Вие сте тук

Велики жени учени от Викторианската ера

В епоха, в която науката и техниката са се развивали с огромна скорост поради индустриалната революция, ролята на мъжете и жените продължава да бъде строго определена. Жените често си оставали у дома, за да се занимават с домакинството, докато господата от средната класа можели да се отдадат на науката, математиката и инженерството, които били запазена територия на богаташите. И все пак някои жени успели да разрушат общоприетия модел, допринасяйки значително за развитието на различни научни дисциплини.

Мери Анинг (1799-1847)

Близо до град Лайм Реджис в Англия, семейство Анинг развивали бизнес, като събирали и продавали фосили. Дъщеря им Мери израснала, събирайки фосили, преди съществуването на думата „динозавър”. През 1812 брат ѝ открил първия цял череп на ихтиозавър, а по-късно Мери извадила целия скелет.

Когато баща ѝ починал, тя продължила семейния бизнес. Мери се превърнала в експерт по фосили и геология. Много от най-изтъкнатите геолози искали тя да ги придружава при посещенията им в Лайм Реджис, за да се учат от нея. На нея се приписва откриването на първия плезиозавър, първия изкопаем птерозавър, който някога е намиран извън Германия. Тя е първата, която предполага, че това, което са наричали “безоарови камъни”, всъщност са били изкопаеми изпражнения на ихтиозаври и плезиозаври.

Мери Анинг и нейни записки за плезиозаврите.
Мери Анинг и нейни записки за плезиозаврите

Въпреки нейните невероятни научни записки и световноизвестни находки, тя остава извън научната общност. Макар и един от най-изтъкнатите експерти по палеонтология, именно по-заможните господа, на които тя продавала вкаменелостите, били тези, които получавали признание за находките, а не тя.

Ада Лъвлейс (1815-1852)

Портрет на Ада Лъвлейс, свиреща на пиано, направен от Хенри Филипс през 1852 г. Credit: The Calculating Passion of Ada Byron by Joan Baum, Wikipedia
Портрет на Ада Лъвлейс, свиреща на пиано, направен от Хенри Филипс през 1852 г. Credit: The Calculating Passion of Ada Byron by Joan Baum, Wikipedia

Родена с името Ада Гордън, тя всъщност е единствената законна дъщеря на поета лорд Байрон, който напуснал майката на Ада, когато тя била само на един месец. Тази горчивина била от части причината майката на Ада да насърчи в нея любов към науката, математиката и логиката, с надежда, че тя няма да се занимава с изкуствата. Като дете, тя изобретявала причудливи летящи машини и изучавала диаграмите на машини, изработени по време на индустриалната революция.

Тя ще се превърне в Лъвлейс, когато се омъжва за Уилям Кинг, който след това бил направен граф Лъвлейс. Ада се запознава с Чарлз Бабидж и двамата стават добри приятели.

През 1837 Бабидж показва на Лъвлейс плановете си за това, което той нарича “Аналитична машина”, която се счита за най-ранния пример за компютър, а Лъвлейс била очарована. Когато работела върху статия за машината, Лъвлейс добавя метод за използване на машината, който изчислява числата на Бернули. Днес той се счита за първата компютърна програма, което прави Ловлейс първият в света компютърен програмист. По-късно методът вдъхновява друг компютърен гений: Алън Тюринг.

Беатрикс Потър (1866-1943)

Лесно е да си представим откъде Беатрикс Потър е почерпила вдъхновение, за да напише „Зайчето Питър”, като

Беатрикс Потър. Credit: Biographyonline.net
Беатрикс Потър. Credit: Biographyonline.net

погледнем идиличните хълмове и долини в Северна Англия, сред които е живяла. Вероятно тези пейзажи са породили в нея и една друга нейна страст: ботаниката. Потър рисувала красиви илюстрации на растения, но интересът й към тях не бил повърхностен и впоследствие се фокусирал върху микологията.

Тя била очарована от начина, по който гъбите се възпроизвеждат и развила теория за тяхното поникване. Въпреки нарастващите си познания в областта и експериментите, които тя провежда, методите на Потър били отхвърлени от директора на Кралската ботаническа градина, заради нейния пол и аматьорски статут. Въпреки това, тя настояла, като написала първата си и единствена научна статия и я предоставила на Линеевското общество, макар че се наложило да бъде представена от приятеля ѝ Джордж Маси, тъй като не било позволено на жени да присъстват на докладите. През 1997 Линеевското общество се извини за сексизма, който са проявили.

В статията, тя описва своите експерименти по отглеждане на гъби и документиране на техния жизнен цикъл, плодни тела и базидиоспори. Тя била помолена да продължи работата си по темата, но скоро се прочула с книгите си за деца и едва десетилетия по-късно, нейните наблюдения за спорите на гъбите били потвърдени от други учени. Смята се, че тя е един от първите хора, които предположили, че лишеите представляват мутуалистично взаимодействие между гъби и водорасли.

Превод: Росица Ташкова

Източник: IFLS

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close