Вие сте тук

Видео: Луните на Сатурн правят истински синусоиди

Луните и магнитосферата на Юпитер. Credit: John Spencer

Цялото ни схващане за Вселената се базира на множество математически модели и симулации, които учените създават, за да обяснят странните последователни модели, които се появяват в природата.

От мистериозни серии, изникващи в прости числа и езици, до странни окръжности, последвани от необятни природни явления, които заобикалят нашата планета, както и по-далечни от нея, математиката е неизбежна. Или поне така изглежда. Дали просто се заблуждаваме, като мислим, че Вселената може да пасне толкова точно в нашите подредени модели от цифри?

Както обяснява последният епизод на MinutePhysics, е налудничаво колко често истински математически алгоритми изникват в природата –  и колко различни модели могат да бъдат използвани, за да обяснят различни системи.

Специално предложение:

Вземете луните на Юпитер за пример. През 1610 година Галилей пръв открил, че когато се направи диаграма на движенията на луните на Юпитер, докато те се движат в орбитите си около най-голямата планета в Слънчевата система, те се движат точно като гигантски топки, прикрепени към размотани жици.

Да, преди повече от 4 века, Галилей открил, че ако правиш диаграми на движенията на луните на Юпитер във времето, получаваш истински синусоиди, както показва Twitter акаунта, който разкри това още през 2013 година:

Скицирайте движението на обект, който подскача нагоре-надолу на пружина, и ще получите същия резултат.

Това не е просто щастлива случайност – този модел може да се съчетае заедно с друг модел, който използва гравитацията, за да обясни невидимите кръгове на орбитите на планетите и луните, и двете ще дадат същите предвиждания.

Ако искаш да предвидиш квантов феномен, всъщност разполагаш с три различни модела, които ще дадат същите предвиждания, използвайки напълно различен набор от правила: Бом, Шрьодингер и Фейнман.

Но ако всички тези модели дадат един и същи резултат, вероятно това означава, че нито един от тях не е правилният начин, по който да се правят най-добрите предвиждания за природни феномени, казва Хенри в MinutePhysics.

Как работи това? Ние хората обичаме да подреждаме нещата в категории, обичаме да откриваме модели и порядък, и от атомите до неутронните звезди – природата изглежда се подчинява.

Но това е опасно мислене, защото така може да замъглява действителността и случващото се, тъй като сме прекалено заети в откриването на модели за нещата.

„Трябва да бъдем внимателни каква тежест придаваме на моделите в главите си, на черните си дъски или в компютрите си“, казва Хенри.

„Начинът, по който описваме света, влияе на начина, по който мислим за света. Дори, когато има други, също толкова верни начини за обяснение на света, които рисуват съвсем различни картини от тези в главите ни.“

Гледайте горното видео, за да разберете защо, а след това гледайте долното, за да разберете как всичко това води до теории на конспирацията:

 

Превод: Никол Николова

Източник: Science Alert

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close