Вие сте тук

Вдъхновяващото в науката – интервю с Боян Лазов

Автори: Яна Ненчева и Боян Лазов

%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b0-2

Боян Лазов завършва НПМГ, след това записва да учи физика във Физическия факултет към СУ „Св. Климент Охридски”, където защитава магистратурата си по Теоретична и математическа физика. Към момента е докторант в катедра Теоретична физика, където продължава научното си развитие.

Вие сте записал да учите физика. Как Ви заинтригува тази специалност?

В някаква степен цял живот съм знаел, че ще уча (теоретична) физика. Не съм сигурен защо обаче. Предполагам, че родителите ми имат пръст в това. Винаги съм имал в главата си представата за тези гениални умове, които описват как работи нашият свят. Все пак, за да съм по-конкретен, в училище винаги са ми вървели точните науки (математика и физика). Голям зор виждах с литературата… А специалността Физика избрах, т. к. беше така да се каже най-общата от специалностите във ФзФ. Тоест с тази специалност можех да отложа избора за по-нататък (например, да се пренасоча към нещо инженерно), т. к. нямаше специализирани предмети.

Кога осъзнахте, че именно това е вашето занимание? Може ли да се нарече призвание? Ако не беше това, с какво смятате, че щяхте да се занимавате?

Има доста такива моменти на осъзнаване. Мисля, че те все още продължават. За първи път това стана още в първи курс. Тогава видях, какво всъщност представлява математиката. Във втори курс пък беше направена за първи път връзката между физиката и математиката в курса по диференциални уравнения. Говоря не за училищната физика, където се използват прости формули за решаване на прекалено идеализирани и статични задачи. Имам предвид описанието на по-сложна, движеща се система, като например обикалянето на планетите около Слънцето. Бях възхитен от факта, че всичко, което наблюдаваме, се описва от уравнения. Някой може да каже, че това е добре известен факт. Това е така, но човек не го разбира наистина, докато не види конкретен пример. За да отговоря на другите въпроси – чак да е призвание не съм сигурен. А иначе предполагам, че бих се занимавал с програмиране, но подозирам, че щеше да ми писне много бързо. Това е нещо, което ми е интересно като хоби, но не като професия.

Прочетете цялото интервю безплатно тук.

Изтеглете новия 91. брой на сп. Българска Наука тук.

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close