Вие сте тук

Белите хроники на Витанов. Хроника № 7: Робърт Хук Част II: след 1687 година

Автори: Николай К. Витанов и Златинка Димитрова

1

Позицията на Хук в Лондонското кралско общество

В първата част на тази хроника ви разказахме за младите и зрелите години на един от организаторите на съвременната британска наука и освен това виден представител на британската научна и архитектурна школа – Робърт Хук.

Тук разказът ни ще продължи с късните години на Хук – времето когато идеите на нютонианците полека започват да взимат връх над идеите на бейкънианците, към  които принадлежи и Хук. Но не подценявайте Хук – до самата си смърт той бил твърде влиятелна личност в Лондонското кралско общество. Отстрани погледнато обаче, позицията на Хук в първите две десетилетия от дейността му в Лондонското кралско общество като че ли не е много престижна. Като постъпва на работа в Кралското общество, той нито е богат, нито пък има социален статус на благородник, каквито са повечето от членовете на обществото. Но все пак социалният статус на позицията му е доста над социалния статус на обикновения лондонски търговец или на майсторите, произвеждащи различни апарати за експерименти или пък елементи за архитектурните проекти на Хук и Врен. След като става професор в Грешъм колидж, Хук става и член на Лондонското кралско общество (през 1663 г.). Въпреки това на него му се вменява, какви експерименти да представя пред членовете на Кралското общество чак някъде до 1670 г. когато растящият му авторитет и международна известност накарват другите членове на Кралското общество да спрат да му вменяват какви експерименти да представя. Интересното е, че при избора на Хук за член на Лондонското кралско общество, той е освободен от плащането на членски внос и всякакви други вноски, с което се отчита социалният му статус (Хук не е богаташ или пък богаташ-благородник), както и важността му за кралското общество.

Като секретар на Кралското общество в годините след 1677 г. Хук извършвал доста много административна работа макар и по своему. Въпреки че имал конкурираща се теория за светлината с Нютон, именно Хук възобновил кореспонденцията с Нютон, която била замряла в последните години на Хенри Олденбург като секретар на Обществото. Хук нямал навика да пише писма (а и не му се налагало, тъй като повечето от членовете на обществото му били добри познати, а ги и виждал доста често, при което обсъждал с тях каквото има за обсъждане). Но имало период от време когато секретарят Хук и членът на Кралското общество Нютон си обменяли по едно писмо на месец, което си било доста честа кореспонденция за онова време. Интересно е да се отбележи, че през 1680 г. Хук пише 4 писма на Нютон, а Нютон връща обратно два отговора по отношение на гравитацията и влиянието и при движение на планетите около централно тяло. Тези писма карат Нютон да се занимава активно с проблемите на движението на планети по елиптични орбити вследствие на гравитационното привличане около едно голямо централно тяло…

Прочетете целия материал безплатно в новия брой на сп. Българска Наука тук:

https://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka90/44

Изтеглете безплатно целия брой от тук: 

http://image.nauka.bg/magazine/bg-science90.pdf

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close