемника си или се облагодетелстват на негов гръб” – казва Levi Morran от Emory University в Атланта, Джорджия.

Вирусът, който причинява бяс е един от най-страховитите паразити, защото той сякаш размива границата между хора и животни. Вирусът се разпространява чрез слюнка, обикновено от драскотина или ухапване. Той прави животните – обикновено кучета и прилепи, и от време на време хората, по-агресивни, принуждавайки ги да разпространяват вируса чрез хапане и драскане.

“Бесът се проявява с широк спектър от неврологични симптоми, включително и промени в поведението, но и загуба на двигателен контрол” – казва експертът по паразити Andres Gomez от ICF International във Вашингтон, Колумбия. “Последното понякога включва трудности с преглъщането, които в крайна сметка водят до глад, хипогликемия и дехидратация.”

Предполага се, че бесът създава страх от вода, но това е мит. “Пациентите получават спазми, когато се опитват да пият и когато им се подава вода” – казва Gomez. “Но това не е страх.”

Вирус, причинител на бяс, излизащ от клетка на приемник. Credit: CNRI/Science Photo Library
Вирус, причинител на бяс, излизащ от клетка на приемник. Credit: CNRI/Science Photo Library

Инфлуенца вирус

Да, това е грипът. През 2010 г. Chris Reiber от Binghamton University в Ню Йорк и колегите ѝ открили доказателство, че вирусът на грипа прави хората по-общителни.

Те открили, че ваксинираните против грип общуват със значително повече хора и в по-големи групи в рамките на 48 часа след ваксинацията, в сравнение с 48-те часа преди това. Инфектираните гостоприемници са по-склонни да се насочат към барове и партита.

Това е само едно изследване, и то доста малко, но в него има някак зловеща логика. Би било от полза за вируса, ако приемникът го предаде на колкото се може повече хора преди симптомите да се проявят и той да бъде прикован на легло.

Пандемичен (H1N1) инфлуенца вирус. Credit: NIBSC/Science Photo Library
Пандемичен (H1N1) инфлуенца вирус. Credit: NIBSC/Science Photo Library

Schistocephalus solidus

Паразитите са навсякъде. Повечето видове могат да живеят с повече от един паразит и дори паразитите могат да имат свои собствени паразити. Така че в някои случаи един гостоприемник може да пренася множество паразити с различен дневен ред, които трябва да се борят за контрол над него. Това е особено вероятно в случай, че единият паразит е готов да се премести на друг гостоприемник, но другият не е.

За да видят това в действие, Nina Hafer и Manfred Milinski от Max Planck Institute for Evolutionary Biology в Пльон, Германия заразяват малки ракообразни от вида Macrocyclops albidus с множество плоски червеи Schistocephalus solidus. Крайната цел на тази тения е да достигне до риба гостоприемник, наречена бодливка, и затова тя манипулира поведението на ракообразното. То става по-активно и по този начин е по-вероятно да бъде забелязано и изядено от бодливка.

Ако два червея са готови да сменят гостоприемника, влиянието им върху поведението на ракообразното е още по-силно, което предполага, че работят заедно.

Но ако по-зряла тения, която иска да напусне гостоприемника, го споделя с по-млада тения, която все още не е готова, ракообразното става по-активно въпреки това. Сякаш по-младата тения не е там.

Hafer и Milinski твърдят, че по-зрялата тения ефективно е саботирала младия си конкурент.

Триигла бодливка със Schistocephalus solidus. Credit: Natural Visions/Alamy
Триигла бодливка със Schistocephalus solidus. Credit: Natural Visions/Alamy

Превод: Цветелина Христова

Източник: BBC

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close