Вие сте тук

Ваксините: Твърде много, твърде рано?

Бебе, болно от варицела
Бебе, болно от варицела

Д-р Алисън Шуман разговаря с бъдещи майка и татко. Те очакват своята дъщеричка след седмица, като и двамата са съгласни тя да бъде ваксинирана според препоръчания от Центъра за контрол и превенция на заболяванията  на САЩ график. Семейството на майката, обаче, силно се противопоставя на ваксинирането. Разбираемо е, че тя има доста въпроси и притеснения. За да получат отговор, бъдещите родители се срещат с д-р Шуман.

Има толкова много информация за ваксините, която залива родителите от всички страни; бъдещите родители биват бомбардирани с безкраен набор мнения, идеи и препоръки от Интернет, лекари, приятели, семейството, звездите и политиците. Трудно е да знаеш на какво и на кого да вярваш. Целта на всеки родител е същата, като на това младо семейство: да защити възможно най-добре своето дете. Когато стане въпрос за ваксинации, много родители питат: “Как би се отразило решението ми върху детето?”

Преди да отговорим на този въпрос, трябва да поговорим за това какво са ваксините и как работят.

Ваксината е един вид начин да тренираш имунната си система да се защитава срещу чужди нашественици, като вируси или бактерии, без да я атакуваш напълно, както се случва при болест. В медицината наричаме тези чужди нашественици (т.е. такива, които не са произведени от нас) антигени. Антигенът е всяка субстанция, която предизвиква имунен отговор. Веднъж щом имунната система забележи антигени, тя създава антитела, които помагат при борбата срещу антигените. Ако имунната система никога не е виждала антигена преди, докато тя се опитва да се пребори, ние се разболяваме. Ако имунната система го е виждала, антителата “блокират” пътя му. Те спират нашественика и ние не се разболяваме. Повече за това как работи имунната система можете да прочетете в публикацията за детската имунна система на детския алерголог и имунолог д-р Дейвид Стъкъс.

Околната ни среда, както и всяко нещо в нея, е изпълнена с протеини и антигени, затова няма как да им избягаме. Бебетата ни са изложени на антигени докато сучат, докато лежат на одеялото, докато пълзят по пода, докато дъвчат парче ябълка и дори докато дишат и съществуват. Всяка от тези дейности излага бебето на стотици антигени. Самото раждане ги излага на стотици антигени.

Не всички антигени са инфекциозни, но е невероятно как имунната ни система е проектирана всеки ден да се справя с толкова много от тях. Тя е доста добра в това да се бори с леко инфекциозните антигени като често срещаните настинки (10 антигена) и стрептококите в гърлото (25-50 антигена). Средно децата получават инфекция около 8 – 12 пъти в годината през първите няколко години от живота си (родители, вие едва ли си представяте, че децата ви са болни през почти половината от годината), детето ви е изложено на повече антигени, отколкото се съдържат във всички дози от общия брой на препоръчителните ваксини.

Като всичко в околната среда, ваксините съдържат антигени. Антигените във ваксините са мъртви, отслабени или синтетични, в зависимост от спецификата на отделните ваксини. Понеже имунната система не е изложена на пълната вирулентност на антигена (както би било при сблъскване с антигена в естествена среда), тя има възможността да се научи да се защитава от вируса или бактерията, без пациентът да се разболее. Ваксините правят борбата на имунната система много по-лесна, така че тя да спечели. А най-хубавото нещо е, че за имунната система няма значение как си имунизиран (чрез преболедуване или чрез ваксина), имунитетът си е имунитет. Ползата от придобиването на имунитет чрез ваксина е, че детето никога няма да се разболее от съответната болест, няма да е изложено на нито един от рисковете на болестта, а и също така, няма да я пренесе на друг човек.

Младото семейството, с което разговарях, имаше притеснение, което споделят много родители: “Има толкова много ваксини, в сравнение с времето когато аз бях дете, а сега комбинират някои от тях в една … това не повишава ли риска от нежелана реакция? Не може ли това да претовари имунната система на бебето ми? Не е ли твърде много, твърде рано?”

Отговорът е: въпреки че вие и аз сме имали по-малко на брой ваксини като деца, детето ви е всъщност изложено на по-малко антигени и консерванти, отколкото сме били ние.

Когато ние бяхме деца (70-те, 80-те и началото на 90-те години), бивахме ваксинирани срещу по-малко неща (които въпреки това все още са смъртоносни). Взимаме, например, имунизационния календар на Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ от 1983 г. Има седем болести, срещу които сме защитени: морбили, паротит (заушка) и рубеола (ваксина МПР); дифтерия, тетанус и коклюш (ваксина ДТК); и полиомиелит (детски паралич). Заради начина, по който тогава са правени ваксините, на 12 месечна възраст сме били изложени на близо 3 000 антигена, а до четиригодишна възраст – на 12 000, при положение, че всички ваксинации бъдат изпълнени.

Днес календарът на Центъра за контрол и превенция на заболяванията осигурява защита срещу 14 заболявания преди двегодишна възраст. Ако днес детето получи всички ваксини от календара и е получило всички дози до дванадесетия си месец, ще бъде изложено на от 150 до 204 антигена, в зависимост от разпределението на ваксините през дванадесетте месеца. Ако е получило всички препоръчителни ваксини до четиригодишна възраст, в зависимост от разпределението, ще е изложено на точно 359 антигена за всички ваксини от раждането до четиригодишна възраст.

Като сравняваме 204 и 359 антигена с около 3 000 до 12 000 отпреди само 30-40 години, това е огромна редукция на вредното излагане, както и допълнителна защита срещу още 6 болести! В допълнение, при намаляването на дозата антигени във всяка ваксина, също се намалява количеството консерванти (по-малко антигени означава по-малко консерванти).

Пречистили сме и сме подобрили ваксините толкова много, че днес децата ни са дори по-защитени, отколкото сме били ние. Затова, ако се тревожите, че децата са изложени на толкова “повече” неща – недейте, защото не са! Ако се чудите колко антигена се съдържат в определена ваксина, тази срещу хепатит Б, дифтерия и тетанус съдържа само един антиген.

Друг въпрос, който чувам от пациенти, е дали наистина е важно да защитаваме децата от толкова много вируси и бактерии. “Имах варицела като малка, майка ми дори ме пускаше да играя със съседското дете, което също я имаше, така че защо моето дете трябва да се ваксинира срещу нея?”

Преди да бъде създадена ваксината срещу варицела, близо 100 деца са умирали всяка година от болестта. Това може да не звучи като голяма цифра. Но ако е твоето дете, само това има значение. От пускането на ваксината, смъртните случаи от варицела са намалели с 99% в периода 2008 – 2011 г., сравнено с 1990 – 1994 г. преди ваксината да е пусната. Причината родителите ни да искат да изкараме варицелата като малки е, че така могат да се избегнат много по-тежките инфекции, които бихме имали като младежи и възрастни. Варицелата е по-тежка с напредване на възрастта. Така че да я прекараш рано, е възможно най-добрият избор. Днес имаме дори по-добър: предотвратяване на болестта напълно с ваксина.

Семейството, с което разговарях, ме попита един от най-често срещаните въпроси, които чувам по отношение на прилагането на ваксините: “Защо толкова много ваксини се дават в комбинирани инжекции? Не е ли по-безопасно да се даде една ваксина в даден момент и да ги редуваме?”

Краткият отговор е, че ако ваксините са приложени по една, това всъщност би увеличило риска от поява на нежелана реакция за детето.

При някои ваксини можем да комбинираме антигените за множество вируси или бактерии в едно инжектиране. Това ни позволява не само да дадем общо по-малко антигени, но и по-малки количества от всеки антиген, защото компонентите на ваксината работят заедно, за да подобрят имунния отговор на тялото.

Когато ваксините са давани по една, количеството на антигените се увеличава, както и количеството на консервантите, за да се предизвика съответният имунен отговор. Изглежда странно, че комбинираната ваксина има по-малко антигени от единичната, но е вярно.

Когато разделиш тези ваксини, излагаш детето си на повече антигени и ако увеличиш два или три пъти количеството инжекции, защото си премахнал комбинираната ваксина, увеличаваш риска от нежелана реакция. Множество изследвания показват , че децата, които получават индивидуални или забавени ваксини, вместо комбинирани инжекции, всъщност повишават страничните и нежелани ефекти по тази и други причини.  

Освен това, знаем че ваксините причиняват болка, а комбинираните ваксини означават по-малко “боцвания” за вашето бебе, което винаги е нещо добро!

Последният въпрос, който семейството имаше, беше относно консервантите във ваксините, включващи алуминий и живак, нещо, което притеснява семейството на бъдещата майка. “Те искат да знаят как може да бъде безопасно за внучката им метали като тези да бъдат инжектирани в кръвта?”

Алуминият е най-разпространеният метал на планетата. В природата се намира в камъните и почвата. Всъщност, всички ние приемаме алуминий в телата си чрез пиенето на вода и яденето на растения и риба, които съдържат малки количества от него. Бебетата получават за една година повече алуминий от кърмата, отколкото от всички ваксини, които получават през тази година комбинирано. Кърменето за една година дава на детето 7 милиграма алуминий, изкуственото хранене може да даде до 117 милиграма за година. Всички ваксини общо за първата година осигуряват 4.4 милиграма.

Алуминиевите соли са използвани във ваксините като помощно средство. Те стимулират имунния отговор към антигена. Количеството алуминиеви соли във всяка ваксина е много под нивото, което може да се смята за токсично за бебето. Както много често се казва в медицината, дозата прави отровата.

По отношение на живака. Живакът във ваксините е познат под търговското наименование тимерозал, който съдържа около 50% живак и е употребяван като консервант. Като начало, защо изобщо е използван? Той се използва в ролята му на консервант за ваксината. Също така е важно да се знае, че има различни видове живак. Тимерозалът съдържа етилживак, който е естествено срещана форма на живака, а не метилживак, който е индустриален биопродукт, натрупващ се в рибата и в човешкото тяло.

В средата на 90-те години тимерозалът е премахнат от всички еднодозови педиатрични ваксини в САЩ в отговор на общественото недоволство от употребата му. Някои, но не всички, марки многодозови противогрипни ваксини все още съдържат тимерозал. Въпреки липсата на доказателства, че консервантът в тази дозировка представлява риск за здравето,  Центърът за контрол и превенция на заболяванията препоръчва премахването му с надежда за успокояване на обществените страхове, но този ход предизвиква обратния ефект. Лекари и специалисти по общественото здраве като мен и досега кършат ръце заради това.

След като много изследвания се провалиха в опитите си да докажат някаква вреда от тимерозала във ваксините, няма нужда дори да задавате вече този въпрос. Тимерозалът вече не е във ваксините, които детето ви ще получи.

В допълнение трябва да изясня още едно важно недоразумение по отношение на ваксините. Важно е да знаем, че когато ваксинираме детето си, ние не инжектираме неща в кръвообращението му. Ваксините отиват в кожата или мускулите и тялото им отговаря там. Те не се инжектират във вените или артериите.

Сега може да кажете “Да, добре, д-р Али, разбира се вие може да казвате всички тези неща, вие подкрепяте ваксинирането, може би дори ви плащат от големите фармацевтични компании, за да пробутвате ваксините им”. Първата част от това е вярна, аз подкрепям ваксинирането заради всички изброени в тази статия причини. Подкрепям ваксинирането, защото годините ми медицинско обучение, подготовка и опит са ми показали, че науката и задълбочените изследвания следят за безопасността на ваксините. Имала съм нещастието да видя колко бързо тези предотвратими болести могат да наранят, дори да убият дете. Когато сте лекар на дете, което умира от заболяване, което може да бъде предотвратено с ваксина, това се запечатва завинаги.

Втората част от това изказване не е вярна. Както педиатърът д-р Джейми Фрайдман обяснява в своя блог, не е позволено педиатърът ви да получава заплащане от фармацевтични компании, за да предлага лекарства или продукти. Не ни е позволено да приемаме каквито и да е компенсации, включително стоки, услуги или дори безплатен обяд от фармацевтичен представител. В допълнение, големите фармацевтични компании правят повечето от парите си от лекарства, които са патентовани (означава, че само една компания може да продава продукта). Патентите за повечето ранни детски ваксини са изтекли преди десетилетия, така че фармацевтичните компании нямат стимул да ги пробутват на лекарите, дори и да им беше позволено. Твърдо не съм в джоба на фармацевтичните гиганти.

Както на младото семейство, единствената ви цел като родител е да защитите детето си и това е, което правите, когато го ваксинирате. Точно като тези млади родители, вашето решение да ваксинирате детето си означава, че го защитавате по най-добрия начин от някои болести. Надявам се, че тази информация ще даде отговор на много въпроси по отношение на това как ваксинирането на децата ви помага да ги защитите.

Превод: Йоанна Николова

Източник: http://thescientificparent.org

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close