Вие сте тук

Вижте как плъхчетата радостно скачат и се смеят от гъдел

За тези от нас, които имат гъдел, дори само гледката на приближаващи се мърдащи пръсти е достатъчна да предизвика писъци. Но се оказва, че ние не сме единствените. Сега проучване сред плъховете установява кой е „центърът на гъдела“ в мозъка на бозайниците, доказвайки за пръв път, че стимулирането на неврони в този регион може да предизвика пристъп на ултразвуково цвърчене при плъховете – аналогът на човешкия смях.

Хилядолетия наред учените са умували над мистерията на гъдела, като Аристотел се питал защо повечето хора не могат да гъделичкат сами себе си. Има важни неврологични и физиологични причини да се изучи гъделичкането: един издайнически симптом на шизофренията, например, е човекът да може да се гъделичка сам. Гъделичкането също е свързано с нашата способност да се смеем, да играем, да се чувстваме добре, отбелязва Шимпей Ишияма, невролог от Хумболтовия университет на Берлин. „Невролозите са толкова вглъбени в дефицити като депресия и ярост, рядко се намират изследвания за позитивни емоции“, казва той.

Предишни проучвания за гъделичкането на хора разкриват мозайка от региони на мозъка, които организират реакцията при гъдел. Вярваше се, че един от тези отдели – соматосензорната кора, отговаря само за усещането за гъдел, а не предизвиква смеха, който следва. Новата разработка, публикувана в „Science“, „показва за пръв път, че смехът може да бъде предизвикан от стимулация“ в този регион, вместо чрез традиционни емоционални вериги, казва Елис Уатендорф – невролог от Университета във Фрибур, Германия, която не участва в изследването.

Плъховете рядко се възприемат като кискащи се създания, но все повече изследвания подкрепят тезата, че тези животни представляват добър модел за изследване на гъдела при хората. „Въпреки че в началото идеята беше доста смела, експериментите показаха, че плъховете се наслаждават на това“, казва Ишияма. Други проучвания предполагат, че това ултразвуково цвърчене, което издават, е израз на удоволствие. Не само, че се връщат отново и отново на местата, на които са били гъделичкани, манипулацията води до синтезиране на невротрансмитера допамин във важни мозъчни мрежи на гризачите, отбелязва той. Но най-много от всичко, плъховете дават класически израз на позитивна емоция, която се среща при много видове, включително при кучета, лисици, агнета, морски свинчета и човешките деца, наречен „скачане от радост“, казва Ишияма. Това включва скокове във въздуха с двата крака, обяснява той.

За да гъделичкаш ефективно плъх, ти трябва практика, а Ишияма е експерт. Започвайки с млади мъжки плъхове, които се предполага, че са най-игриви, той прекарва седмица или две, за да им позволи да свикнат с гъделичкането на гърба и корема. „То е все едно да гъделичкаш деца, кучета или котки“, казва той. След време плъховете разбират, че е забавно да си играят с голямата ръка и започват да я преследват и да я разпознават като свой другар в игрите, споделя той.

rat-large_transvhvvfv1sjqtmklhae5fblji3d_bsqyz-jdnoj25eu_i

Когато животните били тренирани, учените вмъкнали електроди в техните соматосензорни кори, за да уловят нервната дейност при гъделичкане. Изненадващо, клетките увеличавали активността си не само в отговор на физическите стимули от гъделичкането, но и след това, когато гризачите се „кискали“, преследвайки ръката. Това противоречи на традиционната идея, че соматосензорната кора само предава сензорна информация, а не предизвиква други действия, отбелязва Ишияма.

Това, което се случва после, е дори по-зашеметяващо: Когато изследователският екип приложил малко количество електрически ток в същите клетки, стимулацията накарала плъховете да издават същите игриви звуци, както когато са гъделичкани и преследват ръката, отбелязва екипът. „Това е много важно, чисто доказателство, че дейността на тези клетки е отговорна за гъдела“, казва Ишияма.

Едно от очарователните неща за гъдела, е че той е зависещ от настроението, отбелязва Ишияма. „Дори Дарвин наблюдавал, че децата, гъделичкани от непознати, по-скоро пищели, отколкото се смеели“. За да установят дали плъховете също са по-малко склонни да бъдат гъделичкани, когато са притеснени, изследователите ги поставят на повдигната платформа и излагат нощните животни на ярка светлина. Плъховете били отчетливо по-малко склонни да бъдат гъделичкани и мозъчната им активност показала потискане на клетките, които били толкова активни при предишния експеримент, дори когато са били стимулирани с електроди, казва той.

Резултатите предполагат, че здравите връзки трябва да се формират на ранен етап от живота между невроните на соматосензорната кора и клетки в други региони на мозъка, които обработват други аспекти на гъделичкането, от двигателните неврони, предизвикващи смеха до невроните, които разпознават дали гъделичкащият е приятел или непознат“, казва Уатендорф.

Това ранно развитие пасва перфектно на други наблюдения: ако плъховете и хората не са гъделичкани, когато са млади, те не се наслаждават на гъдела, когато са по-възрастни. Това може да обясни други наблюдения. Въпреки че е посветил голяма част от кариерата си на гъделичкането на плъхове, Ишияма ненавижда да бъде гъделичкан.

Превод: Димитър Радев

Източник: Science

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close