Вие сте тук

Грижа ни е, когато самолет се разбие. А след това не ни е

airplane_crashes

На 19 май самолет на Egyptair, изпълняващ полет 804, се разби в Средиземно море, при което загинаха всички на борда – 56 пътници и 10 членове на екипажа. В рамките само на няколко часа в Wikipedia се появи статия, документираща катастрофата, която вероятно ще съществува онлайн за вечни времена. Читателите обаче изгубиха интерес след около седмица. Две нови проучвания показват, че това се отнася както за катастрофи с 50 жертви, така и за такива с 500 – констатация, която разкрива някои изненади за това докъде се простира нашето внимание онлайн.

С обширните познания, достъпни за човечеството едва на няколко клика разстояние, е справедливо да се каже, че сайтове като Wikipedia представляват един вид безгранична разширена памет за хората. И все пак, на фона на тези почти безкрайни данни, човешкото внимание се запазва за относително кратко. Социолозите наричат тази постепенна загуба на интерес към една тема спад на вниманието. „Интернет предлага неограничени знания, но това не решава проблема с ограниченото поле, върху което се простира нашето внимание.”, казва водещият автор на проучването – Таха Яшери, социолог от университета в Оксфорд, Великобритания.

Яшери първоначално е привлечен от идеята да изследва онлайн поведението във връзка със самолетни катастрофи, след като самолет на Germanwings, изпълняващ полет 9525, се разби във френските Алпи миналата година. Следователите в крайна сметка установиха, че пилотът е извършил самоубийство, отнемайки и живота на всички 150 души на борда на самолета. От любопитство Яшерирешил да провери броя преглеждания на статията за произшествието в Wikipedia. Забелязал, че интересът е най-висок в дните непосредствено след катастрофата, след което бързо спада около седмица по-късно.

Той започнал да разглежда и други катастрофи, както големи, така и малки, и забелязал подобни модели в броя преглеждания на страниците при всички тях.  Яшери и неговите колеги от Оксфорд решили официално да анализират данните и да изградят алгоритъм, койтода прави разбор на данните във всички страници за самолетни катастрофи в двете най-популярни езикови версии наWikipedia – на английски и испански език. В резултат на прилагане на алгоритъма се получава доклад относно това кога всяка страница е създадена, когато е била редактирана, колко пъти е била четена и кога са се случили тези преглеждания.

Изследователите открили, че когато при катастрофата имало по-малко от 50 жертви, читателите на Wikipedia ѝ обръщали сравнително малко внимание. Те наричат тези катастрофи “събития с ниско въздействие”, и установяват, че те не оказват влияние върху читателските модели. От друга страна, катастрофи с повече от 50 жертви са идентифицирани като „събития със силно въздействие“. По отношение на тези катастрофи читателският интерес се повишавал в зависимост от броя на жертвите и континенталния район, в който са се случили.

Смилайки цялата информация, екипът създава таблица, която описва това колко внимание читателите от всяка езикова версия на Wikipedia отделят на различни катастрофи със „силно въздействие“. Откроила се силна регионална обвързаност: англоезичните читатели на Wikipedia много повече се интересували от статии за катастрофи в Северна Америка и Европа, а испаноговорящите читатели предпочитали да четат за катастрофи от Латинска Америка. Броят посещения на англо- и испаноговорящите читатели на Wikipedia за катастрофи съответно в Северна и Латинска Америка, надвишавал около 50 пъти този за катастрофи в Африка.

Но, както съобщават изследователите пред списание „Royal Society Open Science“, независимо от това къде са се случили катастрофите и колко са жертвите, и в английската, и в испанската версия на Wikipedia, броят посещения пада наполовина от 3 до 10 дни след събитието.

Яшери обяснява, че това се дължи на две причини. Първо, има „спад в новостта“. Новата информация е привлекателна и ние естествено губим интерес към нея, след като престане да бъде нова. И второ, хората могат да обръщат внимание само на определен брой теми едновременно. Тъй като се случват различни неща, новите събития печелят съревнованието със старите за нашето внимание.

Въпреки че Яшери казва, че е очаквал да види спад на вниманието, той е бил изненадан от това, че мащабът на катастрофата не оказва влияние върху времето, което отнема на хората да я забравят. Фактът, че това е забелязано и при двете езикови версии загатва за универсално правило в потреблението на онлайн информация – големите бедствия не задържат вниманието ни по-дълго от по-малките.

Според Giovanni Luca Ciampaglia- изследовател от научния институт при университета в Индиана в Блумингтън, който изучава колективни социални явления в интернет, това може би не е толкова лошо нещо. “Въздържам се от това да давам оценка дали това кратковременно разпростиране на вниманието ни онлайн е добро или лошо нещо“ – казва той. “Но може би това е сигнал, че ние сме в състояние да продължаваме напред и да обръщаме внимание на други неща, които се случват. В известен смисъл това е необходимо. ”

Превод: Цветелина Христова

Източник: Science

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close